Разликата между заплатите в частния и държавния сектор продължава да расте, като средната брутна заплата в държавните структури надвишава тази в частния сектор с около 223 лева. Темата коментираха председателят на АИКБ Васил Велев, който посочи, че по-високите доходи в публичния сектор изтеглят кадри от бизнеса, и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който контрира, че реалният ръст на заплатите показва, че частният сектор не изостава.
„Разликата в нетните доходи,това, което остава след данъци и осигуровки, е дори по-голяма. Тя е средно 526 лева. Причината е, че голяма част от заетите в публичния сектор в МВР, отбраната, съдебната система и държавната администрация плащат само 10% данък върху доходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка. Реално от брутното им възнаграждение се удържат само 10%“, обясни Велев.
По думите му работещите в реалния сектор, които пълнят бюджета, плащат 22,4% за осигуровки за своя сметка и данък общ доход. Това означава, че нетният доход в публичния сектор се намалява с 10%, а в частния – с 22,4%, което води до разлика от около 525–526 лева средно.
„Това е единият аспект на проблема. Другите са липсата на прозрачност и ефектът върху пазара на труда. Живеем в пазарна икономика. Много фактори стимулират увеличаването на заплатите, но водеща остава производителността на труда. Заплатите се включват в себестойността на продукцията и формират крайната цена. Ако тази цена не може да бъде реализирана на пазара, няма как да се изплатят по-високи възнаграждения“, допълни той.
Велев беше категоричен, че когато възнагражденията в публичния сектор значително изпреварват тези в частния, се създава изтегляне на ресурси и кадри от частния сектор към държавната администрация, което отслабва бизнеса.
„Освен това, по-високите заплати в публичния сектор се изплащат на повече хора, отколкото са необходими“, заяви председателят на АИКБ.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обаче не се съгласи с оценката на Велев.
„Когато говорим за публичен сектор, трябва да правим разлика между държавен и обществен. В обществения сектор работят около 600 хиляди души, от които приблизително 114 хиляди са в държавното управление без сектор „Сигурност“. Именно за част от тях държавата поема осигуровките“, обясни той.
Синдикалистът добави, че данните за последните четири години показват, че реалният ръст на заплатите след приспадане на инфлацията е 22,7% в частния сектор и 22,1% в обществения сектор.
„Тоест не е вярно, че възнагражденията в частния сектор изостават като темп на растеж“, подчерта Димитров.
Той посочи, че година за година има периоди, в които частният сектор расте по-бързо, и други, в които общественият сектор изпреварва.
„Да, 10 евро нагоре, 10 евро надолу – това са приблизителните разлики през 2022, 2023 и 2024 г. През 2025 г., към третото тримесечие, общественият сектор получава със 75 евро повече от частния. Това обаче вероятно ще се изравни през четвъртото тримесечие, тъй като частният сектор наваксва“, уточни той.
Той предостави и данни от НСИ в подкрепа на позицията си.
„Трябва да се говори със статистика, а не със стъкмистика. Данните за 75 евро повече са на НСИ. За третото тримесечие на 2025 г. средната заплата в обществения сектор е 2062 лева, а в частния – 2511 лева. Като цяло за 2025 г. средната работна заплата в страната е 2678 лева и е нараснала с 65% за последните четири години. Няма как да се твърди, че някой „изсмуква“ средства. В крайна сметка всички плащаме данъци и осигуровки, не само бизнесът“, каза Пламен Димитров.
Източник: NOVA





