Прогнозата, която бе публикувана, показва, че в следващите години, на фона на т.нар. базови ефекти и процеса на конвергенция с останалите развити европейски икономики, нивата на доходите ще продължат да изпреварват темпа на инфлацията.

Това заяви членът на Управителния съвет на Българската народна банка Илия Лингорски в интервю за предаването „Събуди се“ по NOVA. Той уточни още, че растежът на доходите в България ще запази тази тенденция за относително дълъг период, както се наблюдава и през последните години.

Разграничение между прогноза и предсказание

Лингорски направи важно разграничение между понятията „прогноза“ и „предсказание“, като подчерта, че в икономическия анализ не става дума за предвиждане на бъдещето в буквален смисъл.

„Ние, икономистите, не предсказваме бъдещето. Прогнозите, които публикуваме, са анализи на база на възприемане на дадени условия като даденост, каква е траекторията в бъдеще, ако нещо не се промени“, посочи той.

По този начин той акцентира, че икономическите модели са условни и зависят от предпоставки, а не от абсолютна сигурност.

Вътрешните фактори и влиянието им върху цените

По отношение на вътрешните икономически фактори, членът на УС на БНБ отбеляза, че след 2020 г. тяхната роля при формирането на ценовите равнища е значително нараснала спрямо външните влияния.

Той обясни, че от 2021 г. насам се наблюдава устойчиво нарастване на вътрешното частно потребление, което е пряко свързано с увеличаващите се доходи в страната.

„От 2021 година насам расте вътрешното частно потребление. Разбира се, вътрешното частно потребление расте на база на това, че доходите растат“, допълни той.

Това според него създава среда, в която вътрешното търсене има все по-силно влияние върху икономическата динамика.

Проинфлационна среда и фискална политика

Лингорски подчерта, че когато доходите нарастват бързо, а икономиката е изложена на външни шокове – особено заради зависимостта на страната от внос на енергоизточници – се формира т.нар. проинфлационна среда.

Той добави, че значима роля в този процес има и фискалната политика, особено когато тя е проциклична.

„Ако растежът на фискалните разходи и фискалната експанзия всъщност върви против цикъла, а именно че имаме фискална експанзия в условия на икономически растеж, то това подханва инфлационната среда“, отбеляза Лингорски.

Еврото, превалутирането и ефектът върху инфлацията

По темата за въвеждането на еврото, той посочи, че съвместно изследване на Европейската централна банка и БНБ, публикувано през февруари, оценява ефекта от самото превалутиране върху инфлацията на около 0,4%.

Лингорски уточни, че този процес не може да бъде разглеждан като фактор за настоящите ценови нива, тъй като сходни инфлационни тенденции се наблюдават и в държави извън еврозоната, като Румъния и Унгария.

По думите му, ефектите от самото въвеждане на еврото не се проявяват като значим инфлационен двигател в последните години.

Валутният преход и паричната циркулация

Лингорски определи присъединяването към еврото като дългосрочна стратегическа цел за България и подчерта, че процесът по преминаване към новата валута е пример за гладко и успешно излизане от валутния борд.

Той предостави и конкретни данни, според които към полугодието около 95% от циркулиращите левове вече са изтеглени от обращение, като останалата част възлиза на приблизително 800 милиона евро.

Спестявания, депозити и банково поведение

По отношение на лихвените нива и поведението на банките, той посочи, че депозитите остават основна форма на спестяване в Европа.

В подкрепа на това той отбеляза, че във Франция и Германия над 70% от спестяванията са под формата на банкови депозити, докато в България депозитната база достига около 85% от брутния вътрешен продукт.

„В условията на депозитна база, която расте по-бързо от кредитирането, естествено това, което депозантите губят, е атрактивни лихви, тъй като банките в крайна сметка не са принудени да се конкурират за техните депозити и да предлагат по-високи лихви, тъй като банките все още не могат да кредитират с такава скорост“, обясни той.

Кредитиране, риск и доходност на банките

Според Лингорски, нивото на кредитна активност в икономиката все още не съответства на темпа на нарастване на депозитите, което води до по-ниска конкуренция за привличане на средства от спестителите.

Той допълни, че апетитът за риск в икономическата среда остава по-нисък от растежа на депозитната база, което допринася за задържане на ниски лихви по депозитите.

В същото време банките разполагат с възможност да използват депозитното улеснение на Европейската централна банка, което след последните промени в лихвената политика носи доходност от над 2% до 2,25% безрисков доход върху свръхрезервите в системата на еврозоната.