Черно море се превръща във все по-опасна зона за търговското корабоплаване, а България разчита на съюзническо наблюдение, за да следи заплахите край бреговете си. Премиерът Румен Радев разкри, че френски патрулен самолет е засякъл дроновете половин час преди удара по CONTSHIP JET, а български военни самолети L-39 са били в готовност за реакция при навлизане на безпилотниците в териториалните води.
Радев уточни, че произходът на дроновете все още се изяснява.

Корабът беше поразен на 28 октомври на около 16 морски мили от нос Калиакра. Екипажът беше спасен, но на следващия ден стана ясно, че плавателният съд е потънал. Инцидентът изостри въпросите за защитата на корабоплаването в Черно море и за възможностите на България да реагира при подобни заплахи.

Френски самолет предупредил за движението на дроновете

По думите на Радев съюзнически разузнавателен самолет е установил движението на безпилотниците и е подал информация за посоката им. Това е дало възможност на екипажа на атакувания кораб да предприеме действия за евакуация.

„Искана е непрекъснато помощ от НАТО. Знаете, че вече имаме патрулиращи самолети, включително американски. Между другото, френският патрулиращ самолет откри дроновете поне половин час преди удара. Откри ги и даже даде насоки за посоката, в която се движат. Екипажът на атакувания кораб имаше възможност да предприеме всички действия по евакуация“, заяви премиерът.

Той посочи, че информацията между българските въоръжени сили и съюзническите самолети се обменя в реално време.

България е била подготвена и за военна реакция, ако дроновете навлязат в териториалните ѝ води.

„Ние бяхме готови да вдигнем самолети L-39, които бяха базирани в Балчик, и да можем да въздействаме с тяхното въоръжение по тези дронове, ако бяха навлезли в нашите териториални води. Но дотам не се стигна“, обясни Радев.

България още не знае откъде са дошли безпилотниците

Властите разполагат с видеозаписи от нападението, които вече са споделени със съюзниците. По тях се извършват експертизи, които трябва да установят произхода на дроновете.

„Имаме видеоизображение, което сме споделили с нашите съюзници. В момента се правят всички възможни експертизи. Очаквам най-сетне да имаме ясно доказателство откъде идват тези дронове“, заяви министър-председателят.

Той обеща видеоматериалите да бъдат предоставени за публичен достъп, когато това стане възможно. Радев обаче предупреди срещу прибързани заключения и спекулации в социалните мрежи.

„Откъде е тръгнал дронът все още не знаем. Аз ви казах моите логически предположения, но не искам да избързвам. Предполагам, че четете в социалните мрежи. Там ще чуете всякакви възможни версии, че дронът вече е поне на четири-пет държави. Но това са несериозни неща. Ние искаме да направим пълна, достоверна експертиза заедно с нашите съюзници“, подчерта той.

Премиерът беше категоричен, че ако бъде установен произходът на дроновете и се докаже отговорността за атаката, България ще предприеме официални дипломатически действия.

„Ако се докаже какъв е произходът на тези дронове, моментално министърът на външните работи ще извика съответния посланик, за да му връчи протестна нота“, заяви Радев.

Ограниченията пред българската отбрана

Въпреки готовността за реакция премиерът призна, че България има сериозни ограничения при наблюдението и защитата на морските пространства.

Той посочи, че действията на военните зависят не само от наличната техника, но и от международното право, метеорологичните условия и възможностите за разузнаване и откриване на заплахи.

„Дори да имаме средства за въздействие, ние не можем да действаме чисто в правно отношение извън нашите териториални зони. Няма как да го направим, защото ще нарушим международното право. Имаме и редица ограничения във възможностите, с които разполагаме, за да наблюдаваме, да разузнаваме и да откриваме заплахите в изключителната икономическа зона“, заяви той.

По думите му България не разполага с достатъчно военноморски сили, за да поддържа непрекъснато присъствие във всички части на изключителната си икономическа зона.

