Когато журналистиката зависи от волята на медийния собственик, финансовата несигурност притиска репортерите, а разследванията могат да бъдат прекратени под натиск, свободата на словото остава уязвима. За тези проблеми предупреди председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, която постави във фокуса не само независимостта на медиите, но и бъдещето на професията в условията на бързо навлизане на изкуствения интелект.
„Журналистът не може да бъде напълно свободен, когато е финансово притиснат“
В предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ Тодорова коментира натиска върху журналисти, които работят по разследвания за корупция и злоупотреби. По думите ѝ в някои случаи работата им е спирана заради намеса на медийни собственици или главни редактори.
„Журналистът не може да бъде напълно свободен, когато е финансово притиснат“, подчерта тя, като определи ниските възнаграждения като сериозна пречка пред независимостта на медиите.
Тодорова защити и правото на журналистите да задават въпроси, дори когато те създават неудобство на политиците или други публични фигури.
„Няма неудобни въпроси. Може да има неудобни отговори“, заяви председателят на СБЖ.
Подготвят предложения за законодателни промени
Съюзът на българските журналисти настоява за законодателни промени, които да осигурят по-добра защита на журналистите и свободата на медиите. Тодорова съобщи, че се подготвя актуализиран вариант на предложенията, включително мерки срещу физическите посегателства над представители на професията.
Темата за сигурността на журналистите обхваща не само физическите заплахи, но и условията, при които те могат да работят независимо, без страх от натиск или загуба на препитанието си.
Изкуственият интелект поставя нови въпроси пред медиите
Тодорова изрази притеснение от бързото навлизане на изкуствения интелект в журналистиката. Според нея материалите, създадени с негова помощ, трябва да бъдат ясно обозначавани, а законодателството трябва да защитава труда на журналистите.
Тя предупреди и за възможността автоматизираните технологии да доведат до съкращаване на работни места в медиите. Това би задълбочило проблемите пред младите журналисти, които според нея често напускат професията заради ниското заплащане и ограниченията пред работата им.
Ниската избирателна активност е сигнал за обществена апатия
В разговора Тодорова засегна и ниската избирателна активност на първия тур на президентските избори. Тя я определи като признак за апатия и недостатъчно развито гражданско общество.
Проблемите на журналистиката и слабата гражданска активност се пресичат в един ключов въпрос: доколко хората имат достъп до независима информация и възможност да участват пълноценно в обществения живот. Според позицията на председателя на СБЖ защитата на журналистическия труд е важна не само за медиите, но и за правото на обществото да получава достоверна информация.
Източник: Евроком
