Преди година „Черна писта“ показа на България нещо, което всички усещахме, но никой не беше виждал в цялата му тежест – къде, колко често и колко болезнено се случват катастрофите по пътищата ни. Тогава хиляди червени точки превърнаха сухата статистика в картина, която не можеше да бъде подмината.
Места, за които се говореше като за „опасни“, изведнъж се видяха като натрупан системен проблем. Не като отделни случаи или лош късмет, а като следи от бездействие, които могат да бъдат проследени, разбрани и променени.
Сега 19-годишният Мартин Атанасов, създателят на „Черна писта“, насочва гражданската енергия към нова система, която засяга всеки българин – здравеопазването
Новият му проект се казва „Диагноза България“ | diagnozabulgaria.com и за първи път събира на едно място данни за това къде и как се харчат парите на Здравната каса, как се управляват 180-те държавни и общински болници у нас, за какво отиват парите за обществените поръчки на болниците и къде числата започват да изглеждат необичайно.
Ако „Черна писта“ показа къде по пътищата ни се повтаря трагедията, „Диагноза България“ показва къде в здравната система системно се губят колосални средства и до какво води това.
Как работи и какво може платформата
„Диагноза България“ стъпва единствено на официални публични източници: Министерство на здравеопазването и финансовите отчети на болниците (които за пръв път биват публикувани в пълен вид), данни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за клиничните пътеки, плащанията към лечебни заведения и разходите при лекарствата, Централизираната система за обществени поръчки, НЗИС и други. Зад всяка стойност стои справка, отчет или друг документ — нищо не е прогноза или мнение.
Системата е разделена на шест модула, които покриват основните проблеми на здравната система:
Държавни и общински болници – данни с пълен профил на всяко лечебно заведение: бюджет и разходи, количествени показатели, заплати на персонала, изпълнени дейности към НЗОК, икономически показатели. Всички тези данни са сравнени с аналогични болници (големи УМБАЛ с големи УМБАЛ, МБАЛ, СБАЛ и т.н., за да е максимално точен анализът) и при отклонения в данните платформата го маркира като аномалия.
Персонал – пълни данни за средна, максимална и минимална заплата по щат за всички държавни и общински болници. Данните са налични за всеки месец на 2025 и за януари и февруари 2026 г., където средната брутна заплата на национално ниво е 1076 €. Модулът има много опции за анализ и сравнение по позиции, тип болници, национално и регионално равнище и пълен преглед на данните.
Обществени поръчки – модулът анализира около 3 хиляди обществени поръчки от лечебните заведения за 2025 г. с обща стойност над 1,2 млрд. лева. Анализират се стойности, бр. участници, срокове за кандидатстване, ценови разлики и платформата маркира риск-индекс за всяка поръчка. На база индексът се маркират около 156 млн. лева, които са подозрителни и биха изисквали допълнителни проверки.
Лекарства – платформата отваря данните за това на какви цени се плащат лекарствата в болниците от НЗОК и къде има разминаване и ценови аномалии. Общата анализирана сума е 1,67 млрд. лева, в които се откриват аномалии за около 60 млн. лв. които е могло да бъдат спестени;
Здравна каса – къде и за какво плаща Здравната каса? Къде са тези 2,5 милиона хоспитализации през 2025 г., какви са обемите на конкретните процедури у нас, как се отчитат и изпълняват от болниците и откриват ли се аномалии. Информация за всичко това, която стъпва на около 1,2 млн. реда официални данни от НЗОК, дава модулът.
Общото между всички модули са сигналите, които с помощта на изкуствен интелект се събират и анализират: където разход, поръчка или лекарство се отклонява статистически значимо от сходните, платформата маркира като аномалия. Аномалията не е обвинение. Тя е сигнал и покана за по-внимателен поглед. Място, където обществото, институциите и самата система трябва да попитат „защо“ и да предприемат действия.
Данните ги има. Прозрачността – не
Само за 2025 г. Националната здравноосигурителна каса плаща над 4 милиарда лева за болнична помощ — почти половината от целия си бюджет. Това са обществени пари, от всички нас. Но досега за обикновения гражданин беше почти невъзможно да разбере какво се случва с тях след това.
