Кибератаките срещу държавните системи не са изолиран инцидент, а постоянен натиск, чрез който се търсят слабости в защитата. По-сериозният проблем обаче е доколко институциите са подготвени да предотвратяват подобни пробиви. Това заяви националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов в „Интервюто в Новините на NOVA“.
По думите му ежедневните атаки от типа „отказ от услуга“ показват, че има интерес към българските системи и че мерките за сигурност трябва да бъдат затегнати. В същото време изграждането на националната система за киберсигурност все още не е завършило.
Хакерите проникват през системи за комуникация
Според Върбанов извършителите са получили достъп до системи, които държавната администрация използва за комуникация. След като проникнат в част от инфраструктурата, те могат да използват възможностите си, за да се придвижват към съседни системи или други ведомства.
Зад операцията, по думите му, стоят т.нар. APT групи (Advanced Persistent Threat), които се занимават с кибершпионаж. Тяхната цел е да събират информация за определена държава и да анализират дейността ѝ.
„Те събират информация за дадена държава и правят анализ, за да проследяват нейните дейности“, обясни националният координатор.
Върбанов направи разграничение между тези групи и хакерите, които действат с цел финансова облага или изнудване. По думите му към момента няма данни за подобен мотив при разглеждания случай.
„Дейността за изнудване и заплахи не е част от дейността на тези хакерски групи, които се занимават с кибершпионаж. Тя е характерна за финансово мотивираните или самостоятелните хакери. Към момента не сме получавали подобна информация, не е засичана и информацията в т.нар. тъмна мрежа“, уточни той.
Няма данни за български извършители, но остава въпросът за вътрешна помощ
Анализът на индикаторите за компрометиране показва, че извършителите не са от България. Това обаче не дава отговор дали са получили съдействие от хора с достъп до държавните системи.
„Нямаме информация дали някой е помагал отвътре. Логовете и анализът щяха да покажат, ако има такава злонамерена дейност“, заяви Върбанов.
Той подчерта, че всяка информация, до която е получен неправомерен достъп, трябва да се разглежда като чувствителна, независимо от нейното съдържание.
„Когато говорим за киберсигурност, тя е елемент от националната сигурност. Когато се пробие и се получи неоторизиран достъп до данни, всички тези данни за мен са чувствителни. Информация от държавата винаги е чувствителна“, посочи националният координатор.
Само 27 администрации са включени в новата система
Върбанов определи проблема като стратегически и обърна внимание, че националната система за киберсигурност все още се изгражда. От общо 50 администрации в нея вече са включени 27.
„От 50 администрации са имплементирани 27, но използваме механизъм за киберсигурност в дълбочина, в който наслагваме различни слоеве на киберсигурността“, обясни той.
Този подход предвижда защитата да бъде изградена на няколко нива. Идеята е евентуален пробив в една система да не осигурява автоматично достъп до останалата част от държавната инфраструктура.
Пет години по-късно защитата все още се изгражда
Според Върбанов съществената тема не е само как са извършени атаките, а какво е направила държавата, за да ги предотвратява. Той посочи, че националната система за киберсигурност се изгражда едва сега и трябва да осигури видимост както върху предишни инциденти, така и върху случващото се в реално време.
„За съжаление, пет години по-късно се случват тези неща, защото сега се изгражда националната система за киберсигурност, която дава видимост какво се е случвало назад във времето и в момента“, заяви той.
Предупреждението очертава проблем, който далеч надхвърля отделната хакерска атака: държавата трябва не просто да установява пробивите, а да разполага с работеща система, която да ограничава последствията и да не позволява проникването в една институция да отвори път към цялата администрация.
Източник: NOVA





