Източването на данни от държавни институции не е просто поредният случай на хакерска атака. Зад подобни пробиви може да стоят рискове за личната информация, финансовата сигурност и дори за достоверността на самите данни. За това предупреди математикът проф. Михаил Константинов в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по радио ФОКУС, коментирайки съобщената хакерска атака срещу правителството, при която са източени най-малко 130 гигабайта документи.
Според него най-важните въпроси са каква точно информация е била компрометирана, кой е проникнал в системите и какви са нанесените щети.
130 гигабайта данни и три въпроса без отговор
По думите на Константинов става въпрос за около 130 гигабайта информация, или приблизително 62 милиона страници. Ако обемът бъде разпределен за посочения период, това означава средно по 70 мегабайта на ден.
Математикът открои три основни въпроса: какво точно е изтекло, кой е проникнал в базите данни и какви са щетите.
Според него обаче има и нещо още по-важно: дали при атаката информацията само е била копирана, или е имало и промяна на данните.
„Може би най-важното е дали при тези прониквания има промяна на данните. Пробиви стават, това е неизбежно при съвременната компютъризация на обществото, те се усилват много тревожно в последно време. Оказва се, че Европейската комисия е била с много пробито информационно пространство в продължение на 5 дни“, посочи Константинов.
Изкуственият интелект променя правилата на кибервойната
Професорът обърна специално внимание на ролята на изкуствения интелект, който според него се превръща във все по-мощен инструмент както за защита, така и за проникване в информационни системи.
„През последните няколко години, особено през последните 10, основен фактор в тези пробиви става изкуственият интелект. Самите институции го използват за защита на своите информационни масиви. Мощта и способността на изкуствения интелект нарастват не с месеци, не със седмици, а дори с часове“, заяви математикът.
Така институциите се оказват в непрекъсната надпревара с технологиите и с тези, които ги използват за престъпни цели.
Банковите данни също не са недосегаеми
Константинов предупреди, че опасността не се ограничава до държавните институции. При онлайн търговията лични и финансови данни могат да попаднат в ръцете на измамници, а последиците да засегнат директно банковите сметки на гражданите.
„Самите банкови системи не са 100% сигурни. Те могат да бъдат пробити. Ако давате своите данни, ги давайте на физическо или на юридическо лице, което е с авторитет. Не влизайте в съмнителни сайтове с примамливи, неестествени реклами, сигурността е от А до Я. Няма важни и много важни неща. Всичко е важно при компютърната сигурност“, подчерта той.
Математикът призова хората да бъдат особено внимателни къде въвеждат личните си данни и на кого предоставят информация за банковите си карти.
Хакерските атаки вече не са заплаха само за институциите и големите организации. В дигиталния свят една невнимателна покупка, съмнителна реклама или компрометирана парола може да отвори път към личната информация и парите на обикновения потребител. А според предупреждението на Константинов технологичните възможности за подобни атаки се развиват с главоломна скорост.
Източник: радио ФОКУС





