Рязкото поскъпване на електроенергията за бизнеса поставя българската индустрия под сериозен натиск и поражда опасения от фалити, съкращения и ново поскъпване на стоките. За необходимостта от спешни компенсации и последиците за икономиката коментираха изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов, президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Днешната цена на електроенергията е 320 евро на мегаватчас, докато за същия месец за миналата година тя беше с 85% по-ниска“, заяви Иванов.
По думите му цените на електроенергията за бизнеса са се повишили рязко през последната седмица, след като през септември средната им стойност е била под 200 евро за мегаватчас.
Иванов посочи, че на европейския пазар в сегмента „Ден напред“ цените се движат около 300 евро за мегаватчас, докато в Гърция електроенергията се търгува за около 248 евро.
Според него разликата се дължи на фактори като работата на газови централи и по-ниските разходи за въглеродни квоти.
От АИКБ предупреждават, че продължителното задържане на цените на високи нива ще се отрази както на производителите, така и на крайните потребители.
„Ако не се задейства компенсационен механизъм, тази висока цена ще бъде калкулирана в крайната цена на стоките и услугите, а бизнесите, които произвеждат борсови стоки и не могат да я начислят, просто ще фалират“, заяви Добрин Иванов.
Той уточни, че фючърсните пазари дават сигнали за понижение на цените едва в началото на 2027 г. Прогнозите обаче се променят динамично, което създава допълнителна несигурност за предприятията.
Синдикатите също подкрепят искането за промяна на модела за подпомагане на бизнеса.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров определи сегашния механизъм като неефективен заради голямото забавяне при изплащането на компенсациите.
„Сегашният механизъм компенсира с десет месеца закъснение, което е извън всякакви възможни реакции за овладяване на цените“, подчерта Димитров.
Според него върху енергийния пазар оказват влияние външни фактори, сред които военните действия в Близкия изток, напрежението около Черно море и сезонното повишаване на потреблението през есенно-зимния период.
Димитров настоя допълнителните приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, генерирани при високите цени, да се връщат своевременно към индустрията под формата на компенсации, вместо да се използват за покриване на бюджетни дефицити.
Президентът на КНСБ коментира и подготвяната финансова рамка за 2027 г., като изрази несъгласие с предвиденото 5-процентно увеличение на възнагражденията в публичния сектор.
„Тези пет процента са най-сериозният проблем в бюджета, тъй като кумулативната инфлация за годината е седем-осем процента и реално хората ще обеднеят“, заяви Пламен Димитров.
По думите му заложеното увеличение няма да компенсира натрупаното поскъпване и ще доведе до намаляване на покупателната способност на служителите в публичния сектор.
Натискът от високите енергийни разходи вече се усеща пряко в промишлеността. Прокуристът на „М+С Хидравлик“ АД Владимир Спасов предупреди, че поскъпването на електроенергията поставя предприятията в изключително тежка ситуация.
„Ситуацията става страшна и не е просто тежка“, заяви той, като посочи, че за около година цената на електроенергията за индустрията е нараснала от приблизително 120 евро през миналия октомври до 320 евро за мегаватчас.
Според Спасов разликите в енергийните разходи спрямо други държави поставят българските производители в неблагоприятна конкурентна позиция.
Той посочи, че в съседна Турция промишлената електроенергия струва около 50 евро за мегаватчас, докато основни конкуренти на българските предприятия в Китай и САЩ работят при три до четири пъти по-ниски енергийни тарифи.
Спасов сравни и посочената от него цена за промишлените потребители с тази за домакинствата в България, която според него е около 75 евро за мегаватчас.
По-скъпият ток оскъпява продукцията и спира инвестиции
Високите енергийни разходи вече се отразяват върху себестойността на продукцията и финансовите планове на предприятията.
„Само от разликата в цената на тока спрямо предходния месец себестойността на нашата продукция се повиши с 3%“, обясни Владимир Спасов.
По думите му това свива печалбите и принуждава компаниите да замразяват или преосмислят инвестиционните си планове. Сред възможните последици е и намаляването на годишните бонуси за работниците.
Спасов коментира и възможностите за използване на фотоволтаични системи в промишлеността.
Според него слънчевите панели могат да покрият най-много 20–25% от потребностите на голямо производствено предприятие и не са достатъчни, за да компенсират ефекта от сегашните борсови цени.
Той определи програмата за компенсации със закъснение от десет месеца като неефективна, тъй като през този период предприятията могат да изпаднат в сериозни финансови затруднения, включително да се окажат пред риск от фалит.
Работодателите и синдикатите настояват за по-бърза реакция от страна на държавата. Според тях навременните компенсации са ключови за ограничаване на натиска върху индустрията, запазването на работните места и предотвратяването на допълнително поскъпване за потребителите.
Източник: NOVA
