Черно море се превръща във все по-важен въпрос за сигурността на България и съюзниците ѝ, а докато военните действия продължават, опасността от морски мини и удари по търговски кораби остава. България трябва да разчита на сътрудничеството в НАТО и ЕС, но и да изгради по-добри възможности за разузнаване и реакция. Това заяви бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов в предаването „Денят ON AIR“ по Bulgaria ON AIR.
НАТО вече не гледа на Черно море само декларативно
По думите на Божилов членството на България в НАТО и ЕС е гаранция за сигурността на страната, особено при военни и хибридни заплахи. Той изрази удовлетворение, че въпросите за Черно море и сигурността на България и Румъния постоянно присъстват в дневния ред на съюзниците.
„Ако погледнем декларациите на НАТО отпреди 10-15 години, ще видим, че Алиансът отбелязва важната роля на Черно море, но само допреди няколко години нямаше планове за действие“, посочи Божилов.
Според него сега регионът вече е във фокуса на НАТО и ЕС не само на ниво политически декларации, но и по отношение на конкретните мерки за сигурност.
Как работи „машината“ на НАТО
Бившият заместник-министър обърна внимание, че Алиансът няма собствени въоръжени сили и не разполага със складове с оръжия, които може самостоятелно да прехвърля между държавите членки.
„Въоръжените сили на НАТО са въоръжените сили на всяка една отделна страна. НАТО няма на склад въоръжения, които да мести от една страна в друга“, обясни той.
По думите му при консултации със съюзниците трябва да се работи в две направления. Първото е политическото, за да бъде осигурена подкрепата на партньорите. Второто включва разговори във военните органи на НАТО, така че мерките за сигурност да бъдат съгласувани с плановете за действие в Черно море.
Ще се съгласи ли Русия на мораториум?
Божилов припомни, че на 5 октомври България, заедно с партньорите си от ЕС и още няколко държави, е отправила призив за гарантиране на свободата на корабоплаването и защита на търговските кораби.
Той обаче постави въпроса как точно трябва да изглежда подобен мораториум и дали зад призива ще последват конкретни договорености.
„Мораториумът в международните отношения има две организационни различия. Единият може да бъде декларативен, другият – договореният. Затова е неясно какво точно призоваваме. Идеята е добра, но не мисля, че най-вече Русия би се съгласила“, коментира Божилов.
Според него Русия е изгубила интерес към регионалното сътрудничество в Черноморския регион още в средата на миналото десетилетие. По думите му Москва предпочита да работи със САЩ и Китай, поради което той не вижда основания за оптимизъм относно постигането на подобен мораториум.
Морските мини остават заплаха, докато войната продължава
Бившият заместник-министър подчерта, че за оценката на рисковете в Черно море е необходимо ясно разбиране на причините за тях и на възможните последици.
„Докато се водят военни действия, не виждам как ще се постигне мир. Докато не се постигне мир, няма да решим проблема със свободноплаващите мини“, заяви той.
Божилов обърна внимание и на мащаба на морските пространства, които трябва да бъдат наблюдавани. Териториалните води и изключителната икономическа зона обхващат значителни площи, което прави наблюдението и своевременното откриване на заплахи особено важни.
Според него по-високата сигурност зависи от способността на България да разполага с надеждно разузнаване и да има ясна картина за случващото се в Черно море.
България трябва да задейства механизмите за консултации
В заключение Божилов настоя, че на този етап страната ни трябва да активизира консултациите със съюзниците си. Членството в НАТО и ЕС осигурява рамка за координация и подкрепа, но ефективността на мерките зависи и от конкретните действия, планирането и обмена на информация.
Предизвикателството пред България остава как да превърне съюзническата подкрепа в по-добра защита на морските пространства и гражданите си, докато военните действия в региона продължават.
Източник: Bulgaria ON AIR
