Тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ отново извади на преден план проблемите с координацията между институциите и липсата на ефективна система за реакция при опасни условия на пътя. Държавата планира да изгради обща дигитална платформа с изкуствен интелект, която да анализира поведението на шофьорите, да разпознава рисковите водачи и да подава сигнали към полицейските екипи в реално време.

Идеята беше представена от министъра на транспорта Георги Пеев в предаването „120 минути“ по bTV. Според него институциите разполагат с огромен обем информация от камери и системи за наблюдение, но тя не се използва достатъчно ефективно заради разпокъсаната работа на отделните центрове и липсата на ясни оперативни връзки между тях.

Пеев посочи, че разследването на тежката катастрофа на АМ „Тракия“ продължава, като Министерството на транспорта оказва съдействие чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

В произшествието са участвали 31 тежкотоварни автомобила и един автобус

По искане на МВР и наблюдаващия прокурор служители на агенцията от регионалната дирекция в Ямбол са се включили в действията на място. Иззети са три тахографа, данни са извлечени от още осем камиона, а други 20 тежкотоварни автомобила са били физически преместени.

Министърът подчерта, че при необходимост ще бъде предоставено допълнително съдействие на разследващите. Според Пеев тежката катастрофа е поставила отново въпроса за липсата на ефективна система за предупреждение при опасни метеорологични условия.

Той направи сравнение с авиацията, където има ясни стандарти за видимост, предварителни прогнози и точно определени отговорности.

„В авиацията имаме дългосрочно планиране. Знаем къде са мъглите и ги очакваме. Знаем периода в годината, в който имаме мъгли. След което сме направили съответното оборудване в местата, в които има мъгла. Тоест на магистралите ние трябва да сложим датчици. И трябва да сложим системи, които да детектират мъглата там, където е необходимо“, каза той.

„След това в авиацията има прогнози. Те са дългосрочни и средносрочни. Предходния ден ние получаваме прогнозите. На базата на тях взимаме решение за следващия ден. Тоест на пътя би било добре някой да изготвя тези прогнози. И за местата, в които очакваме да има мъгла, предварителна информация да бъде предоставена в центровете“, допълни Пеев.

Но проблемът не е само технологичен

„Трябва да се разработят протоколи на ниско ниво, да се стандартизират определените ситуации и да има ясна отговорност кой взима решението. Защото какво се случва в момента? Ние имаме една разпокъсаност, имаме няколко центъра. Имаме Национален координационен център за безопасност на движението по пътищата на МВР, имаме ситуационен център на АПИ, от друга страна имаме център в ТОЛ управлението и още различни центрове. За всеки е разписано за какво отговаря, но не са разписани добре тесните оперативни връзки между тези центрове“, коментира министърът.

Изкуствен интелект ще подава сигнали за рискови шофьори

Предвижда се общото дигитално ядро да обединява и обработва информация от различни институции чрез камери, специализиран софтуер, математически модели и изкуствен интелект. Данните ще се анализират и ще се предоставят на контролните органи според техните правомощия.

Министърът даде пример с водач, който се движи със 200 км/ч по магистрала. Системата би могла да изготвя рисков профил въз основа на скоростта и други показатели за поведението му на пътя. При установяване на опасно шофиране сигналът ще постъпва директно на таблетите на полицейските служители, които ще трябва да реагират незабавно.

Според Пеев за изграждането на този модел няма да е необходимо създаването на нова голяма администрация. Идеята е да бъдат преструктурирани съществуващи звена и да се изгради технологична система, която да осигурява по-бърз обмен на информация.

Държавата ще следи и за опасни метеорологични условия

Министърът определи като сериозен проблем и липсата на ефективно предупреждение при опасни метеорологични условия. Той даде за пример авиацията, където видимостта се следи по ясни стандарти, прогнозите се изготвят предварително, а отговорностите са точно разпределени.

По думите му на магистралите трябва да бъдат поставени датчици и системи за откриване на мъгла в участъците, където тя се появява често. Необходимо е също предварителните прогнози да достигат до съответните центрове, за да могат институциите да предприемат мерки още преди възникването на опасна ситуация.

Пеев посочи, че в момента има няколко отделни структури, сред които Националният координационен център за безопасност на движението по пътищата към МВР, ситуационният център на АПИ и центърът в ТОЛ управлението. Макар отговорностите им да са разписани, липсват достатъчно ясни правила за оперативното взаимодействие между тях.

Нови изисквания за младите шофьори

Планът на Министерството на транспорта предвижда и промени в обучението на бъдещите водачи. Според министъра безопасността на пътя не може да се постигне само с проверки и наказания, а възпитанието трябва да започва още в семейството, детските градини и училищата.

Предлага се въвеждане на полигонно обучение, при което младите шофьори да придобиват практически умения за реакция при опасни ситуации като аквапланинг и шофиране в мъгла. Предвидени са и ограничения за мощността на автомобилите, които новите водачи ще могат да управляват през първите две години след получаването на книжка. През този период те ще трябва да преминат и допълнително практическо обучение.

Сред останалите мерки са подобряване на качеството на шофьорските курсове и засилване на реалния контрол при техническите прегледи на автомобилите.

31 мерки до края на 2027 г.

Планът за пътна безопасност включва общо 31 мерки с различни срокове за изпълнение, като част от тях трябва да бъдат реализирани до края на 2027 г. Пеев обаче подчерта, че институциите не могат да отлагат действията си дотогава.

По думите му вече се провеждат срещи между различните служби за разработване на допълнителни оперативни протоколи, които да ускорят обмена на информация за опасни метеорологични условия и други рискове на пътя.

„Ние нямаме мандат и време някой да ни чака до края на 2027 година и да не правим нищо“, заяви министърът. Той съобщи, че след катастрофата на АМ „Тракия“ вече е имало случаи, в които новите процедури за координация между институциите са били приложени.

Източник: bTV