Руските предупреждения за възможна употреба на ядрено оръжие срещу държави от НАТО не са нов елемент в политическата реторика на Москва. Според журналиста и анализатор към Атлантическия съвет на САЩ Руслан Трад зад подобни послания стои дългогодишен модел на психологически и политически натиск, насочен както към вътрешната публика в Русия, така и към европейските общества и правителства.

Ядрената реторика на Москва като инструмент за натиск

В интервю за предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Трад посочи, че използването на ядрени заплахи от руска страна трябва да се разглежда в по-широкия контекст на отношенията между Москва и Запада.

„Това не е от вчера или от миналия ден. Това си е изявление, което се използва редовно от руска страна – особено в контекста на противопоставянето срещу Европа, срещу Европейския съюз, „колективния Запад“ или каквито и термини да се включват в тези изявления“, посочи той.

По думите му подобен тип агресивна реторика се наблюдава последователно още от 2014 г., когато Русия анексира Крим, както и по време на бойните действия в Донбас. Тази линия на говорене се засилва в периода непосредствено преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г.

Според анализа на Трад ядрените послания имат различни функции в зависимост от това към кого са насочени. Вътре в Русия те могат да бъдат използвани за засилване на националистическите настроения и за консолидиране на обществената подкрепа. Към чуждестранната публика целта е да се повлияе върху групи, които са склонни да приемат руската гледна точка.

Друг важен аспект е политическото възпиране – чрез демонстрация на готовност за ескалация Москва се стреми да накара западните държави да преосмислят определени свои решения, включително подкрепата за Украйна.

Обновяването на руската ядрена инфраструктура

В разговора беше обсъдена и информацията от датски и германски медии за руски обществени поръчки, свързани с обновяване на ядрена инфраструктура.

Трад отбеляза, че за специалистите в областта самото продължаване на подобни проекти не е изненадващо.

„Тъй като Русия, а преди това и СССР, никога не са спирали тези проекти. Но сегашният контекст е важен, защото определено наративът се засилва и става по-агресивен“, поясни анализаторът.

Той обърна внимание и на ролята на Калининград, който от години има важно значение за руската военна стратегия в европейския контекст.

„Калининград остава все повече в центъра както на онлайн пропагандата, така и на политики за въздържане и агресивни актове срещу европейските държави. В Калининград е съсредоточена немалка военна сила, включително ядрена, която Русия поддържа постоянно. Това е основна точка отдавна.“

Ядреното оръжие – средство за възпиране или инструмент за страх

Според Трад е важно да се прави разграничение между военната доктрина и политическата употреба на ядрената тема.

„Неслучайно подобно оръжие се разработва от редица държави – това е и желанието на Иран, да има възпиращ ефект от притежаването на ядрено оръжие. Между другото, ядрената война е война, в която може да се оцелее… Това може да прозвучи странно на слушателите, но в крайна сметка това е война, която би могла да бъде спечелена. Но е сценарий, за който дори самите военни щабове – включително на държави като Русия или Китай – обикновено напомнят на политиците, че трябва да е последният коз“, заяви той.

Анализаторът подчерта, че дори при евентуално използване на тактическо ядрено оръжие последствията биха били изключително сериозни. Сред основните рискове той посочи възможността за ответни действия, както и тежките и трудно предвидими екологични и метеорологични последици.

Трад направи сравнение с последствията от аварията в Чернобил, за да илюстрира мащаба на потенциалните рискове.

„Затова това е много противоречив ход, който не се приема като належащ или като нещо, което може да бъде изпълнено лесно. И най-вече – използването на ядрената заплаха, като способ за натиск, има за цел не толкова да убеди другата страна, че „ние сме прави“, колкото да създаде впечатление за хаос и нестабилност. Страх да се създаде – това е напълно достатъчно“, категоричен бе той.

България, НАТО и спорът около определението „прагматична политика“

В разговора беше засегната и българската външнополитическа реторика по отношение на войната в Украйна и отношенията с Русия.

Трад изрази критична позиция към начина, по който в България определени политически позиции се представят като „прагматични“, като според него зад тях често стои ориентация, благоприятна за руските интереси.

„България в момента – а и в последните години – на пръв поглед предявява претенции, че това е „прагматична политика“, но всъщност това е проруска политика. Това е много ясно като композиция, като думи, които се използват, като внушения, които се вкарват в общественото пространство. Нещо, което много рядкo се вижда в Европа. Обикновено това е поведение на държави, които са непосредствено в така наречената „сфера на влияние“ на Руската федерация.“

По думите му има съществена разлика между политическите позиции на някои български партии и поведението на държави като Унгария и Словакия, където премиерите Виктор Орбан и Роберт Фицо провеждат специфични национални политики, но същевременно ясно заявяват принадлежността си към ЕС и НАТО.

