Средствата, натрупани във втория пенсионен стълб, да могат да се инвестират в големи инфраструктурни проекти, а приходите от тях впоследствие да подпомагат изплащането на пенсии. Тази идея лансира депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев в предаването „Лице в лице“ по bTV. Той даде за пример изграждането на магистрали и тунела под Шипка, като уточни, че пенсионните фондове биха могли да участват като инвеститори.

В интервюто Гечев защити проектобюджета за 2027 г., предложеното облагане на свръхпечалбите и действията срещу високите надценки в търговията. Той съобщи още, че се обсъждат мерки за ограничаване на натиска от поскъпването на горивата, но не разкри конкретните им параметри.

Пенсионните фондове като инвеститори в магистрали и тунели

Според Гечев част от средствата във втория пенсионен стълб могат да бъдат насочени към български инфраструктурни проекти. Идеята е фондовете да инвестират в съоръжения като магистрали и тунела под Шипка, а възвръщаемостта да идва от таксите за преминаване.

Така според депутата вложенията биха носили доходност, която впоследствие може да подпомага изплащането на пенсиите.

„Какво пречи в крайна сметка тези пари да могат да отиват за това, след това, когато като частна инвестиция се плаща вход за преминаване, те да отиват за финансиране на пенсиите?“, попита Гечев.

Той определи подобен модел като добър финансов и икономически инструмент, но не представи конкретна схема за прилагането му, нито подробности как ще бъдат гарантирани инвестициите и доходността за осигурените.

Спорът за пенсионните вноски и кореспонденцията с ЕК

Депутатът коментира и обвиненията на опозицията, че се е обсъждало пренасочване на част от вноските във втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ). Политическият спор се разгоря около кореспонденция с Европейската комисия, за която опозицията твърди, че са представени различни версии на един и същ документ.

Гечев обясни, че при подготовката на държавния бюджет се разглеждат множество варианти, които невинаги се превръщат в официална политика. Той защити финансовия министър Гълъб Донев, но не потвърди дали съдържанието на конкретния документ е било променяно.

„Не мога да ви кажа, не съм гледал имейлите на Гълъб Донев“, заяви депутатът.

Според него решаващо е какви мерки са заложени в окончателния проектобюджет.

33% данък върху свръхпечалбите: само върху надвишението

Гечев защити и предложението за извънредно облагане с 33% на свръхпечалбите на определени компании. По думите му данъкът няма да се начислява върху цялата печалба, а само върху частта, която надхвърля обичайните нива за съответния бизнес. За целта ще се сравняват финансовите резултати с тези от предходни години.

„Ако нямат по-високи от характерните печалби, то данъкът не ги хваща“, обясни депутатът.

Той даде пример с компания, която обичайно реализира печалба от 100 условни единици. Ако тя се увеличи незначително, извънредното облагане няма да се прилага. Но ако достигне 150 единици, допълнителният данък ще бъде насочен към разликата над обичайното равнище.

Според Гечев подобни механизми вече са използвани и в други европейски държави. Той свърза предложението с необходимостта да се противодейства на необичайно високите печалби на фона на поскъпването след въвеждането на еврото.

За глобата от 75 млн. евро срещу Kaufland: Законът важи за всички

В интервюто беше засегната и санкцията от 75 млн. евро срещу търговската верига Kaufland, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Гечев подчерта, че комисията е независим орган и решенията ѝ подлежат на съдебен контрол.

„Когато законите бъдат нарушени, те са за всички. Нито за българските, нито за вносните, нито за каквито и да е други вериги“, заяви той.

Според депутата институциите трябва да проверяват случаите на необичайно високи надценки и евентуални нарушения на конкуренцията. Той коментира и сигналите на Комисията за защита на потребителите за разлики в надценките на български и вносни хранителни продукти.

„Когато надценката от производителя до самата верига е стотици проценти, то това не е нормална практика. Не очаквайте от нас да не се борим против това“, заяви Гечев.

Той подчерта, че свободната конкуренция трябва да бъде защитавана, а при съмнения за нарушения да се намесват компетентните регулатори.

Готвят мерки срещу поскъпването на горивата

Депутатът призна, че високите цени на горивата оказват сериозен натиск върху домакинствата и бизнеса. По думите му поскъпването е свързано както с международните конфликти, така и с ценовите промени след въвеждането на еврото.

На въпрос дали управляващите обмислят намаляване на акцизите върху горивата Гечев не даде конкретен отговор, но потвърди, че се подготвят мерки.

„По отношение на покачването на горивата обсъждаме мерки, които ще бъдат обявени скоро“, заяви той.

Според депутата подкрепата трябва да бъде насочена към хората и бизнеса, които действително се нуждаят от нея, вместо да се предоставя еднакво на всички.

Гечев потвърди и че се подготвят промени в механизмите за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията. Засега обаче не са обявени конкретни параметри на бъдещата помощ.

Така управляващите очертават няколко посоки на действие – инвестиции на пенсионни фондове в инфраструктура, извънредно облагане на свръхпечалбите и целева подкрепа заради скъпите горива и електроенергия. Как точно ще бъдат реализирани тези идеи и какви гаранции ще има за вложителите и потребителите, предстои да стане ясно.

Източник: bTV