България не може да си позволи да остане страничен наблюдател на ескалацията в Черноморския регион, а трябва да участва активно в търсенето на изход от конфликта. Това заяви бившият външен министър и председател на 40-ото Народно събрание Георги Пирински в предаването „Пресечна точка“. Според него страната ни трябва да настоява за прекратяване на бойните действия и за изграждане на зона за споделена сигурност, вместо европейската политика да се ограничава до санкции и военна помощ.
„Намираме се в инфлексна точка“
По думите на Пирински развитието на конфликта в Черноморския регион може да има сериозни последици за сигурността на България. Затова според него е особено важно да се прецени дали предстои ново изостряне на военните действия, или ще започнат усилия за ограничаване на напрежението.
„В момента, според мен, ние се намираме в една инфлексна точка, що се отнася до развитието на целия този конфликт“, подчерта той.
Според бившия външен министър основният въпрос е дали ще последва нова ескалация, или ще бъде намерен път към успокояване на ситуацията и започване на по-конкретни действия за намиране на изход.
Мораториумът върху ударите да бъде стъпка към устойчив мир
Пирински смята, че евентуален мораториум върху ударите в Черно море не трябва да се разглежда като изолирана мярка, а като част от по-широк процес за постигане на траен мир.
Той припомни идеята България да участва активно в търсенето на консенсус за прекратяване на бойните действия и създаването на зона за споделена сигурност.
„Това е споделена сигурност. Сигурност, при която аз, за да се чувствам сигурен, искам и моят съсед, противник или какъвто и да е, също да не чувства от моя страна, че го заплашвам. И обратното“, обясни Пирински.
Този подход предполага всяка от страните да отчита основните опасения на другата. От руска гледна точка сред водещите притеснения е Украйна да не представлява потенциална заплаха за Русия. За Киев основен приоритет е гарантирането на националната сигурност и предотвратяването на бъдещи руски нападения.
Пирински отбеляза, че войната и разрушенията, понесени от украинското население, правят възстановяването на доверието изключително трудно.
Той постави и въпроса дали руският президент Владимир Путин би приел мораториум върху ударите и какви условия биха могли да го насърчат да направи подобна стъпка. Според Пирински устойчивото споразумение изисква не само прекратяване на бойните действия, но и условия за постепенно преодоляване на взаимното недоверие.
ЕС трябва да предложи ясна визия за мир
Бившият външен министър отправи критики към подхода на Европейския съюз, който според него не бива да се свежда до приемането на поредни санкционни пакети и предоставянето на финансова и военна помощ на Украйна.
По думите му европейските държави трябва да формулират ясна стратегия за постигане на мир.
„България трябва да настоява Европейският съюз не просто да приема поредния пакет санкции, не просто да казва колко сме консолидирани, а да излезе със своя ясна визия. Визия за мир“, заяви Пирински.
В разговора беше поставен и въпросът дали подкрепата за Украйна и стремежът да не се допусне нейна капитулация могат да се съчетаят с търсенето на споделена сигурност.
Според Пирински в европейската политика съществува нагласа за постигане на стратегическо поражение на Русия, която поддържа логиката на продължаваща конфронтация.
Националният интерес е да се намали противопоставянето
Пирински заяви, че националният интерес на България не трябва да се свежда до безусловна подкрепа за едната страна и заклеймяване на другата. Вместо това страната трябва да търси възможности за намаляване на напрежението и създаване на условия за преговори.
„Националният интерес е да потърсим начин тези жестоко противоборстващи страни да започнат да намаляват степента на изострено противопоставяне“, посочи той.
Бившият външен министър предупреди, че по-нататъшната ескалация, ударите по гражданска инфраструктура и разширяването на обхвата на атаките създават допълнителни рискове за сигурността в региона.
Според него България трябва да използва възможностите си в рамките на Европейския съюз, за да насърчава инициативи за деескалация и прекратяване на бойните действия.
Позицията на Пирински поставя акцент върху активната дипломатическа роля на България и върху необходимостта европейската политика да включва конкретни усилия за мир наред със санкциите и подкрепата за Украйна.
Източник: NOVA