Според Трад в България определени политически изказвания и действия понякога оставят на заден план именно членството на страната в тези организации.

България и ролята ѝ в НАТО

Анализаторът обърна специално внимание на факта, че България е част едновременно от Европейския съюз и НАТО, в чиито структури участват държави с ядрени способности.

„На мен ми липсва в българската позиция осъзнаването и дори споменаването, че ние сме в геополитически блокове – и в ЕС, и в НАТО – в които съюзи има водещи ядрени сили. Имаме немалко военна сила, която е в пъти по-голяма от тази на Руската федерация, и фактически няма за какво да се притесняваме като страни като Молдова, кавказките държави или Украйна. Ние „забравяме“, че сме част от всъщност най-силния военен съюз на планетата.“

Той коментира и реакциите от Москва към отделни позиции на български политици. Сред тях са изказвания на руски официални представители, включително говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, които според Трад показват как определени български политически послания се възприемат в Русия.

„Това е лош сигнал и за руснаците. У нас голяма част от партийните структури по-скоро показват опортюнизъм, отколкото реална идеология. Те дори в този смисъл не са най-лоялните съюзници на Русия. За мен никак не е случайно, че се „пропускат“ и НАТО, и ЕС, и това, че ние сме важна единица от отбраната на източния фланг. Хората, които са на вълната на тези наративи, вярват в тези политики.“

Путин, вътрешният натиск в Русия и зависимостта от Китай

Втората част от разговора беше посветена на състоянието на Кремъл, вътрешния натиск върху Владимир Путин и развитието на войната в Украйна.

Трад смята, че руският президент е изправен пред няколко паралелни предизвикателства. Сред тях той постави отношенията с руския бизнес и позицията на част от службите за сигурност.

„Путин няма много полезни ходове. Притиснат е по няколко линии – най-важната е, че не успява да изпълни обещанията, които даде на бизнесите в Руската федерация. Но по-голям проблем за Путин е, че част от службите за сигурност в момента са скептично настроени към неговите политики. Те смятаха, че могат много по-лесно да победят Украйна или най-малкото да откъснат по-големи територии. А всъщност фронтът продължава почти без да се изменя.“

По отношение на руските военни способности Трад открои развитието на дроновите подразделения. Според него Москва успява да разширява този капацитет, като важна роля в процеса има сътрудничеството с Китай.

„Това, което Руската федерация успява да възстанови като свои сили, са дроновите части – те се увеличават с много видове дронове, по-трудни за прихващане. И това е благодарение на връзката с Китай. Т.е. Китай засега вижда Путин като партньор, който може да изпълнява по-глобалната визия на Пекин. Ако Путин загуби доверието на Си Дзинпин и Китай започне да се озърта за нови партньори, това ще е сериозен проблем за Москва.“

Трад допълни, че Русия продължава да получава значителни финансови и икономически ресурси по китайска и индийска линия. По думите му обаче този модел на балансиране остава зависим от развитието на отношенията с основните партньори на Москва.

Какво може да донесе зимата за Украйна и Европа

В края на разговора анализаторът насочи внимание към развитието на войната през зимните месеци. Според него към момента няма достатъчно признаци, че дипломатическите усилия могат да доведат до бързо прекратяване на бойните действия.

„Със сигурност ни чака продължаване на военните действия. Няма засега никакъв аспект, който да ни покаже, че дипломацията работи или че ще докара нещата до краткосрочен план за спиране на огъня. Напротив – зимата ще бъде също толкова тежка, колкото и предишните, а може би ще има и по-тежки моменти“, предупреди той.

Според Трад една от важните тенденции е масираното използване на дронове срещу украинската критична инфраструктура. Сред потенциалните цели той посочи енергийната система и интернет инфраструктурата.

По думите му подобни атаки имат не само военно измерение, но и целят да окажат психологически натиск върху населението и да подкопаят устойчивостта му.

Хибридната война и рискът от по-широка европейска конфронтация

В заключение Трад коментира и възможността конфликтът да има отражение върху по-широкия европейски фронт. Според него европейските институции и военни структури разглеждат хибридната война като част от съвременния конфликт, а не като отделно явление.

„Това, което притеснява европейските щабове, е, че в тази фаза на войната ще се търси ескалация на по-широк европейски фронт. Хибридната война е част от военните действия – затова се приема толкова сериозно от политическите и военните кръгове. Смята се, че от Русия ще се търси по-широка конфронтация, за да бъде разбита логистиката за Украйна, да се сeе смут в европейските държави, граничещи с конфликта, и в крайна сметка да бъдат разсеяни ресурсите, които Западът изпраща на Киев.“