Данните съществуват – във финансови отчети, регистри, обществени поръчки, справки на институции. Но са разпилени в различни системи, в различни формати и на различни места. Толкова разпилени, че на практика обществото ( а и самите институции) не може да види пълната картина.
Затова никой не знае лесно дали една болница купува лекарство на разумна цена, или плаща в пъти повече от друга сходна болница. Никой не може бързо да види дали разходите за охрана, консултанти и външни услуги не растат за сметка на храната и заплатите. Никой не може да сравни дали една обществена поръчка е нормална, или изглежда като аномалия.
„Диагноза България“ осветлява всичко това.
605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки
Според анализите на официалните данни в „Диагноза България“ за 2025 г. платформата осветява 605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки. Това е общият размер на аномалиите от всички модули, при които се откриват показват отклонения, заслужаващи проверка, обяснение и публичен разговор.
605 млн. лв. са пари, които в друга реалност можеха да означават по-малко доплащане за пациентите. По-добро заплащане за лекари и медицински сестри. По-модерна апаратура. По-добра храна в болниците. По-малко напуснали специалисти. По-малко чакане. По-достойна грижа. Защото когато парите в здравеопазването изтичат неефективно, цената не е счетоводна, а човешка – и понякога в човешки животи.
За първи път можем да получим от едно място бързо и ефективно отговори на въпроси, като например:
Наистина ли едно и също лекарство се купува за около 30 лв на единица в една болница, а в друга – при сходни обеми – същото струва близо 30 пъти повече на единица? Кои са болниците? Кое е лекарството? Кога е купено?
Всеки може да намери тази информация вече.
Наистина ли има държавни и общински болници, които плащат стотици хиляди за нелогични разходи – охрана, консултантски и външни услуги, граждански договори – докато отделенията им са в плачевно материално състояние, а заплатите на лекарите и медицинските сестри са под средните за страната? Кои са тези болници? За какво отива бюджетът им и как изглежда сравнен с подобни болници? Кои са директорите на тези болници и кой ги е назначил?
Отговори на всичко това вече има на diagnozabulgaria.com
Кои са обществените поръчки, които се анексират или договарят на чувствително по-висока от прогнозната цена, често при един-единствен участник или при „редовен“ изпълнител?
Истина ли е че болници отчитат необичайно голям обем по дадена процедура спрямо всички свои аналози? Кои са тези отклонения? Защо общински болници в малки градове с няколко десетки легла имат изписвани стотици сложни и скъпи процедури по клинични пътеки? Всички тези данни и анализи вече са публични.
Каква е „Диагноза(та) България“?
„Диагнозата звучи тежко, но тя не е краят. Тя е първият честен момент, в който разбираш какво не е наред. А когато знаеш какво не е наред, можеш да започнеш да лекуваш.
Това е и смисълът на платформата — не да атакува здравната система, а да я направи видима. Не да сочи с пръст, а да покаже къде числата не изглеждат нормално. Не да произнася присъди, а да даде на гражданите, журналистите, институциите и самите болници инструмент за проверка, сравнение и промяна.
Когато направих „Черна писта“, видях колко силни могат да бъдат данните, когато ги извадиш от таблиците и ги превърнеш в нещо, което хората могат да разберат. Тогава показахме къде по пътищата трагедиите се повтарят, докато свикнем да ги наричаме случайност.
Сега здравеопазването има нужда от същата честност. „Диагноза България“ не е атака срещу болниците. Тя е опит да видим къде системата боледува, за да можем да я лекуваме. Не соча с пръст към конкретен човек или лечебно заведение. Соча към проблем, който засяга всички ни – как се харчат обществените пари, които трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа.
Вярвам, че добрите решения се взимат на основата на факти, не на усещания, връзки или удобни обяснения. Затова събрахме данните, подредихме ги и ги направихме достъпни. Преценката какво означават оставям на хората – защото информираният гражданин може да решава по-добре от всеки, който решава вместо него.“, споделя Мартин Атанасов.
Източник: „Диагноза България“





