Прахта от показната среща на върха между китайския президент Си Дзинпин и севернокорейския лидер Ким Чен Ун в Пхенян през юни вече се е уталожила. Но остана нещо неизказано. Китайските изявления след срещата забележимо не съдържаха никакви споменавания за денуклеаризацията в Северна Корея (т.е. отказът на Северна Корея от ядрените си оръжия), което сигнализира за промяна спрямо десетилетна политическа цел на Пекин.
Това е последният от дълъг списък от неуспехи на международните усилия за денуклеаризация на Северна Корея. Поради тази причина експертите са силно загрижени за дълбочината на предизвикателството.
Има шест хипотетични ядрени сценария до 2035 г.:
- Китай да постигне способност за втори ядрен удар срещу Съединените щати;
- Северна Корея да постигне същото;
- Япония да се сдобие с ядрени оръжия;
- Южна Корея да се сдобие с ядрени оръжия;
- Северна Корея да се откаже от ядрените си оръжия;
- Съединените щати или Китай да използват ядрено оръжие.
Денуклеаризацията на Северна Корея е последна, като експертите оценяват вероятността само на 3% до 2035 г. След повече от 30 години изглежда, че международната мисия за ядрено разоръжаване на Северна Корея се е провалила.
Защо? И какво означава това за региона?
Как стигнахме дотук?
Пхенян започна сериозно да се стреми към ядрени оръжия през 90-те години на миналия век. Това беше продиктувано от несигурността, произтичаща от разпадането на нейния покровител – Съветския съюз. Друг фактор беше все още нерешеният статут на Корейската война, която приключи без мирен договор.
Международните усилия за денуклеаризация на Северна Корея първоначално се фокусираха върху дипломатически преговори. Усилията обаче се провалиха заради севернокорейска измама по временните споразумения и много провокации. Те включваха оттеглянето ѝ от договора за неразпространение на ядрени оръжия и серия от ядрени и ракетни опити.
След това международните усилия се изместиха от моркови към тояги, предимно икономически санкции. Целта беше Северна Корея да се принуди да се откаже от ядрените си оръжия.
До 2000-те години дори някогашните поддръжници на Северна Корея – Русия и Китай, се включиха в действието. Те подкрепиха репресивен режим на санкции на ООН срещу ядрените оръжия и ракетните програми на страната.
И тези усилия в крайна сметка се провалиха. Пхенян вече притежава диверсифициран ракетен арсенал, теоретично способен да достигне континенталната част на Съединените щати, както и приблизително 60 ядрени бойни глави с мащабируем производствен капацитет.
Какво се обърка?
Пълният принудителен потенциал на икономическите санкции така и не беше реализиран.
Към края на 2010-те години Русия и Китай оттеглиха подкрепата си за санкциите, използвайки правото си на вето в Съвета за сигурност и така блокираха новите резолюции. Те също така осигуриха икономически спасителни пояси на Северна Корея чрез слабо прилагане на санкциите в граничния регион.
Русия и Китай използваха позициите си в Комитета за наблюдение на ООН, за да възпрепятстват разследвания на нарушения на санкциите, включващи китайски и руски организации.
Русия дори прибягна до нарушаване на санкциите, спонсорирани от държавата, за да закупи севернокорейски оръжия и войници, с които да засили позициите си в Украйна.
Когато санкциите на ООН загубиха силата си, САЩ разчитаха на автономни рестрикции, за да поддържат икономически натиск срещу Северна Корея. Автономните мерки на САЩ прекъснаха достъпа до американския пазар и финансова система за чуждестранни организации, които търгуваха със Северна Корея или ѝ предоставяха финансови услуги. Но и тези мерки бяха неутрализирани.
САЩ избягваха политически и икономически предизвикателни санкции срещу китайски цели. И намалиха новите наказания, за да улеснят злополучния дипломатически контакт на първата администрация на Тръмп с Ким Чен Ун.
Тези пропуски бяха безмилостно използвани от сложна мрежа от севернокорейски укриватели на санкции. Те успяваха да се възползват от търговския си флот, дипломатическия корпус, чуждестранните работници и спонсорираните от държавата хакери. По този начин преместваха санкционирани пари, криптовалути и стоки въпреки рестрикциите.
Резултатът беше компрометиран международен режим на икономически санкции. Северна Корея никога не беше докарана до ръба на икономическата разруха. Тя никога не беше принудена сериозно да обмисли дали възможността за чуждестранна военна намеса (без ядрени оръжия, които да я възпират) изглежда за предпочитане пред сигурността на икономически колапс.
Какво следва?
Въз основа на предишните резултати, икономическите санкции никога няма да бъдат достатъчно силни, за да накарат Северна Корея да се откаже от ядрената си програма.
Безусловното ангажиране също не е жизнеспособно. Режимът на Ким е заложил твърде много от легитимността си на ядреното начинание.
А международните интервенции, които свалиха либийските и иранските лидери (две държави, които решиха да не притежават ядрено оръжие), вероятно само засилиха възприятията в Пхенян, че ядрените възпиращи средства са от решаващо значение.
Сега единственият реалистичен път е чрез радикална политическа реформа. Това означава смяна на режима и/или обединение с Юга.
Експерт, пожелал анонимност, казва:
„Единственият сценарий, който мога да си представя, в който няма севернокорейски ядрени оръжия, е свят, в който няма Северна Корея“.
Вместо директно денуклеаризиране на Северна Корея, фокусът сега трябва да бъде върху печеленето на време, докато уязвимостите на режима (по отношение на наследяването, сплотеността на елита и идеологията) тлеят. Това може да генерира вътрешно търсене на радикална политическа реформа.
Регионалните държави трябва да продължат да подкрепят икономическите санкции, за да забавят развитието на севернокорейските ядрени оръжия и ракети.
Това би включвало многостранни действия за правоприлагане, които биха спрели Северна Корея да участва в трансфери на санкционирани стоки от кораб на кораб и дистанционна IT работа.
И регионалните държави трябва да търсят варианти за контрасила. По-специално, противоракетната отбрана би помогнала за намаляване на севернокорейски ядрени заплахи.
The Conversation/превод: SafeNews
