Икономическата несигурност променя нагласите на избирателите

Според психолога Ина Антонова политическите анализи и статистическите данни невинаги успяват да покажат реалните мотиви, които стоят зад поведението на отделния избирател. По думите ѝ обществените нагласи се променят под въздействието на международните събития, а усещането за несигурност измества интереса към партийните и личностните политически амбиции.

„Лошото е, че се гледат основно анализи и таблици. Когато говорим за статистика, тук не се предвиждат индивидуалните особености. Много промени настъпват в обществото ни на фона на световните събития, които се случват. Обществото е по-скоро изплашено и настроено на вълна оцеляване, отколкото заето с политическите интереси на дадена партия или личност“, коментира Антонова.

Тя обърна внимание, че когато избирателите се разглеждат единствено като обща статистическа група, остават скрити личните емоционални мотиви, които определят дали човек ще отиде до урните. Според нея по-ясна представа за тези процеси може да се получи чрез проследяване на промените в покупателната способност на населението.

„Когато говорим за избирателя като маса, като извадка от статистиката, не се вземат предвид индивидуалните му емоционални причини, поради които би отишъл или не би отишъл да гласува. Тези индивидуални причини могат да се видят само в друга статистика – статистиката за покупателната ни способност, която рязко се променя през последните месеци“, отбеляза тя.

Антонова посочи още, че икономическите промени и преминаването към новата валута може да са сред факторите, които допълнително влияят върху отношението на хората към държавните институции. Макар смяната на валутата да не е основната причина за поскъпването, обществото все по-трудно запазва доверието си в политическото управление.

„Може би и загубата на доверие към институциите е свързана с промяната на валутата ни. Тя не е основната причина за промяната и повишаването на цените, но в крайна сметка хората със сигурност губят страшно много доверие в политиците и институциите“, посочи психологът.

Емоциите и страхът определят избора на гласоподавателите

Психиатърът Веселин Герев също постави акцент върху емоционалното състояние на избирателите. Според него решенията по време на избори често се вземат под влияние на първоначални емоционални реакции, а не след задълбочена рационална преценка.

„По принцип всеки избор се прави първо сигнално и емоционално. Емоцията е основната водеща сила при едни такива мажоритарни избори. Не може всички да бъдат спокойни, както не може всички да бъдат и притеснени. Това са двете крайности на поляризацията на настроението, а ние винаги търсим някъде баланса“, коментира Герев.

Той направи и критичен коментар за поведението на част от участниците в изборния процес, като според него още по време на първия тур са се наблюдавали прояви, които са породили сериозни съмнения относно подготовката и адекватността на някои кандидати.

„Тук имаше всички черти на психопатологията, особено на първия тур. Меко казано, нагледахме се дори на някои клинични случаи – хора, които на практика не знаеха защо са там и какво трябва да правят. Някои дори не се извиняваха за това и аз на това отдавам ниската избирателна активност. Просто хората емоционално не можеха да припознаят някои, на които биха искали да приличат“, смята той.

Социалните мрежи и протестният вот привличат младите

Герев коментира и подкрепата, която получават по-нестандартни и популярни личности, включили се в изборната надпревара. Според него част от гласовете за тях са дошли от млади хора, които са ги разпознали чрез съдържанието в социалните мрежи.

„Фолк певицата, която ни показахте, заедно със социалния агент, който, както сам се изразява, в момента е без работа, са събрали пет хиляди гласа. И вие се чудите защо. Защото просто една част от младежката публика ги е припознала и е решила да гласува за тях – през социалните мрежи. Много късно – може би чак на втория тур, стана така нареченото осъзнаване“, посочи психиатърът.

По думите на Ина Антонова подобен избор може да бъде разглеждан като форма на шеговит или протестен вот, но същевременно той показва и натрупаната избирателна умора. Продължителните политически процеси и честото провеждане на избори изискват сериозен емоционален и времеви ресурс от гражданите.

„За мен това е шеговит вот, но това е личното ми мнение. Не мисля, че има сериозност в това да гласуваме за такива атрактивни личности, особено ако избираме главнокомандващ на държавата си.

Така че, ако говорим за протестност, по-скоро хората вече имат една такава избирателна умора. Толкова много избори, толкова много концентрация, която настъпва във времето, и хората започват да се замислят съвсем сериозно за цената на тези избори“, допълни Ина Антонова.

Липсата на доверие към кандидатите затруднява избора

Психологът обърна внимание и на друг съществен проблем – трудността на избирателите да изградят реална връзка с кандидатите и да повярват, че те действително могат да представляват интересите им.

„Освен че не могат да направят избор, те не могат да направят и този пренос – да опознаят кандидата и да го припознаят като този, който би защитавал техните интереси“, посочи тя.

Според Антонова отношението към президентската институция има своите специфики. Част от общественото разочарование може да произтича от усещането, че правомощията на държавния глава са ограничени и реалното му влияние върху политическите процеси не отговаря на очакванията на гражданите.

„Но според мен, от моя гледна точка, доверието в президентската институция е малко по-различно. Сякаш хората се умориха от това, че президентът има прекалено малко влияние върху политиката в държавата“, отбеляза още психологът.

Агресията и политическите обещания задълбочават недоверието

Веселин Герев коментира и негативния образ, който политиците са изградили в общественото съзнание. Според него лъжата, агресивното поведение и ниското доверие са се превърнали в характерни елементи от политическата комуникация, а предизборните кампании допълнително засилват страховете на хората.

„Думата „политик“ отдавна е мръсна дума, защото виждате, че там се работи на принципа на лъжата. Лъжата е една от най-простите форми на психологическа защита. Това са хора, много често с ниска компетентност и ограничени способности, но за сметка на това послушни и агресивни. Това е, което трябва за един политик. Видяхте, че и сега, както при всяка друга кампания, се изля много агресия. Задействаха се, разбира се, страховете на хората, като трябва да кажем, че страхът е основна движеща сила на нашата психика“, коментира Герев.

Той допълни, че страхът се активира винаги когато човек усеща заплаха, а непрекъснатото присъствие на едни и същи политически фигури засилва усещането за безизходица. Според психиатъра гражданите все по-често остават разочаровани от разминаването между предизборните обещания и последващите политически решения.

„Това е червената лампа, която светва винаги, когато човек се чувства малко или много застрашен. Още повече, въртят се едни и същи лица. Те са до болка познати. Много хора са отвратени от тяхното поведение. Защото, виждате, например на едни парламентарни избори хората избират кандидати с определени обещания, а после те правят различни коалиции и сменят политиката си. И общо взето, винаги човекът излиза излъган“, допълни той.