Обичайно обилният износ на зърно от Украйна, в момента е блокиран в страната – възпрепятстван от руските атаки в Черно море, сушата по река Дунав и недоверието от страна на най-близките съюзници на Киев. Това е лоша новина за световните цени на храните.

„Ако ситуацията продължи така, отново ще станем свидетели на глобално поскъпване с поне 25–30%, с всички последици, които наблюдавахме през 2022 г. по отношение на световната инфлация при хранителните продукти“, заяви украинският министър на земеделието Тарас Висоцки.

Тъй като ракетните удари възпрепятстват достъпа на товарни кораби до пристанищата ѝ, Украйна отново трескаво търси изходен път през Европа. Алтернативните маршрути обаче минават по суша през страни от ЕС, включително Полша, Унгария и Словакия, където предишните вълни от украинско зърно предизвикаха остро недоволство сред местното население.

Последният наплив на украински селскостопански стоки през Източна Европа отприщи масови протести на земеделски производители, особено в Полша. Те се оплакваха, че евтината украинска продукция, която е трябвало само да премине транзит през региона, всъщност се е озовавала на вътрешните им пазари. През 2023 г. Полша наложи забрана върху украинското зърно – ход, последван от подобни мерки в Унгария и Словакия, с което наруши търговските правила на ЕС и влоши отношенията с Украйна.

Новите призиви на Киев, както и уверенията, че зърното ще преминава само транзит през съседните държави от ЕС, накараха Варшава да успокои собствените си земеделци, че нито част от тази продукция няма да остане в Полша.

„Правим всичко възможно, за да запазим ембаргото“, заяви полският министър на земеделието Стефан Краевски, визирайки забраната на Полша за внос на украинско зърно.

Блокирана реколта

Като един от най-големите производители на зърно в света, Украйна обикновено изнася над 90% от селскостопанската си продукция по море. Прекъсването на тази търговия след нахлуването на Русия през 2022 г. допринесе за повишаването на световните цени на храните до рекордни нива. През това лято Русия и Украйна засилиха атаките си една срещу друга по пристанищата и корабоплаването в Черно море.

През първите девет дни на август Украйна е изнесла едва 463 000 тона зърно – около една трета от обичайния обем, посочи Висоцки. До ноември, когато се очаква прибирането на новата реколта, страната е изправена пред риска да изчерпи капацитета за съхранение на зърното, което не може да бъде изнесено.

Киев поиска от Европейската комисия 220 милиона евро, за да помогне на земеделските си производители да преодолеят сътресенията.

Тази безвъзмездна помощ би субсидирала банковите кредити, позволявайки на малките и средните стопанства да задържат зърното си, докато се възобнови корабоплаването, вместо да го продават на загуба. Говорител на Комисията потвърди искането, но не уточни дали Брюксел ще отпусне средствата.

Парите обаче могат единствено да спечелят време. По-големият проблем е как корабите да се върнат в украинските пристанища.

От края на юли нито един кораб за превоз на зърно не е влизал в пристанищата около Одеса, въпреки че те остават отворени. През същия месец руска ракета порази кораб, превозващ царевица, докато той напускаше пристанището. При атаката загинаха 10 души на борда. Седмица по-късно плавателният съд потъна.

След нападението екипажите отказват да излизат в морето, а корабните компании са преустановили дейността си.

„Корабособствениците и екипажите просто се страхуват. Те изобщо не са готови да изпратят корабите. Не че е невъзможно да се осъществи курсът. Те просто не са готови за това“, заяви Висоцки.

Обратно към границата

Тъй като маршрутът през Черно море е блокиран, Украйна преговаря с Румъния, Полша, Унгария, Словакия и Молдова за увеличаване на сухопътния транспорт на зърно.

Тези маршрути обаче не могат просто да заменят морския износ.

Транспортирането на зърно по железопътен и автомобилен път оскъпява доставката с 50 до 70 долара на тон, посочва Висоцки. Когато цените на зърното рязко се повишиха след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г., износителите можеха да си позволят да поемат тези допълнителни разходи. При сегашните цени това е невъзможно.

„Това е неизгодно“, казва Висоцки.

Основният алтернативен маршрут на Украйна – през Румъния, също се сблъсква с ограничения. Ниското ниво на водите в река Дунав ограничава обема на товарите, които могат да достигнат до черноморското пристанище Констанца.

Освен това увеличаването на сухопътния транспорт на зърно отново поставя Киев пред един стар проблем: политическото недоволство в съседните държави от ЕС.

Полските фермери блокираха граничните пунктове с Украйна през 2023 и 2024 г., превръщайки търговията със селскостопанска продукция в един от най-силно политически нажежените въпроси в отношенията между Киев и един от най-твърдите му съюзници по време на войната.

Украйна обаче, по думите на Висоцки, не настоява за по-широк достъп до пазара на ЕС.

В момента квотите на ЕС ограничават износа на украинска пшеница за Общността до 1,3 милиона тона годишно, което според Висоцки прави повторението на предишния наплив „юридически невъзможно“. Той добави, че Киев би поискал по-голяма квота единствено ако самият ЕС предложи такава.

„Трябва да има консенсус в рамките на ЕС, както и сред земеделските производители в Съюза“, заяви Висоцки.

Варшава твърдо отстоява позицията си, че ембаргото върху зърното ще остане в сила. Въпреки че украинското зърно не може да се продава в Полша, правителството работи съвместно с Киев, за да улесни транзитното му преминаване.

„Преговорите с Киев засягат единствено безпрепятствения транспорт на украинско зърно към трети страни, а не неговия износ или допускане до полския пазар“, заяви говорителят на полското външно министерство Мачей Вевюру.

Той добави, че украинското зърно остава жизненоважно за много държави в Азия и Африка.

Липса на доверие

За полските земеделски производители уверенията, че зърното ще преминава през страната безпрепятствено, не са достатъчни. Според земеделски организации някои пратки, за които се твърди, че са предназначени за други държави, всъщност никога не напускат Полша.

Густав Йендреяк, ръководител на Земеделската камара в Люблин и един от организаторите на блокадите по границата, заяви, че пратките се отчитат електронно като доставени в чужбина, докато самото зърно се продава на територията на Полша.

„Документите пътуват към Литва, Чехия или Словакия, а зърното остава в Полша“, каза той.

Полското правителство категорично отрича подобни твърдения.

Politico/превод: SafeNews