Вместо да мобилизират избирателите, последните събития около ударените от дронове търговски кораби в Черно море и заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) могат да засилят нежеланието за гласуване. Това е оценката на социолога от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова, която коментира в предаването „Студио Actualno“ как случилото се може да повлияе на електоралните нагласи преди президентските избори на 25 октомври.
Според нея реакциите на политическата класа могат да повлияят най-вече върху избирателната активност, докато ефектът върху подкрепата за отделните кандидати засега не може да бъде определен категорично.
Разнопосочните позиции могат да откажат хората да гласуват
Петрова смята, че начинът, по който политиците са обсъдили инцидентите с корабите и националната сигурност на заседанието на КСНС, по-скоро може да доведе до по-ниска активност, отколкото да привлече повече хора към урните.
„За пореден път ние станахме свидетели на не особено консистентна позиция от страна на политическия елит в страната по въпроса чий са дроновете, по въпроса как точно реагираме, за да осигурим националната сигурност на страната“, коментира социологът.
По думите ѝ събитията от последните дни са сред факторите, които могат да повлияят на обществените нагласи в хода на предизборната кампания. Ефектът обаче не е еднозначен и зависи от реакциите на политическите сили и от начина, по който избирателите ги възприемат.
Ще загуби ли Йотова подкрепа заради напрежението с Радев?
По отношение на шансовете на отделните кандидати Петрова предупреди, че е твърде рано да се правят категорични изводи. Според нея нито самият инцидент, нито заседанието на КСНС са част от предизборната кампания, макар че президентът Илияна Йотова има ключова институционална роля в събитията.
Социологът определи решението на Йотова да свика съвета като правилно и заяви, че това е било единственото възможно решение в качеството ѝ на държавен глава.
Петрова коментира и възможното напрежение между президента и премиера Румен Радев. Ако подобни разминавания станат по-видими за симпатизантите им до изборите, това може да повлияе на част от подкрепящите Йотова.
„Мисля, че безспорно това би повлияло на част от тях да преосмислят решението си не толкова кого да подкрепят, колкото също дали да отидат да гласуват“, посочи тя.
Основният риск е не толкова за кого ще гласуват, а дали изобщо ще отидат до урните
Според анализа на Петрова политическите разногласия около националната сигурност могат да имат последици отвъд конкретните кандидатури. Ако избирателите възприемат позициите на партиите като противоречиви, част от тях може да се откажат от участие във вота.
Дали това ще се случи, ще зависи и от развитието на отношенията между политическите сили в оставащото до изборите време. Засега социологът очертава риск за активността, а не категорична прогноза за резултата на конкретен кандидат.
Източник: Actualno
