Над мокрите от дъжда улици на Варшава наблюдателната площадка на кулата „Варсо“ разкрива гледка към подаръка на Йосиф Сталин за Полша – сграда, която разделя общественото мнение вече десетилетия. За едни Дворецът на културата и науката от съветската епоха е кошмарно творение, сякаш излязло изпод ръката на пиян сладкар – реликва на потисничеството, която е трябвало да бъде съборена. За други той е емблематична част от градския силует и монументално предупреждение.
За ръководството на „Варсо“ – завършена преди четири години и превърнала се тогава в най-високата сграда в Европейския съюз – 310-метровият ѝ шпил, издигащ се символично над сталинския ѝ съсед, олицетворява бързия път на Полша към икономическия просперитет.
„Гледаме го отвисоко“, казва Чезари Блашчик, управляващ директор на HB Reavis в Полша – компанията, собственик на кулата, докато посочва двореца отсреща.
Преди няколко месеца състезател по ходене по слаклайн е преминал по опънато въже разстоянието от 500 метра между двете сгради.
„Това беше символичен преход от миналото към бъдещето“, казва колежката му Наталия Касперска.
Блашчик допълва:
„След като сме по-високи от Двореца на културата, го възприемаме така: „Преодоляхме комунизма и сега сме държава със силна икономика“.
През четирите десетилетия след възстановяването на независимостта си от съветското господство Полша се е преобразила. Ако се изключат държавите износителки на петрол и финансовите центрове, никъде другаде доходите не са се доближавали до западноевропейските нива толкова бързо. В средата на 90-те години те са били едва 40% от средното за ЕС равнище, а през миналата година вече са достигнали 81%.
Миналата година националният доход надхвърли 1 трилион долара, нареждайки Полша сред 20-те най-големи икономики в света. Прогнозите на Международния валутен фонд показват, че доходът на човек от населението скоро ще надмине този в Япония и Испания.
„Преди четири десетилетия бяхме в дълбока, дълбока кал“, казва Марчин Босацки, заместник-министър на външните работи на Полша.
Той си спомня как през 80-те години, след училище, се е редил на опашки до пет часа, за да купи масло и месо, докато комунистическото правителство е наложило военно положение.
„Солидарност“, папата и пътят към Запада
Движението на работниците от корабостроителниците в Гданск „Солидарност“ и поклонническото посещение на папа Йоан Павел II в родината му през 1979 г. проправят пътя към демократичния преход на Полша през 1990 г. и последвалото „икономическо чудо“.
Съществена роля изиграва и интеграцията със западните институции. Полша се присъединява към НАТО през 1999 г., а през 2004 г. става член на Европейския съюз.
Но бързият растеж има и своята цена.
Както фасадите на средновековния стар град на Варшава – възстановен от руините на Втората световна война – прикриват бетонното строителство на XX век, така и впечатляващият икономически възход на страната прикрива натрупващите се противоречия.
Притокът на международен капитал повишава разходите за живот и изтласква по-бедните жители от Варшава. Неравенството в доходите е сред най-високите в Европа, а задълбочаващите се политически разделения подготвят почвата за ожесточена предизборна битка на следващите парламентарни избори.
Приближаването към западноевропейските стандарти поставя пред Полша и ново предизвикателство: как да се справи с края на репутацията си на евтин производствен и бизнес център в рамките на ЕС.
Години наред евтината, но квалифицирана работна сила привлича компании като Volkswagen, която произвежда автомобили в страната, Cadbury – с производството си на шоколад, както и банки като JP Morgan, откриващи там глобални центрове за поддръжка.
Средните разходи за труд – включващи заплати, данъци и други плащания – все още са 19,10 евро на час, приблизително наполовина от равнището в Германия и Франция. Но разликата постепенно се стопява.
Заплатите растат, а евтината работна ръка вече не е предимство
От 2004 г. насам средната месечна заплата в Полша се е увеличила повече от три пъти в номинално изражение, достигайки 8904 злоти (1723 британски лири) през миналата година.
Според Deutsche Bank нетната месечна заплата във Варшава е нараснала със 120% от 2016 г. насам и вече надминава тази в Рим и Лисабон. Храненето на двама души в полската столица вече струва повече, отколкото в Токио, а цената на капучиното се е удвоила.
