Проектът на Бюджет 2026 премина през продължителни и напрегнати обсъждания, преди да получи одобрението на Министерския съвет. По време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) представителите на синдикатите и работодателските организации изразиха сериозни резерви към заложените параметри. До обща позиция така и не се стигна, като най-сериозните разногласия бяха породени от планираното увеличение на разходите за издръжка с над 1 милиард евро и очакваното значително нарастване на държавния дълг. Независимо от критиките и предупрежденията за възможни икономически последици, правителството придвижи финансовата рамка към пленарната зала, без да прави съществени промени в нейните основни макроикономически показатели.
МФ отвърна на критиките: Ето за какво отиват милиардите в Бюджет 2026
Позициите на институциите и експертите
Българската народна банка (БНБ)
Гуверньорът Димитър Радев отправи една от най-критичните оценки към Бюджет 2026, като предупреди, че заложените параметри задълбочават неблагоприятните фискални тенденции в страната. Според централната банка поддържането на толкова висок бюджетен дефицит създава риск за дългосрочната финансова стабилност на България.
Фискалният съвет
От Фискалния съвет също изразиха сериозни възражения срещу проектобюджета. Според институцията в документа липсват както реална фискална консолидация, така и необходимите структурни реформи, които да подобрят ефективността на публичните разходи и да ограничат нарастването им в следващите години.
Реакцията на бизнеса
Работодателските организации, сред които КРИБ и Българската стопанска камара (БСК), се обявиха срещу предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход, както и срещу планираното поскъпване на винетките с 30%. По тяхно мнение най-важните мерки за ограничаване на бюджетните разходи отново се отлагат, като реформите са прехвърлени едва за 2027 година.
Позицията на синдикатите
От КНСБ определиха увеличението на максималния осигурителен доход като стъпка в правилната посока, но подчертаха, че това не е достатъчно. Според синдикалната организация още през есента трябва да започнат по-мащабни промени в данъчната система, които да доведат до по-ниска данъчна тежест за нископлатените работници.
Критиките на политическата опозиция
Парламентарната опозиция също отправи сериозни критики към финансовата рамка, определяйки я като „разхитителна“. Политически анализатори посочват, че дебатите около Бюджет 2026 вече излизат извън рамките на икономическата политика и постепенно се превръщат в част от подготовката за предстоящите президентски избори.
Основните параметри на проектобюджета
Бюджетен дефицит
В проекта е заложен бюджетен дефицит в размер на 5,7% от БВП, или приблизително 7,2 милиарда евро. Това ниво е почти двойно по-високо от допустимия лимит, определен от правилата на еврозоната.
Нов държавен дълг
Разчетите показват, че през 2026 година страната ще поеме нов държавен дълг, който може да надхвърли 10 милиарда евро до края на годината.
Перспектива за задлъжнялостта
Според средносрочната бюджетна прогноза размерът на държавния дълг ще продължи да нараства и до 2028 година се очаква да достигне над 35% от БВП.
Разходи за издръжка
Предвидено е разходите за издръжка да бъдат увеличени с повече от 1 милиард евро спрямо предходния бюджетен период.
Очакват се тежки парламентарни дебати
Икономистите прогнозират, че обсъжданията на Бюджет 2026 в парламентарните комисии ще бъдат изключително напрегнати. Основната задача пред народните представители ще бъде намирането на баланс между необходимостта от финансиране на социалните разходи и изискванията на Европейската комисия за спазване на фискална дисциплина, тъй като България вече се намира в процедура по прекомерен дефицит.
Източници: Economic.bg, NOVA, БНТ, Forbes България,факти
