Защо подкрепата за бюджета никога не е просто аритметика, а винаги е и политически избор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ журналистката Емилия Милчева, работеща за Deutsche Welle и „Тоест“.

Бюджетът като огледало на политическата власт

„Защото бюджетът на една държава винаги е израз на политиките на управляващите политически сили. Това, че нито една работодателска организация, почти няма и финансови анализатори, които да изразяват подкрепа за бюджета, показва, че в крайна сметка този бюджет се харесва само на тези, които го правят.

Това, от една страна, е така, защото не е много ясно как за остатъка от годината може да се направи нещо, при положение че в първите шест месеца е харчено съобразно ограничителите на предишния бюджет. Но второто, което трябва да кажем, е че на есен предстоят президентски избори, догодина – местни избори. За съжаление в бюджетите винаги се залага целесъобразност, която е свързана не с реформи – каквито едно определящо мнозинство с 131 депутати има абсолютно комфорт да извърши – а с това да се подготви България да направи пробив на местните избори, където монополисти са ГЕРБ и ДПС, и вероятно да се бори за победа на президентския вот.“

Отказ от реални реформи и отлагане на решения

От една страна, господин Радев заяви днес в парламента при представянето на бюджета, че времето е било крайно ограничено – само около месец. И в това отношение той е прав – за такъв срок е почти невъзможно да се направи пълен анализ на дублиращи функции, на администрацията, да се прегледат законови текстове и да се подготви цялостен пакет от реформи.

Въпросът обаче остава дали подобен пакет изобщо ще бъде предложен по-късно или това е просто начин за отлагане. Според мен става дума и за печелене на време.

Не се доверявам особено на политически обещания – особено в изборни години и още повече когато говорим за национал-популистки формации – затова приемам с голяма доза скептицизъм думите на господин Донев, че реформи тепърва предстоят.

На практика е сравнително лесно да се избягва вземането на трудни решения, защото ключовите реформи не се ограничават само до администрацията. Те засягат и специалните служби, както и чувствителни теми като високите възнаграждения в силовите структури. Не е случайно, че всички тези служби, още от времето на служебните кабинети, назначавани от президента Радев, са с директори, избрани именно тогава и които и до днес запазват позициите си.

Затова е малко вероятно да се стигне до мерки, които да засегнат този сектор – например намаляване на възнаграждения или съкращения. Дори идеята за ограничаване на хора, които получават едновременно заплата и пенсия – сериозен проблем в България – остава неясна. Не е ясно дали господин Демерджиев реално ще предприеме действия или просто ще обяви числа, които после ще се изгубят в политическия шум.

Устойчиви модели и преместване на влиянието

Емилия Милчева дава като пример и темата с мантинелите, която според нея ясно показва, че моделът на управление не се е променил съществено:

„абсолютно всички през последните пет години са сключвали договори и са поставяли такива мантинели… олигархията… не се разрушават. Те просто се местят от една към друга политическа сила.“

По думите ѝ това доказва, че корупционните практики не изчезват, а само сменят политическия си „собственик“.

Надеждата в европейските процедури и рискът от повторение

Според нея единствената реална възможност за натиск към промяна е процедурата по свръхдефицит, тъй като България ще трябва да представи пред Европейската комисия коригиращи мерки, които да ограничат разходната експанзия.

Но тя предупреждава, че ако не се промени самият начин на разпределение на средствата, резултатът ще бъде същият: повече от същото, тоест продължение на съществуващия модел, срещу който имаше обществени протести.

Тестът на съдебната система и реалната власт

Милчева смята, че истинският изпит за политическата промяна ще бъде в сферата на съдебната власт:

„Така че илюзиите започват да се разсейват за множеството, което избра „Прогресивна България“. И това според мен ще стане съвсем скоро, когато започне подмяната на хора в Съдебната власт. Мисля, че това ще бъде крайъгълният камък – големият тест – дали един модел автоматично се сменя с… Тоест моделът остава същият, но дали хората, които го контролират, се сменят автоматично с други хора, които не са същите имена, но работят по същия модел. Или наистина ще сме свидетели на една по-радикална реформа, тъй като има крещяща нужда от справедливост.“

По отношение на системите като здравеопазване и образование, тя е категорична, че проблемите остават нерешени, въпреки увеличаващите се разходи. Липсват ефективни механизми за контрол и оценка – включително в НЗОК, Министерството на здравеопазването и образователната система.

„няма политики… няма механизми за оценка на учителите.“

Подкрепата на ДПС и политическата целесъобразност

Относно подкрепата на Делян Пеевски за бюджета, Милчева коментира:

„Всъщност до момента не съм видяла господин Пеевски и групата на ДПС да възразят срещу нещо, освен срещу закриването на Комисията по досиетата.“

Според нея тази подкрепа е продиктувана от политическа целесъобразност, тъй като се променя механизмът за финансиране на общинските проекти. Вместо ясни разписани приложения, се връща стар модел, при който решенията се вземат централизирано.

Тя обяснява, че регионалният министър предлага проекти, които Министерският съвет одобрява – например инфраструктура или ВиК проекти в отделни общини. Това, според нея, създава условия за селективно финансиране, което може да се използва политически – включително за наказване или привилегироване на определени общини според местната власт.

Така се възстановява модел, познат от години, при който партиите изграждат влияние чрез общините и местната власт, което включва и икономически зависимости.

Борбата с корупцията и липсата на реален пробив

„Аз, честно казано, не съм видяла господин Радев да се бори с някакви схеми – особено наследени схеми, които олицетворяват този модел. Ние всъщност очакваме това да бъде направено от съдебната система – ако тя стане независима.“

Разочарования и политическа реалност

Милчева предупреждава, че част от обществото вероятно ще преживее разочарование, когато очакваните промени не се случат в пълния им обем.

Тя съветва гражданите да подхождат с по-малко илюзии към политическите обещания и да запазват критичен подход при оценка на управлението.

В същото време подчертава, че най-лесният начин за политическа стабилност често е чрез натрупване на дълг, който впоследствие се изплаща от данъкоплатците.

„Но най-лесно е да се вземе дълг – защото, разбира се, той ще бъде изплащан от топящите се на брой български данъкоплатци. И в крайна сметка – кого го интересува? Политическата сила си гарантира кратковременно успокоение, ако си купи лоялност, ако си купи повече избиратели.“