България е изправена пред рискове, които далеч надхвърлят военните инциденти в Черно море. Ескалацията на атаките с дронове, потъващите кораби и опасността от екологична катастрофа поставят страната в сложна ситуация, а вътрешнополитическите разделения допълнително затрудняват реакцията. Президентът в периода 1997–2002 г. Петър Стоянов призова за сериозна тревога и обясни защо според него управляващите подхождат предпазливо към Русия.

В предаването „Лице в лице“ по bTV той коментира критиките на опозицията, че българската позиция е колеблива в сравнение с тази на Румъния и Турция. Стоянов заяви, че разбира реакцията на правителството в известен смисъл, без да я оправдава.

Страхът от политическа цена и амбицията за мирна роля в ЕС

Според бившия държавен глава има две основни причини за предпазливостта на властта. Първата е свързана с предизборните нагласи и отношението на част от българското общество към Русия.

„Първо, защото малко преди избори то трябва да бъде много чувствително към настроенията на своя електорат и на голяма част от българите по отношение на Русия. Да бъде назована Русия агресор в политически план те смятат, че това би им коствало много“, заяви Стоянов.

Втората причина, по думите му, е стремежът на правителството да заеме значима позиция в Европейския съюз чрез инициативи за мир.

Стоянов подчерта, че усилията за прекратяване на войната са добре дошли, но според него достоверността на подобни предложения зависи от ясното назоваване на отговорността за конфликта.

„Всяка инициатива за мир е добре дошла. Всяко усилие за мир е добре дошло. Но преди да се говори за каквито и да е мирни условия и да се предлагат каквито и да е мирни инициативи, за да ти повярват всички останали, трябва да започнеш съвсем честно и да кажеш, че Русия започна тази агресивна война“, подчерта той. „Иначе винаги ще те подозират, че по някакъв начин защитаваш не българските, не европейските, а руските интереси“, допълни бившият президент.

„Над нас тегне тази тегоба повече от сто години“

Стоянов смята, че предпазливостта спрямо Москва не е особеност само на настоящото управление. Според него тя е дълбоко вкоренена в българската политическа традиция.

„Над нас тегне тази тегоба повече от сто години. Сакън да не раздразним по някакъв начин Русия, да не обидим по някакъв начин русофилските чувства на нашия народ“, коментира той.

Бившият президент свърза тази нагласа с по-широкия въпрос за мястото на България в Европа и за принципите, върху които се изграждат отношенията между европейските държави.

Войната в Украйна удря европейския модел

Според Стоянов последиците от руската война срещу Украйна не се изчерпват с икономическите щети и човешките жертви. Той смята, че конфликтът подкопава една от основните идеи, върху които е изграден европейският просперитет: отказа от завоевателни войни и стремежа към по-добър живот, повече права и свободи.

„Войната в Украйна удря Европа право в сърцето. И не само заради последиците – икономически, хиляди жертви и така нататък. Войната на Русия срещу Украйна торпилира основната идея, върху която е базиран европейският просперитет“, заяви той.

По думите му стремежът към териториално разширяване е в основата на руската военна кампания.

За да илюстрира тезата си, Стоянов посочи, че Крим и териториите в Донбас, за които говори, представляват около 0,5% от площта на Русия. Той цитира и данни от руски медии, според които загиналите руски военнослужещи са 280 000.

„Представяте ли си тези огромни жертви, за да увеличиш територията с 0,5%? И то, за да увеличиш с още малко това, от което имаш най-много. Вместо да вложиш тези огромни милиарди, за да увеличиш това, от което имаш недостиг – стандарта на живот, по-добрата инфраструктура за руските граждани“, коментира Стоянов.

Той противопостави тази политика на европейския модел, който според него поставя гражданите и качеството им на живот в центъра на развитието.

„Нашето място е сред родните, близките държави“

Стоянов беше категоричен, че България трябва да отстоява европейската си принадлежност, вместо да разглежда войната през вътрешното противопоставяне между русофили и русофоби.

„Нашето място е сред родните, близките държави. Това е Европейският съюз, с който можем да се разберем, да живеем по-добре“, заяви той.

Според бившия президент конфликтът засяга пряко българските интереси, както в икономически, така и в политически план.

„Войната в Украйна не е просто едно упражнение, което ни разделя на русофили и русофоби. Удря директно по нашия национален интерес. Най-напред икономически, това е без съмнение. Второ – политически“, подчерта Стоянов.

Той постави и въпроса за правото на държавите сами да определят бъдещето си. Като аргумент посочи тезата, че Украйна не трябва да се присъединява към ЕС или НАТО заради предполагаемата си принадлежност към руската сфера на влияние.

„Ако не може да позволим на пет пъти по-голямата Украйна, какво остава за малка България? Нали утре някой за нас това ще каже? Вие сте в сферата на влияние на Русия, на Турция. Къде сте тръгнали и вие да определяте своя живот?“, попита той.

„Такова разделение никога не е имало“

Освен външнополитическите и икономическите последици Стоянов открои и тежкия вътрешен ефект от войната: задълбочаването на разделението в България.

„Тази война деморализира, както никога досега, българското общество. Такова разделение никога не е имало, а то е абсолютно пагубно“, заяви той.

Според него липсата на обща визия за бъдещето може да се превърне в сериозна пречка пред развитието на страната.

„Една нация, която няма обща представа за съвместен, бъдещ, привлекателен проект за живот, тя е загубила основните си способности да се развива“, допълни бившият президент.

Може да се възхищаваме на Русия, но не и на авторитарното управление

В края на разговора Стоянов направи разграничение между руската култура и история и начина, по който се управлява държавата. Той посочи, че има основания за възхищение от руски интелектуалци, противопоставяли се на авторитаризма през различни исторически периоди.

„Ако искате да се възхищавате на Русия, има на какво. Но не на начина, по който се управлява държавата. Говоря за този авторитарен начин. Възхищавайте се на доблестта на онези руски интелектуалци, които в продължение на години, на векове са се съпротивлявали срещу руския авторитаризъм“, заяви той.

Посланието му е, че според него България трябва да преценява войната не през историческите симпатии към Русия, а през последиците за сигурността, икономиката и европейското бъдеще на страната. А ескалацията в Черно море прави този избор още по-неотложен.

Източник: bTV