„Освен това ние зависим от метеорологичните условия. Невинаги може да се лети, невинаги може да се въздейства. Нашите кораби са ограничени като брой и като възможности. Ние не можем да поемем едно непрекъснато дежурство в цялата изключителна икономическа зона“, обясни министър-председателят.

Радев поиска допълнителна помощ от НАТО

Премиерът съобщи, че е поставил въпроса за допълнителна съюзническа подкрепа пред генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

„Очакваме. Тази тема съм поставял и на Марк Рюте. Виждате, че количествата въоръжения, с които разполага НАТО, също имат предел. Те са разтегнати от Балтийско море през сушата до Черно море. Така че се прави всичко, каквото може“, заяви Радев.

България вече е предприела дипломатически действия пред ООН, НАТО и европейските институции. Според премиера обаче военните мерки и съюзническата помощ не могат да гарантират, че нападенията срещу кораби ще спрат.

Радев смята, че трайното решение трябва да бъде търсено чрез прекратяване на огъня и преговори.

„Оттук нататък има само едно-единствено решение, за да сме сигурни, че тези атаки най-сетне ще спрат. Това е прекратяване на огъня, сядане на масата и започване на преговори. Докато това не се случи, няма никаква гаранция какво можем да направим“, посочи той.

Премиерът призова ЕС и НАТО да подкрепят дипломатическите усилия за прекратяване на военните действия. Той даде за пример инициативи за разговори с руския президент Владимир Путин, включително от страна на финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер.

„Единствената стопроцентова гаранция е прекратяване на огъня и политическа воля за диалог. Мисля, че Европейският съюз и НАТО трябва да се включат в тези усилия“, подчерта Радев.

Защо България не обвинява конкретна държава

Министър-председателят защити решението на българските власти да не посочват конкретна държава като отговорна за атаките, преди да бъдат събрани категорични доказателства. Той направи сравнение с Румъния, за която заяви, че е обвинила Русия за произхода на дроновете, но впоследствие също е станала обект на инцидент с кораб.

„България не предяви категорични претенции към никоя страна, защото нямахме точни доказателства до момента. Румъния заяви, че агресорът и източникът на тези дронове е Русия. Но това не успя да я защити. На следващия ден дронове потопиха кораб, и то в нейните териториални води. Вие правите ли разликата?“, попита премиерът.

Радев отправи критики и към българските политици, които настояват страната незабавно да назове предполагаемия извършител.

„Искам да кажа на всички наши политици, които така убедително насаждат усещането, че ако ние се обявим и кажем: „Вие, Русия, сте източникът на атаката“, и ако размахаме пръст, това ще ни защити. Не може да ни защити. Това се случи в Румъния. На следващия ден беше ударен и потопен кораб. Пак ви казвам – не в изключителната икономическа зона, а в териториални води“, подчерта той.

Европейската комисия също реагира на нападенията срещу граждански плавателни съдове, определяйки ги като „неприемлива ескалация“, която застрашава интересите на ЕС, морския транспорт и веригите за доставки. Брюксел изрази солидарност с България и Румъния и предупреди за рисковете за сигурността в Черноморския регион.

Радев коментира и решението на ЦИК

Премиерът засегна и казуса с решение на Централната избирателна комисия по жалба срещу него, свързана с подкрепата му за кандидатурата на Илияна Йотова, изразена чрез правителствената пресслужба. По думите му Министерският съвет ще се съобрази с решението на ЦИК, като окончателните действия ще зависят и от произнасянето на съда, след като решението е било обжалвано.

„Министерският съвет ще изпълни решението на Централната избирателна комисия. Каквото каже българският съд, това ще направим“, заяви Радев.

Атаката срещу CONTSHIP JET постави на изпитание способността на България да реагира при заплахи в Черно море. Съюзническото наблюдение е осигурило ранно предупреждение, но ограничените национални ресурси и липсата на окончателни доказателства за произхода на дроновете остават ключови проблеми. София очаква резултатите от експертизите и допълнителна подкрепа от НАТО, докато настоява за дипломатическо решение на конфликта.

Източник: NOVA