Сахара често се свързва с безкрайни пясъчни дюни, но най-голямата гореща пустиня в света крие изненадваща тайна – по-голямата част от повърхността ѝ всъщност не е покрита с пясък. Под суровия пустинен пейзаж се простират скалисти формации, древни геоложки пластове и огромни подземни водни резерви. Как се образуват внушителните пясъчни дюни и какво се намира под тях?
На някои места контрастът е поразителен. Само на няколко крачки от твърда, почти лишена от растителност скална повърхност може да се издига огромна маса от насипен пясък.
Именно в определени райони на Сахара се образуват т.нар. ергове – обширни пясъчни морета, в които вятърът оформя дюни с внушителни размери.
В части от Алжир, включително Големия източен ерг и Исауанския ерг, височината на отделни дюни надхвърля 300 метра. Това обаче не означава, че под цялата пустиня се простира слой пясък с подобна дебелина. Пясъкът е съсредоточен в определени дюнни системи, докато между тях могат да се откриват каменисти повърхности и значително по-тънки пясъчни наслаги.
Ако започнем да копаем в пустинята, невинаги ще се натъкнем на дебели слоеве пясък. На много места твърдата основа се появява сравнително близо до повърхността. Тя може да бъде изградена от скали, втвърдени глинести материали или древни седиментни пластове.
Под повърхността на Сахара се намират обширни формации от пясъчник, варовик и други седиментни скали.
Те пазят следи от геоложката история на региона, включително от периоди, когато климатът е бил значително по-влажен. Някога в части от днешната пустиня са съществували езера и речни системи, чиито останки могат да бъдат открити и днес.
Под земята се намират и значителни запаси от вода. Сред тях е Нубийската система от пясъчникови водоносни хоризонти – една от най-големите известни системи от този тип в света. Тя обхваща части от Египет, Либия, Судан и Чад и съхранява предимно древни подземни води.
Всичко това показва колко подвеждаща може да бъде представата за Сахара като за бездънна купчина пясък. В много райони пясъкът представлява сравнително тънък повърхностен слой върху твърда основа.
Основна роля за разпределението на пясъка играе вятърът. За разлика от обикновената почва, която се формира на място чрез изветряне на скалите и натрупване на органична материя, значителна част от пустинния пясък може да бъде пренесена от други райони.
Въздушните течения преместват песъчинките по повърхността или ги издигат във въздуха, като ги пренасят на различни разстояния. Когато вятърът загуби част от силата си или срещне подходящи условия за натрупване, пясъкът започва да се отлага. Така постепенно се оформят дюни, които с течение на времето могат да достигнат внушителни размери.
Релефът също има значение. Котловини, естествени препятствия и други особености на терена могат да благоприятстват натрупването на пясък. В резултат се образуват обширни пясъчни полета, докато съседните райони остават предимно скалисти или чакълести.
Тази динамика обяснява защо преходът между камениста повърхност и пясъчни дюни понякога е толкова рязък. Пясъкът не е задължително да произхожда от скалите непосредствено под него – той може да е бил пренесен от вятъра и натрупан на километри от първоначалния си източник.
Сахара е впечатляващ пример за това колко разнообразен може да бъде един пустинен пейзаж.
Зад образа на безкрайните дюни се крият скалисти плата, древни геоложки формации, следи от отдавна изчезнали водни системи и огромни подземни водни резерви.
Така се разкрива и един от най-интересните парадокси на Сахара,въпреки че е символ на пясъчната пустиня, по-голямата част от територията ѝ не е покрита с пясъчни дюни. На едно място може да се простира почти гола скала, а съвсем наблизо да се издига пясъчна дюна с височината на небостъргач.
Източник: kaldata
