В Брюксел се води жестока битка, като част от цяла война между две от най-влиятелните жени в европейската политика – шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и първата дипломатка на ЕС Кая Калас. Според брюкселските кореспонденти между двете се разгаря истинска борба за надмощие за това кой да държи юздите на общата външна политика на Съюза.
И докато едната вече се е настанила начело на Комисията, другата не смята да отстъпва без бой територията на европейската дипломация.
По правилата дипломатическият жезъл би трябвало да е в ръцете на Калас, която оглавява Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) – нещо като външно министерство на ЕС. Само че Урсула фон дер Лайен явно не е склонна да остави тази важна сфера единствено на дипломатите. А когато става дума за власт в Брюксел, дори най-учтивите усмивки могат да прикриват доста остри лакти.
Париж и Берлин бутат Урсула напред
В спора се намесиха и тежката артилерия на Съюза – Франция и Германия. Двете държави са представили предложение за реформа на ЕСВД, което би прехвърлило значителни правомощия към Европейската комисия. Казано по-просто, ако планът мине, Урсула може да получи още по-здраво кормилото на европейската външна политика.
Това обаче не означава само орязване на влиянието на Кая Калас. Под въпрос се оказва и ролята на националните правителства, които едва ли ще се зарадват, ако Брюксел започне да им казва още по-настойчиво накъде да завиват във външнополитически план. Така зад привидно техническата реформа се очертава старият европейски спор: повече власт в общите институции или повече свобода за отделните столици.
Мелони се притече на помощ на Кая
На страната на Калас неочаквано, но съвсем не безкористно, застана Италия на Джорджа Мелони. Рим разпространи неофициален документ, известен като *non-paper*, с който даде ясен знак, че не желае прекалено много власт да се струпва в ръцете на председателката на Еврокомисията.
Италианците настояват да се запази институционалният баланс, установен в европейските договори, а националните правителства да продължат да имат сериозна дума при определянето на външнополитическия курс. В документа се защитава и ролята на върховния представител по външната политика, който трябва да действа въз основа на мандат от Европейския съвет.
Според позицията на Рим ЕСВД трябва да бъде подсилена като координационен център, а Съветът на ЕС да запази водещата си роля при определянето на стратегическите насоки. С други думи, Италия не иска европейската дипломация да се превърне в поредната губерния на Еврокомисията.
Кой ще дърпа конците в Брюксел?
Както отбелязва италианският всекидневник „Република“, намесата на Мелони цели да предотврати прекомерното съсредоточаване на власт в председателството на Комисията и да защити влиянието на националните правителства. По информации на италианските медии позицията на Рим се подкрепя и от северно европейски държави, балтийските републики и някои източноевропейски членки.
Защо това е важно?
Защото ЕС често трябва да съгласува позициите на 27 държави, а реформата ще определи кой подготвя решенията, кой ги координира и кой има последната дума. Италия се опитва да запази по-силна роля за Калас и за националните правителства, докато френско-германското предложение предвижда по-тясно обвързване на европейската дипломатическа служба с Комисията.
Така спорът между Урсула и Кая вече прераства в по-голяма битка за подялбата на властта в ЕС.
Развръзката се очаква на следващата важна среща на Европейския съвет през декември. Дотогава в Брюксел вероятно ще продължат да се разменят документи, дипломатически любезности и доста по-малко любезни сигнали. Защото зад усмивките и протоколните ръкостискания стои един съвсем конкретен въпрос: кой ще държи кормилото на европейската външна политика, а кой ще трябва да се задоволи с мястото до шофьора.
Източници:
la Repubblica, Euractiv
Financial Times, Euronews
