Основателят на образователната платформа Уча.се предупреждава за опасността AI да замени самостоятелното мислене на децата и обяснява защо резултатите от PISA започват от дома. Резултатите на българските ученици от PISA 2025 отново поставиха въпроса не просто какво се случва в училище, а какво се случва с детето много преди да прекрачи училищния праг.

Именно върху тази граница между училището и семейството се поставя акцентът и в думите на основателя на образователната платформа „Уча.се“ Дарин Маджаров. В днешното си изказване той определи като много по-голяма ролята на родителите за ученето на децата, отколкото обикновено се приема.

Маджаров нарисува картина в която, ако училищата изчезнат, всеки родител трябва да се запита на какво би научил децата си

В контекста на възхода на ИИ, той споделя трите ключови неща, на които иска да научи дъщеря си, тъй като те остават изцяло в човешкия домейн и машините не могат да ги заменят:

„Да изпитва истинска емпатия и да изгражда силни човешки взаимоотношения – Изкуственият интелект може да симулира разговори, но не притежава истински емоции, състрадание и способност за автентично свързване с хората.

Да мисли критично и да взема решения – Способността да анализира информацията самостоятелно, да я подлага на съмнение и да прави съзнателни избори, вместо сляпо да разчита на готови алгоритмични отговори.

Да бъде предприемчива и адаптивна (да действа със смелост) – Умението да намира креативни решения на неочаквани проблеми, да поема премерени рискове и да се справя с провалите — качества, които ИИ, програмиран в рамките на съществуващи данни, не притежава natively“, разказа той.

Тезата му не се появява за първи път. Маджаров от години говори за това, че резултатите на едно дете не могат да бъдат обяснени единствено с работата на учителя. Според него отношението към ученето се формира първо в семейството, а училището след това се опитва да надгради върху вече създадени навици, нагласи и мотивация.

Новите данни от PISA правят този разговор още по-актуален

Българските 15-годишни ученици са постигнали средни резултати под средните за ОИСР и в трите основни области на изследването. В математиката 43% достигат поне второ ниво на владеене при 65% средно за ОИСР. В четенето делът е 42% при 69% средно за ОИСР, а в природните науки 53% при 74% средно за ОИСР.

Това означава, че значителна част от учениците изпитват затруднения не просто да възпроизведат наученото, а да го използват в конкретна ситуация. Именно способността да се разбира, прилага и пренася знание в различен контекст е една от основните идеи зад PISA.

В същото време данните показват и нещо особено важно за разговора за семейството.

През 2025 г. 60% от българските ученици казват, че родителите им поне веднъж седмично са ги питали какво са правили в училище. 47% съобщават, че поне веднъж седмично разговарят с родителите си за проблеми, които имат в училище. И двата показателя са по-ниски спрямо 2022 г., когато съответно са били 68% и 57%. ОИСР отчита намаляване на семейната подкрепа в почти всички държави, участвали в PISA.

Тук се появява и по-големият въпрос, който Маджаров поставя: дали училището може само да компенсира липсата на интерес към ученето извън него

Учителят може да обясни урока. Може да даде задача. Може да види къде ученикът се затруднява и да опита друг подход. Но ако у дома ученето не е ценност, ако детето не е свикнало да задава въпроси, да търси отговор и да се опитва да разбере, а не просто да приключи с домашното, училището започва от много по-трудна позиция.

Точно тук е и разликата между това детето да знае нещо и да го разбира.

PISA не измерва просто колко информация може да възпроизведе един ученик. Тестът проверява доколко 15-годишните могат да решават проблеми, да мислят критично и да използват знанията си в реални ситуации.

А резултатите показват, че България има сериозен проблем именно в тази област.

Към това вече се добавя и изкуственият интелект

Според данните от PISA 2025 41% от българските ученици съобщават, че използват AI чатботове за учене поне веднъж седмично. 30% ги използват за предварително проучване на нова тема, 29% за обобщаване на текст, който трябва да прочетат, а 30% за създаване на текстове за учебни задачи. Само 14% казват, че никога или почти никога не използват AI чатботове за разглежданите в изследването учебни дейности.

Това променя и самия въпрос за ролята на родителя.

Преди детето можеше да препише домашното от интернет. Днес може да получи готов отговор за секунди. Проблемът вече не е само дали отговорът е правилен. Проблемът е дали детето разбира защо е правилен.

Именно тук Маджаров поставя предупреждението си за изкуствения интелект: технологията може да бъде помощник в ученето, но може и да замени самото мислене, ако детето използва готовия отговор вместо да стигне самостоятелно до него.

В този смисъл родителят се оказва между детето и технологията не като контролиращ човек, който просто проверява домашното, а като човек, който трябва да разбере дали зад готовия резултат стои реално знание.

Има и още един показател в PISA, който прави темата по-сложна

В България социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите по природни науки, при средно 12% за ОИСР. Разликата между учениците от най-високата и най-ниската социално-икономическа четвърт е 101 точки по природни науки, при 85 точки средно за ОИСР.

Това показва, че семейната среда не е само въпрос на желание.

Различните деца започват от различни позиции. Едни имат родители, които могат да им помагат, да разговарят с тях, да им осигурят спокойна среда и допълнителни възможности. Други нямат тези ресурси. Затова училището остава решаващо именно защото трябва да намалява, а не да възпроизвежда тези различия.

PISA 2025 показва и друг проблем: 48% от българските ученици са пропуснали поне един учебен ден през двете седмици преди теста, 42% са пропуснали поне един час, а 49% са закъснявали за училище. В часовете по природни науки 47% казват, че съучениците им не слушат какво говори учителят, а 41% посочват, че шумът и безредието пречат на повечето или на всички часове.

Тези числа показват, че проблемът няма един виновник

Именно затова тезата на Маджаров е интересна не като обвинение към родителите или като оправдание за училището, а като преместване на разговора към първата среда, в която детето изгражда отношението си към знанието.

След PISA 2025 въпросът вече не е само защо учителят не е успял да научи детето.

Въпросът е и какво се случва с ученето у дома, какво очакват родителите от детето си, как то е свикнало да се отнася към знанието и как ще използва технологиите, които вече могат да му дадат почти всеки готов отговор.

Защото в ерата на изкуствения интелект да имаш правилен отговор става все по-лесно.

Да разбереш защо той е правилният става все по-важно.

Източник: Дарик