България не иска да губи гарантираните средства за инфраструктура, регионално развитие и подкрепа за бизнеса в името на общоевропейски фонд, в който местните предприятия ще се конкурират с големите европейски концерни. Паралелно с това правителството подготвя бюджетни промени, които засягат доходите, осигуровките и данъчното облагане.

Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „Лице в лице“, където коментира преговорите за бюджета на Европейския съюз за 2028-2034 г., напрежението около минималната работна заплата, състоянието на публичните финанси и новите социални мерки.

България настоява за по-голям европейски бюджет

Предложението на Европейската комисия е бюджетът на ЕС за периода 2028-2034 г. да достигне 2 трилиона евро, или малко над 1% от брутния вътрешен продукт на съюза. Според Пеканов средствата трябва да бъдат достатъчни както за традиционните политики в областта на регионалното развитие и земеделието, така и за новите икономически предизвикателства.

„Аз смятам, че той трябва да е толкова голям, трябва да е амбициозен. Когато се присъединяват по-слаби икономически страни членки, трябва да им даваш за инфраструктура, за транспорт, за развитие. Това трябва да продължи“, заяви вицепремиерът.

По думите му шест държави, сред които Германия, Австрия и Нидерландия, настояват за по-малък бюджет, тъй като не желаят да увеличават вноските си.

Пеканов обаче подчерта, че по-развитите икономики получават и косвени ползи от европейското финансиране. Той даде за пример новите влакове, закупувани със средства по Плана за възстановяване, които се произвеждат от компании в по-развитите европейски държави.

„Да, нетната им вноска може да изглежда, че те плащат повече, но реално не е точно така. Това е нашата позиция. Позиция на 17 държави, между другото“, посочи Пеканов.

Очаква се преговорите между държавите членки да продължат през ноември и вероятно през декември.

Защо България не иска да дели парите си с големите концерни

Един от най-спорните елементи в предложението на Европейската комисия е пренасочването на част от досега гарантираното за отделните държави финансиране към общ фонд за конкурентоспособност.

Според Пеканов така българските предприятия ще трябва да се състезават за средства с големи компании от водещите европейски икономики, вместо да разполагат с предварително определен ресурс за национални нужди.

„От една алокация, която е само за нас, само за малките и средните предприятия в България и за инфраструктура, здравеопазване и всичко друго, към подход, в който една част от този бюджет, една трета от този бюджет, отива на общоевропейско ниво и ние се борим с големите германски, френски концерни“, обясни той.

Вицепремиерът уточни, че България не отхвърля необходимостта Европа да повишава конкурентоспособността си. Страната обаче настоява кохезионните фондове да бъдат запазени, тъй като те подпомагат инфраструктурата, регионалното развитие и предприятията.

Енергията остава проблем за европейската индустрия

Пеканов коментира и дискусиите за промени в европейската енергийна политика. Според него системата за търговия с емисии е помогнала за развитието на възобновяемите енергийни източници и за намаляването на замърсяването, но същевременно създава допълнителна тежест за индустрията заради по-високите енергийни разходи.

„С времето видях, че наистина системата за търговия с емисии пречи на европейската индустрия. Няма какво да се лъжем. По-високи са цените в енергетиката отчасти и заради това“, заяви той.

Вицепремиерът обърна внимание и на начина, по който се формират цените на електроенергията на европейския пазар. По думите му обвързването им с цената на природния газ създава допълнителни рискове за бизнеса.

Черно море тревожи правителството

Пеканов изрази притеснение и от развитието на военните действия в Черно море и приближаването им до бреговете на държави от НАТО и Европейския съюз. Той защити позицията на премиера Румен Радев, който според него още като президент е предупреждавал за опасността от ескалация.

„Трябва да се търси вариант за мир, да се седне на масата, защото иначе други ще го решат този мир, а ние просто ще трябва да приемем решението им“, заяви вицепремиерът.

Минималната заплата и бюджетът: защо разходите растат

Вътрешната бюджетна политика също остава под натиск заради исканията на синдикатите за по-високо минимално възнаграждение.

Пеканов посочи, че досегашният автоматичен механизъм за определянето му е създавал затруднения за бизнеса, особено в периоди на висока инфлация. Според него това е един от факторите, които поставят под натиск конкурентоспособността на българската икономика.

„Не трябва да се изненадваме, че българската икономика започва да губи конкурентоспособност. Това е факт“, заяви той.

Вицепремиерът подчерта, че правителството не се отказва от увеличението на минималната заплата, но трябва да отчита възможностите на бюджета. По думите му промяната се отразява и върху редица други плащания, които се индексират спрямо нея, а това увеличава общите държавни разходи.

„Ние правим бавна, плавна фискална консолидация, така че да намалим дефицита, но се опитваме в същото време да водим относително умерена, бих казал, център-лява политика“, обясни Пеканов.

Той отхвърли твърденията, че настоящото управление носи основната отговорност за бюджетния дефицит. Според него проблемите са се натрупвали през предходните години, а Европейската комисия е започнала процедурата за свръхдефицит малко след встъпването на кабинета в длъжност.

„Нямаше как да го намалим от 5,7% на 3% за десет дни“, заяви вицепремиерът.

По думите му дефицитът в края на годината ще остане значително над 3%, но това не бива да води до отказ от важни инфраструктурни проекти.

„Ние трябва да инвестираме повече, не да режем капиталовите разходи“, подчерта той.

Съкращения в администрацията и ново облекчение за семействата

Пеканов съобщи, че оптимизацията на държавната администрация вече е започнала. В някои министерства са освободени между 100 и 150 служители, но процесът все още не е приключил във всички ведомства. Сред планираните социални мерки вицепремиерът открои и ново данъчно облекчение за семейства с деца, които посещават извънкласни занимания. То ще обхваща курсове, спортни тренировки и други дейности за развитието на децата.

Родителите ще могат да представят документите за направените разходи пред Националната агенция за приходите с годишната си данъчна декларация.

„Взимате фактурата или каквото там ви издават и го подавате към НАП в следващата ви данъчна декларация. Това се приспада от вашата данъчна база и ще ви се върнат максимум 200 евро на година“, обясни Пеканов.

Според него мярката ще има и допълнителен ефект, като насърчи издаването на документи за плащанията и помогне за изсветляването на сектора.

Осигуровки, имотни оценки и данък върху свръхпечалбите

Вицепремиерът коментира и предвидените промени в данъчното облагане, осигуровките и таксите. Той направи разграничение между данъците и осигурителните вноски, като същевременно призна, че част от плащанията ще се увеличат.

По отношение на актуализирането на данъчните оценки на имотите Пеканов заяви, че подобна промяна е необходима от години, тъй като стойностите на много жилища и други имоти са се повишили значително.

Особено внимание той отдели на предвидения данък върху свръхпечалбите. Според него тази мярка е по-подходяща от трайно увеличение на корпоративния данък или промяна в подоходното облагане.

Предстоящият бюджет поставя правителството пред трудна задача: да ограничи дефицита, без да блокира инвестициите и без да се откаже от социалните ангажименти. Паралелно с това България ще трябва да защити интересите си в преговорите за европейското финансиране, където спорът не е само колко средства ще има, а и кой ще има реален достъп до тях.

Източник: bTV