До 10% от капитала може да бъде инвестиран в инфраструктура
Предстоящото въвеждане на мултифондовия модел от 1 януари 2027 г., предвидено с промените в Кодекса за социално осигуряване, отваря възможност за разширяване на инвестиционните стратегии на пенсионните фондове. Сред новите възможности е влагането на до 10% от средствата в определени инфраструктурни проекти с национално или регионално значение.
Този праг обаче не представлява задължителен ангажимент за пенсионноосигурителните дружества. Всяко решение за участие ще се взема въз основа на конкретните параметри на проекта, очакваната възвръщаемост, нивото на риск и гаранциите за защита на инвестираните средства.
Според Мирослав Маринов пенсионните фондове имат потенциал да се утвърдят като дългосрочен партньор на държавата при изграждането на значими инфраструктурни обекти. Подобно участие би могло да осигури допълнителен финансов ресурс за проекти, които трудно могат да бъдат реализирани само с публични средства.
В същото време възможностите на държавния бюджет са ограничени от редица фактори. Сред тях са увеличаващият се държавен дълг, разходите за обслужването му и необходимостта от финансиране на други приоритетни обществени дейности. Това налага търсенето на алтернативни източници на капитал за развитието и модернизацията на инфраструктурата.
„Частният капитал не трябва да замества публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел, а да го допълва при проекти с подходящо разпределение на риска“, подчерта Маринов.
Приходите и контролът на риска са решаващи за инвестициите
Един от възможните подходи е пенсионните фондове да насочват средства към вече работещи инфраструктурни обекти или към проекти, за които могат да бъдат прогнозирани стабилни бъдещи приходи. По този начин инвестициите биха могли да осигуряват дългосрочна възвръщаемост, съобразена с основната задача на пенсионните фондове — управлението и увеличаването на спестяванията на осигурените лица.
Финансирането може да се осъществява по различни начини. Сред възможностите са придобиването на дялово участие в компании, свързани с инфраструктурни проекти, както и предоставянето на дългосрочен инвестиционен капитал под формата на финансиране.
По думите на Маринов най-добри предпоставки за подобни вложения предлагат проектите с предвидими парични потоци, ясни финансови параметри и добре разписани механизми за разпределение на отговорностите. От съществено значение е рисковете да бъдат разпределени по подходящ начин между държавата, частните инвеститори и останалите участници.
В този модел публичният сектор запазва водещата си роля при определянето на стратегическите приоритети и подготовката на проектите. Пенсионните фондове биха могли да се включват на следващ етап, когато основните параметри са изяснени и има достатъчно информация за оценка на финансовата жизнеспособност.
Маринов обърна внимание и на рисковете при използването на публично-частни партньорства. Този механизъм не гарантира сам по себе си по-добри резултати в сравнение с традиционното държавно финансиране. При недостатъчно добре подготвени проекти или небалансирани договорни условия финансовите последици могат да засегнат както инвеститорите, така и данъкоплатците.
Ето защо предварителната оценка на инвестициите, прозрачността на условията и ясното разпределение на риска са от ключово значение. Водещият принцип трябва да остане защитата на средствата на осигурените лица, независимо от обществената значимост на съответния инфраструктурен обект.
Мултифондовият модел променя подхода към пенсионните спестявания
Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова акцентира върху очакваните промени в управлението на пенсионните средства с въвеждането на мултифондовия модел от 1 януари 2027 г.
Новият подход предвижда по-голяма възможност инвестиционните стратегии да бъдат съобразявани с индивидуалния профил на осигурените лица. Сред факторите, които ще имат значение, са възрастта, оставащото време до пенсиониране и готовността за поемане на инвестиционен риск.
Целта е хората, които имат повече години до пенсия, да разполагат с възможност за участие в стратегии с по-висок потенциал за доходност. Подобен подход обаче е свързан и с вероятност от по-сериозни колебания в стойността на инвестициите.
С наближаването на пенсионната възраст инвестиционният подход би трябвало да се насочва към по-консервативни решения, при които по-голямо значение имат ограничаването на риска и запазването на вече натрупания капитал. Така инвестиционната стратегия може да се адаптира към различните етапи от живота на осигурените лица и техните дългосрочни потребности.
Над 17,17 млрд. евро са натрупани във фондовете
Данните на Комисията за финансов надзор (КФН) показват, че към 30 юни 2026 г. нетните активи на всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества в България, надхвърлят 17,17 млрд. евро.
Размерът на този ресурс създава предпоставки за участие на пенсионния сектор в дългосрочни инвестиции, които могат да подпомогнат икономическото развитие и изграждането на важни за обществото обекти. Въпреки това възможностите за подобно участие зависят от качеството на проектите и от съответствието им с инвестиционните цели на фондовете.
Евелина Милтенова подчерта, че управлението на толкова значителен финансов ресурс изисква висока степен на професионализъм, прозрачност при вземането на инвестиционни решения и последователна защита на интересите на осигурените лица.
От БАДДПО посочват, че евентуалното участие на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти трябва да се определя от ползата за техните осигурители, а не от потребността на държавата да осигури допълнителни средства за публични инвестиции.
Основният приоритет остава сигурността на пенсионните спестявания. Всяко вложение трябва да бъде обосновано с реалистична перспектива за доходност и внимателна оценка на рисковете. Финансовият ресурс на пенсионните фондове може да има значима роля за развитието на инфраструктурата, но само при условие че средствата се насочват към икономически жизнеспособни проекти, а не се използват за покриване на разходи по инициативи без убедителна финансова обосновка.