Рафал Бжоска, милиардерът основател на InPost – европейската компания за автоматизирани шкафове за получаване на пратки, създадена в Краков, смята, че поляците заслужено имат репутацията на трудолюбив народ. Но според него страната трябва да насочи усилията си към по-интелигентен начин на работа, производство с по-висока добавена стойност и услуги, основани на знания.
„Следващият етап ще зависи по-малко от наваксването и повече от производителността. Вече изобщо нямаме предимство по отношение на разходите за труд. Трябва да се съсредоточим върху производителността, технологиите, по-евтината енергия и по-доброто регулиране“, казва той.
Бжоска обаче е обезпокоен от напрежението в полската политика. Разногласията между националистическия президент Карол Навроцки и либералното правителство на Доналд Туск стават все по-остри. Междувременно крайнодесни партии, намиращи се в периферията на политическия спектър, събират общо около една пета от обществената подкрепа.
Полша инвестира и огромни средства в отбраната и енергийната сигурност, като се стреми едновременно да стимулира икономическия растеж. Това се случва на фона на европейския отговор на руската агресия и оттеглянето на САЩ от част от ангажиментите им към Европа.
„Хората може да започнат да се доверяват на някого другиго, който обещава магическо решение. Но такова няма. Трябва да бъдем изключително внимателни и да не вярваме, че съществува някаква тайна рецепта, която изведнъж ще промени всичко. Според мен, за съжаление на всички ни – все още трябва да работим здраво“, казва Бжоска.
Полша иска да се превърне в технологичен център на Европа
Като част от стратегията си за растеж Полша се стреми да се утвърди като регионален технологичен център. За тази цел е създаден инвестиционен фонд за 1 милиард долара, подкрепен с публичен и частен капитал, който ще финансира технологични стартъпи и компании, разработващи изкуствен интелект.
Увеличава се броят на бързоразвиващите се предприятия. Сред тях е ElevenLabs – компания за генериране на аудио с изкуствен интелект и клониране на гласове, оценявана на 11 милиарда долара. Името ѝ е вдъхновено от 11 ноември – националния празник на независимостта на Полша.
Страната има сериозни основания да вярва в технологичните си амбиции. Според резултатите от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие полските ученици се нареждат сред водещите в Европа и света по математика, наравно с британските. Освен това делът на възрастните с висше образование е по-голям, отколкото в Германия.
Напредъкът е видим и на източния бряг на река Висла, в суровия, но изпълнен с творческа енергия работнически квартал Прага. Там се намира кампусът на компанията за видеоигри CD Projekt Red.
От вноса на игри до световния успех
Компанията стои зад световноизвестните поредици The Witcher и Cyberpunk 2077. Началото ѝ е поставено през 90-те години, когато тя се занимава с внос на компактдискове с игри, създадени от американски издатели.
Михал Новаковски, един от двамата главни изпълнителни директори на компанията, казва, че в онези години това почти изчерпвало амбициите на Полша.
Днес CD Projekt Red се конкурира на световния пазар за програмисти, разработчици на видеоигри и графични дизайнери.
„В края на 90-те и началото на 2000-те години усещането за огромен комплекс за малоценност беше много силно. Сред младите хора имаше всеобщо желание да настигнем Запада“, спомня си той.
Семейството му напуска Полша през 80-те години, по време на военното положение. Когато е на 15 години, той посещава Лондон и остава поразен от огромния магазин на Virgin и британската култура.
„Изобщо не можех да си представя, че Полша някога може да изглежда така“.
Само едно поколение по-късно подобно мислене вече би било чуждо на собствените му деца.
„Младите хора днес нямат комплекс за малоценност. Те не спират, за да се питат: „Можем ли да бъдем толкова добри, колкото британците, французите или испанците?“. Това вече не ги спира. Имаме наистина добри университети и образователна система, която подготвя квалифицирани кадри. Смятам, че това може да изведе страната ни до невиждани досега висоти. Ние сме държава с подходящ мащаб. Нито твърде малка, нито твърде голяма. Вече нямаме комплекс за малоценност. Нищо не ни задържа“.
The Guardian/превод: SafeNews
