Европейската икономика и глобалната стабилност са изправени пред сериозни предизвикателства, предупреждава икономистът и предприемач проф. Йоаким Каламарис. Той очерта рисковете от продължаващите военни конфликти, високите цени на енергията и структурните проблеми в държавното управление, които заплашват както Европа, така и световната икономика.
„Европейският съюз е лилипут спрямо великите сили по отношение на отбраната“, заяви икономистът.
Той предупреди за сериозни икономически и геополитически рискове, произтичащи от военните конфликти по света.
„Евентуален продължителен конфликт между САЩ и Иран би имал дълбоки и дългосрочни последствия върху глобалната икономика, като вече се наблюдава значителен натиск върху цените и производствените разходи. Това е втора голяма война, която, наред с конфликта в Украйна, създава предпоставки за продължителна нестабилност“, допълни той.
Икономистът отбеляза, че един от най-сериозните икономически ефекти е свързан с цената на петрола. Той припомни своята прогноза, че цената може да достигне 150 евро, като според него този сценарий вече се реализира.
„Инфлационните процеси ще се засилят драстично“, предупреди той, като посочи, че високите цени на горивата влияят върху всички сектори – от производството до разходите на домакинствата.
По отношение на геополитиката проф. Каламарис констатира задълбочаване на разделението между глобалните сили. Европа остава в по-слаба позиция, изоставайки в създаването на обща отбранителна политика.
„Европейският съюз отдавна трябваше да има обща армия“, заяви той, добавяйки, че вътрешни проблеми като миграцията също отслабват съюза.
Икономистът коментира и ситуацията в Гърция, където в момента се намира.
„Въпреки силното национално самочувствие по празниците, икономическите перспективи остават неблагоприятни“, каза той.
Проф. Каламарис определи мерките на гръцкото правителство на стойност 300 млн. евро като недостатъчни и по-скоро политически насочени към предстоящите избори.
„Реално облекчение може да се постигне чрез драстично намаляване на данъците върху горивата и бизнеса“, добави той.
Съпоставяйки икономическите мерки в България и Гърция, той отбеляза, че отпуснатите 100 млн. евро от българското правителство са сравними с гръцките 300 млн., като се имат предвид различните ценови нива.
Проф. Каламарис посочи, че горивата в България са с около 30% по-евтини заради по-ниските данъци, но предупреди за проблеми с картелни практики и изкуствено завишени цени в някои сектори.
Особено критичен бе към размера на държавната администрация в България. При население от около 6 милиона души държавните служители са близо 480 000, докато в Гърция те са около 210 000 при население от 10 милиона.
„Това е сериозен дисбаланс“, заяви той, препоръчвайки значително съкращаване на администрацията.
Проф. Йоаким Каламарис очерта песимистична перспектива за глобалната и регионалната икономика, като подчерта, че продължителните военни конфликти, високите енергийни цени и структурните проблеми в държавното управление ще продължат да оказват натиск върху икономиките в Европа и света.
Източник: Фокус





