Температурите на много места в Европа отново достигнаха над 35°C през тази седмица. Отново синоптиците издадоха предупреждение за опасности заради жегата, а за мнозина това означава нещо повече от няколко дни на дискомфорт.
Човешкото тяло обикновено поддържа вътрешната си температура около 37°C, но когато въздухът наоколо се нагорещи, то трябва да полага повече усилия, за да я запази на това ниво. Топлинен стрес възниква, когато тялото акумулира топлина по-бързо, отколкото успява да я отдаде.
Основните защитни механизми са потенето и насочването на повече кръв към кожата, откъдето топлината може да се разсее в околната среда, но тези процеси имат своите граници. Когато жегата стане прекомерна, или пък горещият и влажен въздух възпрепятства изпаряването на потта, или пък обезводняването доведе до недостиг на течности, необходими за потенето и правилната циркулация на кръвта, тези механизми за охлаждане започват да отказват. Именно това води до топлинно изтощение, а в по-тежките случаи – до топлинен удар.
Двете състояния често се бъркат, но разликата между тях е от съществено значение. Правилното им разпознаване може да спаси живот.
Някои хора са по-уязвими
Всеки може да пострада заради жегата, но някои хора са изложени на много по-голям риск от други.
Възрастните хора и малките деца регулират телесната си температура по-малко ефективно. Тази уязвимост може да се задълбочи от съпътстващи здравословни проблеми: сърдечните, бъбречните и белодробните заболявания намаляват способността на организма да се справя с горещината, както и приемът на лекарства, влияещи върху потенето, хидратацията или кръвообращението.
Затворени пространства като паркирани автомобили и слабо проветриви помещения могат бързо да се нагорещят, което води до рязко повишаване на телесната температура.
Хората, които работят или спортуват на открито, са изложени на допълнителни рискове. Физическата активност генерира допълнителна топлина в тялото, което, в съчетание с въздействието на външната температура и влажността, води до още по-голямо повишаване на вътрешната телесна температура.
Топлинно изтощение
Топлинното изтощение настъпва, когато тялото изпитва затруднения да се справи с условията и жегата, но все пак успява да поддържа вътрешната си температура под опасните граници. Възможните симптоми включват обилно потене, световъртеж, главоболие, гадене, умора, мускулни крампи или просто усещане за пълно изтощение.
Топлинното изтощение често е съпроводено от дехидратация, тъй като чрез потта се губят големи количества течности и соли.
Поддържането на добра хидратация помага за намаляване на риска, но приемът само на вода невинаги е достатъчен. Дори човек с добра хидратация може да развие топлинно изтощение, ако температурите са много високи, влажността на въздуха пречи на изпаряването на потта или физическата активност продължава без подходящо охлаждане и почивка.
Топлинното изтощение обаче невинаги прераства в топлинен удар. Повечето хора се възстановяват напълно, ако бъдат своевременно охладени и хидратирани.
Топлинен удар
Топлинният удар настъпва, когато системата на тялото за регулиране на температурата започне да отказва и вътрешната телесна температура се повиши до опасни нива – обикновено над 40°C. Най-съществената разлика между топлинното изтощение и топлинния удар е въздействието върху нервната система.
При топлинния удар се наблюдават различни признаци: объркване, дезориентация, странно поведение, колапс, гърчове – самата нервна система започва да отказва.
Топлинният удар може да увреди мозъка и други органи и да бъде фатален, ако не се приложи спешно лечение. Той може да възникне по време на горещи вълни или при интензивна физическа активност, когато тялото генерира повече топлина, отколкото може да отдаде.
Измерването на температурата може да бъде полезно, но не бива да се разчита единствено на него. Стойностите, отчетени върху кожата, челото или в ухото, може да не отразяват точно вътрешната телесна температура. Преценете цялостната картина, вместо да се осланяте само на измерването на температурата.
Ако у някого се проявят тези симптоми, действайте бързо: преместете човека на хладно място, разхлабете дрехите му, дайте му хладни течности и го охладете с подръчни средства – вентилатор, влажни кърпи или дори студен душ. Състоянието на повечето хора би трябвало да се подобри в рамките на около 30 минути.
Ако човекът стане объркан, държи се необичайно, колабира, получи гърч или загуби съзнание, приемете, че става въпрос за топлинен удар, и незабавно потърсете спешна помощ.
The Conversation/превод: SafeNews





