Между страха от побой, насилието заради клипове и липсата на добри примери…

Деца сменят маршрутите си до училище, за да не бъдат нападнати, а агресията все по-често се превръща в начин за трупане на популярност сред връстниците. На този фон две жестоки убийства, извършени от ученици, отново поставят болезнения въпрос: какво се случва с децата и как възрастните могат да предотвратят подобни трагедии?

По темата в новия епизод на „Телеграфно подкастът“ говорят Милен Димов, бащата, който пръв повдигна темата за локалите у нас, и психиатърът д-р Георги Хранов. Според тях агресията не възниква изведнъж, а се развива в среда, в която възпитанието, емпатията и здравословните модели за подражание често отстъпват място на натиска за популярност и демонстрацията на сила.

„Когато са сами, са кротки, но съберат ли се, стават други“

Милен Димов описва груповото поведение на локалите като особено тревожно. По думите му младежите могат да изглеждат спокойни поотделно, но в група да проявяват агресия и да нападат без видима причина.

„Локали нападат като чакали, в група. Когато са сами, са кротички, милички, но съберат ли се, стават други“, заявява той.

Димов твърди, че между 30 и 50% от децата ходят на училище със страх и променят маршрутите си, за да избегнат нападение и побой.

Според участниците в разговора днешното групово насилие често се подхранва и от социалните мрежи. Побоят може да бъде заснет и разпространен, а извършителят да получи внимание и признание от връстниците си.

Децата не се раждат убийци

След случаите на тежко насилие, при които осмокласник е обвинен за убийството на майка си, а 14-годишен младеж е обвинен за убийството на доведения си баща, разговорът се насочва към причините за агресивното поведение.

Д-р Георги Хранов категорично отхвърля идеята, че децата се раждат убийци. Според психиатъра насилственото поведение се формира във времето под влияние на възпитанието, преживяванията и средата, в която расте детето.

Той подчертава, че високият интелект и успехите в училище не са гаранция срещу сериозни поведенчески проблеми. Дори дете, което печели олимпиади, може да изпитва затруднения, ако расте в атмосфера на насилие или е подложено на пълен контрол без обяснение.

Така добрите оценки и академичните постижения не бива да се приемат като достатъчно доказателство, че детето се развива емоционално здравословно.

„Родителството започва без никаква подготовка“

Милен Димов прави сравнение между родителството и професиите, за които се изискват обучение и лиценз. Според него за отглеждането на дете няма задължителна подготовка, въпреки че родителите трябва да се справят със сложни емоционални и поведенчески проблеми. Той смята, че много семейства не разполагат с необходимия физически, морален и емоционален ресурс, за да помогнат на децата си, особено когато те попаднат под влиянието на социалните мрежи.

Димов настоява държавата да разработи дългосрочна национална стратегия, която да върне възпитанието и социално-емоционалните умения в българското училище. Според него подобна промяна не може да даде незабавен резултат, но трябва да бъде последователна и да обхване цяло поколение.

Между децата и възрастните се отваря пропаст

Според Димов една от основните трудности е, че родителите все по-трудно разбират света, в който живеят децата им.

„Между нас и нашите деца има бездна, огромна пропаст. Те живеят в социалните мрежи, а ние не разбираме техния език“, заявява той.

Д-р Хранов също поставя акцент върху моделите за подражание и ценностите, които младите хора възприемат. По думите му стремежът към пари, популярност и демонстрация на сила измества други качества, които би трябвало да бъдат насърчавани.

„При нас моделите са лоши, ценностите са лоши и те все повече и повече се затвърждават. Според мен ценностите сега са да имаш пари, да не правиш нищо и по някакъв начин да си или известен, или по-силен – човекът на деня“, коментира психиатърът.

Училищата често мълчат, а жертвите остават сами

Участниците в подкаста критикуват и реакциите на училищните ръководства при случаи на насилие. Според тях понякога проблемите се прикриват от страх от проверки и скандали, вместо да се търси навременна помощ за пострадалите деца. Това оставя жертвите сами с преживяното и създава риск агресията да продължи, без да получи адекватна реакция.

Димов и Хранов подчертават, че насилието в младежките групи вече не винаги е свързано с конкретна идеология или конфликт. В някои случаи самото заснемане и разпространение на побоя се превръща в цел, а агресорът търси признание чрез видеоклипа.

Според тях са необходими не само реакции след тежки инциденти, но и последователна работа с децата, родителите и училищата, преди конфликтите да прераснат в насилие.

Двадесет години за промяна на едно поколение

И двамата участници настояват държавата да поеме по-активна роля в превенцията на детската агресия. Те призовават темата да бъде поставена в основата на национална стратегия, която да обхване възпитанието, социално-емоционалните умения и подкрепата за децата.

Според Димов промяната трябва да бъде планирана в дългосрочен хоризонт от 20 години, така че резултатът да се измерва не само с реакцията след отделен случай, а с развитието на цяло поколение.

Тежките престъпления, извършени от непълнолетни, не могат да бъдат обяснени с една-единствена причина. Но предупрежденията за групово насилие, натиска на социалните мрежи и разрива между деца и възрастни поставят въпрос, който не търпи отлагане: ще се ограничи ли държавата до реакция след поредната трагедия, или ще изгради система за ранна превенция и подкрепа?

Източник: „Телеграфно подкастът“ – Телеграф