От сцената на Софийската опера до живота в пълна тъмнина
Димитър Русев е завършил Френската гимназия в София, след което продължава образованието си с философия и оперно пеене. Години наред е част от състава на Софийската опера и оперета, а музиката е неизменна част от живота му.
Всичко се променя през 2021 година. Докато се разхожда в градинка в столичния квартал „Княжево“, Димитър става жертва на брутално нападение от агресивни наркозависими, познати на полицията. След първия побой той губи напълно зрението на едното си око. Тежката травма го потапя в депресия, нарушава съня му и преобръща ежедневието му. Единственото, което успява да му донесе известно спокойствие, е пеенето.
В нощта срещу 8 август, около 1 часа, Димитър отново не успява да заспи. Излиза пред блока, където започва да пее химна и да рецитира стихове на Ботев. В този момент към него се приближава висок и физически силен мъж. Без предупреждение и без да каже нито дума, той започва да му нанася тежки удари с юмруци в лицето.
Един от ударите попада в единственото му здраво око – това, с което все още вижда. Последиците са катастрофални.
„Травмата беше много тежка. Имаше масивен кръвоизлив. Беше избит и ирисът, и лещата на окото“, заяви доктор Веселин Даскалов.
Така след второто нападение Димитър остава напълно сляп. Особено тежка е ситуацията за семейството му, тъй като родителите му са очни лекари. Баща му, доктор Васил Русев, е помогнал на хиляди пациенти да възстановят зрението си, но този път медицината се оказва безсилна пред травмата на собствения му син.
„Тази травма може да се получи с много силен удар“, категоричен е бащата на потърпевшия доктор Васил Русев.
Очевидец разпознава нападателя
Нападението приключва едва когато от близките жилищни сгради започват да излизат хора, привлечени от виковете за помощ. Тогава извършителят се оттегля.
Сред свидетелите е Тодор Симеонов, домоуправител на кооперация, намираща се на около 10 метра от мястото на побоя. По време на инцидента той е на балкона си и вижда как мъж излиза от входа, приближава се до Димитър и започва да го удря.
Симеонов разпознава нападателя като Велизар Маринов, който живее в същата сграда от около 10 години. Високият му ръст, близо два метра, и внушителното телосложение го правят трудно разпознаваем за объркване.
Проверка на NOVA установява, че посоченият от очевидец като извършител на нападението Велизар Маринов е познат на полицията.
Две седмици след жестокия побой Маринов е задържан. Разследващите събират достатъчно доказателства, за да му бъде повдигнато обвинение за нанасяне на тежка телесна повреда. Съдът определя мярка за неотклонение „домашен арест“. По негово искане той изтърпява мярката в жилище, намиращо се в друг столичен квартал.
Четири години съдебен процес и присъда от 4 години затвор
Месец след излъчването на първия репортаж на NOVA през 2021 г. започва делото срещу Велизар Маринов в Софийския районен съд. Съдебният процес продължава цели четири години.
През 2025 г. съдът постановява ефективна присъда от 4 години лишаване от свобода за Маринов за тежката телесна повреда, довела до окончателната загуба на зрението на Димитър Русев.
След дългото чакане изглежда, че пострадалият най-после получава справедливост. На практика обаче се оказва точно обратното.
Година забавяне блокира влизането на присъдата в сила
Въпреки че съдията по делото Чавдар Костов произнася присъдата в съдебната зала през 2025 г., той не изготвя писмените мотиви към нея в продължение на повече от година. Това се случва въпреки законовото задължение мотивите да бъдат подготвени в едномесечен срок.
Забавянето на практика блокира развитието на делото. Без писмените мотиви съдебният акт не може да влезе в сила. Това означава, че осъденият Велизар Маринов не може да започне изтърпяването на наложеното наказание, но същевременно няма възможност и да обжалва присъдата пред по-горната съдебна инстанция.
Така повече от година след произнасянето на наказанието делото остава в правен застой.
Последиците от забавянето се оказват сериозни и за семейството на Димитър. Близките му обмислят да заведат отделно гражданско дело, с което да потърсят обезщетение за причинените вреди. Междувременно обаче изтича давностният срок, а семейството не разполага и с необходимите средства за съдебната такса.
„Той фактически е осъден, но не може да влезе в затвора без мотивите. Делото не може да мине на по-висока инстанция, която да завърши окончателно съдебния процес. Искахме да заведем отделно гражданско дело за някакъв вид кръвнина. Обаче давностният срок изтече. Пет години минаха. Трябваше да заплатим 4 процента съдебна такса, но ние чакахме да излязат мотивите по това дело. Но нямахме възможност да платим. Мислехме, че мотивите ще излязат в законовия срок, а не една година след това“, заяви доктор Васил Русев, баща на пострадалия.
Мотивите са готови, но се появява нов проблем
След множество жалби и пореден репортаж на NOVA по случая, съдия Чавдар Костов най-после изготвя писмените мотиви към присъдата от 4 години затвор за Велизар Маринов.
Очакването е, че след това съдебният процес ще може да продължи. Вместо това обаче възниква нов сериозен проблем с документите по делото.
При проверка на съдебното решение адвокатът на Димитър Русев установява, че документът носи подписа на съдията, но според него липсват подписите на двамата съдебни заседатели, участвали в разглеждането на делото.
Това поставя под съмнение правната валидност на съдебния акт. Според адвоката без подписите на съдебните заседатели решението не разполага с необходимата правна стойност, а това поставя под въпрос и самата присъда.
Иначе казано, след повече от година чакане за мотивите се оказва, че съдебният документ може да има нов порок, който отново да възпрепятства развитието на процеса.
Източници от съда споделят пред екипа на NOVA, че подобни пропуски са се случвали и в други случаи от съдебната практика. Обичайната причина за тях била разсеяност от страна на съдията.
NOVA изпраща официално запитване до председателя на Софийския районен съд във връзка със случая, но отговор така и не е получен.
Пет години по-късно справедливостта все още се бави
Остават редица въпроси, на които до момента няма отговор. Защо подписите на двамата съдебни заседатели липсват от решението на съдия Чавдар Костов по делото срещу Велизар Маринов? Каква е причината съдията да не изготви мотивите в продължение на повече от година, въпреки законовия срок, за да може присъдата да придобие необходимата правна стойност?
Резултатът е, че повече от пет години след жестокото нападение делото фактически все още не е приключило на първа инстанция, въпреки че в съдебната зала вече е произнесена ефективна присъда.
Междувременно Велизар Маринов е на свобода. Мярката му за неотклонение „домашен арест“ е отменена с началото на съдебното производство и оттогава той не е задържан. Пътува, живее свободно и може да се радва на света около себе си.
Свят, който за Димитър Русев остава завинаги недостъпен.
След жестокия побой мъжът е принуден да живее в пълна тъмнина. Загубата на зрението, тежката психологическа травма и продължаващата съдебна несигурност превръщат ежедневието му в непрестанна борба.
Докато единият чака справедливост вече пета година, другият продължава живота си на свобода. А присъдата от 4 години затвор все още не е влязла в сила.
