Когато едно дете системно унижава, изолира или напада друго, това не е обикновен спор между връстници, а поведение, зад което може да стоят сериозно вътрешно напрежение и неспособност за справяне с гнева. В същото време жертвите често не търсят помощ, а възрастните невинаги разпознават навреме какво се случва.

Това обясни пред БНР-Радио София психологът Мариета Гечева, програмен директор на направление „Закрила на деца“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“. Поводът е Международният ден срещу насилието и тормоза в училище, включително кибертормоза, който се отбелязва през първия четвъртък на ноември.

Конфликтът може да реши проблем, тормозът задълбочава травмата

Според Гечева конфликтът е естествена част от живота и общуването. Независимо дали се проявява като спор или дискусия, той може да отвори път към разрешаването на дадена ситуация. За това обаче са необходими умения като изслушване, разбиране на чуждата гледна точка и способност човек да се постави на мястото на другия.

Тормозът и булингът нямат нищо общо с конструктивното разрешаване на конфликт. Мотивите зад подобно поведение често са различни, а самият извършител невинаги осъзнава какво го подтиква да действа агресивно.

„При тормоза често самият човек, който провокира и тормози другите, не е наясно с мотивите, има преживяване за огромен дискомфорт, напрежение, за гняв, което не може да бъде изразено по друг начин, освен чрез агресия“, посочи психологът.

Затова, когато се сблъскат с подобно поведение, възрастните трябва да се опитат да разберат какво кара детето да се чувства толкова зле, че да се отнася зле и към останалите.

Кибертормозът превърна агресията в част от дигиталното ежедневие

Една от съществените разлики между училищната среда днес и тази преди две десетилетия е преместването на голяма част от общуването в интернет. Кибертормозът е сравнително нова форма заради използваните средства, но проявите му не се различават съществено от тези при тормоза лице в лице.

„Той става ежедневна част от живота на учениците. Тяхното общуване до голяма степен е преместено в тази дигитална среда и в нея са и офлайн способите за тормоз – вербално или социално насилие, изолиране от групата, подигравки и прочие“, обясни Гечева.

Международният ден срещу насилието и тормоза в училище, включително кибертормоза, се отбелязва от 2020 г. насам. Той е учреден след резолюция, приета на 40-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, и цели да привлече вниманието на ученици, родители, образователни власти и различни сектори, включително технологичната индустрия, към превенцията на насилието в училище и онлайн.

Мълчанието на жертвите често прикрива сериозен проблем

Децата, подложени на тормоз, невинаги споделят какво преживяват. Според психолога причините често са страх, недоверие към възрастните и натиск от връстниците.

Гечева отбеляза, че ако даден случай вече е достигнал до родителите, това често означава, че ситуацията е станала нетърпима. Учителите имат възможност по-лесно да забележат признаците на тормоз, но понякога подценяват проблема. По-тихите и затворени деца могат да бъдат възприети просто като срамежливи, без да се разпознае, че са изолирани от останалите.

Затова е важно възрастните да не приемат мълчанието като доказателство, че всичко е наред, а да следят за промени в поведението и отношенията между учениците.

Къде могат да потърсят помощ деца, родители и учители

Националният телефон за деца 116 111 е безплатен, денонощен и анонимен. На него могат да потърсят помощ деца, подложени на тормоз или намиращи се в риск.

Допълнителна подкрепа предлага и консултативната линия 124 123, както и чат каналът на Центъра за безопасен интернет. Там деца, родители и учители могат да разговарят със специалист и да получат информация за рисковете, свързани с използването на интернет от подрастващите, както и за възможностите за справяне с тях. Консултациите са анонимни.

Тормозът не бива да бъде обясняван като обикновена детска разправия или неизбежна част от израстването. Когато едно дете страда, мълчи и се отдръпва от останалите, навременната реакция на възрастните може да се окаже решаваща.

Източник: БНР-Радио София