Руските действия в Черно море създават реални рискове за България, включително за търговското корабоплаване, външната търговия и икономиката. Това заяви бившият председател на ДАНС и бивш министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев в интервю за БНР.

Според него стратегическата цел на Москва е да отслаби подкрепата на Европа за Украйна и да изпита готовността на НАТО да реагира при ескалация.

По-високи застраховки и риск за корабоплаването в Черно море

Последиците от ударите с дронове по кораби в Черно море вече се отразяват върху морския транспорт. По думите на Йовчев застрахователните разходи за товарните кораби са се увеличили, което оскъпява превоза на стоки и създава допълнителна тежест за вноса и износа през черноморските пристанища на България.

„Има реална опасност и вредните последици, произтичащи от руските удари, вече са налице – застраховките на товарните кораби, от които зависи вносът и износът от черноморските пристанища поскъпнаха. Това води до негативен икономически ефект“.

Бившият ръководител на ДАНС предупреди, че при продължаваща ескалация последствията могат да станат значително по-сериозни. Според прогнозата му трафикът през Черно море може да бъде сериозно затруднен или дори преустановен, което би нанесло тежки икономически щети на страната.

Хибридните действия и саботажите поставят нови предизвикателства пред НАТО

Йовчев обърна внимание и на поредица от инциденти, които според него са част от засилващия се натиск върху държави от Европейския съюз и НАТО. Сред посочените от него случаи са подготовката на атака с дрон срещу летището в Лайпциг, палежът на антени в България и пожарите в оръжейни складове.

По думите му тези събития трябва да се разглеждат в контекста на нарастващите хибридни заплахи, при които се използват саботажи и други действия, без непременно да се разкрива пряко кой стои зад тях.

„Виждаме ескалация на руските хибридни атаки, включително чрез саботажи, на територията на страни от НАТО и ЕС – подготовката на атака с дрон на летището в Лайпциг, палежът на антени на територията на България, който беше съвсем скоро и все още нямаме достатъчно информация, за да го коментираме, запалването на оръжейните складове. Всичко това показва, че се търси ефектът на една целенасочена ескалация от страна на Русия, която цели да разколебае Европа по отношение на подкрепата за Украйна и да тества готовността на НАТО да реагира в такава ситуация. Не случайно атаките се извършват така, че извършителят да има възможност да отрича участие и да прехвърля военния риск от последващи действия върху НАТО, а не върху Русия“, коментира Йовчев.

Според анализа му една от целите на подобни действия е да се създаде несигурност сред европейските държави, като същевременно се провери как би реагирал Алиансът при различни сценарии на напрежение.

Йовчев: Демонстрираният неутралитет не гарантира сигурността на България

Бившият вътрешен министър коментира и поведението на българските управляващи спрямо Русия. Според него предпазливият подход се обяснява както с желанието за демонстриране на външнополитически неутралитет по отношение на войната в Украйна, така и с вътрешнополитически съображения, свързани с очакваните изборни резултати.

Йовчев смята, че позицията на неутралитет сама по себе си не представлява гаранция за националната сигурност и не може да предотврати потенциални заплахи срещу страната.

„Една такава позиция, демонстрирайки неутралитет, не ни пази, демонстрирането на неутралитет няма да запази България“.

Необходими са спешни действия за укрепване на отбраната

Според Йовчев България трябва да ускори изграждането на военни способности, които да позволят по-ефективна защита на морските пространства и критичната инфраструктура. Той посочи няколко области, в които страната изостава, сред които радиолокационното наблюдение, модерната бойна авиация и противовъздушната отбрана.

„Изоставане имаме по отношение на радарите, на съвременни многоцелеви изтребители, нямаме никакви способности в момента за противовъздушна отбрана и т.н. В тази посока трябва да се вземат много спешни мерки“.

По думите му укрепването на отбранителните способности не бива да се отлага, тъй като рисковете за корабоплаването в Черно море изискват конкретни действия от страна на държавата.

Йовчев определи като положителна стъпка искането за разполагане на допълнителни сили и средства на НАТО на българска територия с цел защита на териториалните води в Черно море. Той обаче отбеляза, че все още не е ясно кога подобно предислоциране би могло да се осъществи.

Затова, според него, България трябва паралелно да развива собствени отбранителни способности, вместо да разчита единствено на евентуално засилено присъствие на съюзнически сили.

Преместването на корабния трафик в териториалните води може да промени рисковете

Йовчев коментира и възможността корабоплаването да бъде насочвано през българските териториални води. Според него тази стъпка би имала значение не само за сигурността на морския трафик, но и за начина, по който биха се оценявали евентуални нападения.

„Когато преместим трафика в наши териториални води, ще се постигне и друг много важен ефект – този риск от ескалация ще бъде прехвърлен върху руската страна. В зоната от 12 мили, в която са териториалните ни води, ако има атаки, ще се тълкуват по различен начин по отношение на агресия и задействане на Член 5 от Договора за НАТО“.

Темата за прилагането на член 5 от Северноатлантическия договор е свързана с колективната отбрана на Алианса. Конкретната реакция при даден инцидент обаче зависи от обстоятелствата и от оценката на съюзниците, а не само от мястото, на което е извършено нападението.

Засилване на контраразузнаването и защитата на критичната инфраструктура

Освен военните рискове Йовчев очаква България да продължи да бъде изправена пред различни форми на диверсии и информационни операции. Той посочи, че разпространението на пропаганда и опитите за въздействие върху обществените нагласи могат да бъдат част от по-широк натиск върху страната.

Според него е необходимо да се повиши защитата на критичната инфраструктура и да се осигурят условия службите да засилят контраразузнавателната си дейност и наблюдението за потенциални заплахи на българска територия.

„Трябва да се засили защитата на критичната инфраструктура и да се даде възможност на службите да засилят контраразузнавателното противодействие и наблюдение на наша територия. Не винаги с конвенционални средства може да се отговори на хибридни заплахи. Често ефективният начин е също чрез хибридни методи. ЕС трябва бързо да направи така, че Русия да види, че ще плаща висока икономическа цена за тази ескалация. Мерките трябва да бъдат много по-драстични по отношение на икономическите санкции, дори това да е за сметка на икономическите интереси на някоя от страните“.

В заключение Йовчев постави акцент върху необходимостта от координирани действия на национално и европейско равнище. Според него отбранителната готовност, контраразузнавателното противодействие, защитата на критичните обекти и икономическите мерки трябва да бъдат част от общ подход за ограничаване на рисковете от по-нататъшна ескалация в Черноморския регион.