Голяма Богородица е сред най-обичаните и тачени празници в българската традиция. На 15 август православният свят отдава почит на Божията майка, а в българските домове денят е свързан с редица обичаи, молитви и вярвания за здраве, семейно благополучие и закрила.
Според преданието на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молела на Елеонската планина, когато пред нея се явил архангел Гавраил. Той ѝ подал палмова клонка и ѝ възвестил, че след три дни духът ѝ ще се пресели в Царството небесно.
Божията майка приела с радост вестта, а последното ѝ желание било да види Светите апостоли събрани заедно.
Желанието ѝ се сбъднало и на третия ден ангелите слезли, за да приемат душата ѝ. Погребали Светата Дева в пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно отворили гроба, намерили само плащеницата на светицата – тя била възкръснала и се преселила при своя Син.
Българите почитат дълбоко празника и го наричат Голяма Богородица, а в Родопите – Голяма чьорква.
В православните храмове празникът се отбелязва с тържествена църковна литургия, водосвет и специално въздигане на хляба. Според преданието Богородица се явила пред апостолите, когато те благославяли хляба. Култът към Божията майка е дълбоко вкоренен и всеобхватен в българската традиционна култура. Тя е почитана като лечителка и покровителка на майчинството, брака и семейството, както и като защитница на бедните и онеправданите.
Вярва се, че светицата помага на бездетните жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки и жените, които все още не са родили, не трябва да се захващат с женска ръчна работа. Те отиват в църквата, палят голяма свещ пред иконата на Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Иконата се окичва с цветя, най-често с богородички. На нея се закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Всичко това се прави с надеждата, че жената скоро ще зачене и ще роди.
След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с пожеланието: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!“
От този ден до празника Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември, Малка Богородица – народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да бъде здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага се поставя бял трън, за да не влизат болестите в дома.
Вярата в Богородица като лечителка е свързана с изпълнението на редица обреди. Болни и недъгави обещават, че ако получат изцеление, ще направят специален дар в църква или манастир, чийто патрон е Богородица.
Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната църква или близкият манастир носят името на светицата, се организират събори, на които идват хора от цялата околност. Те събират средства и купуват животно за курбан в чест на светицата.
Празничните трапези обикновено се нареждат на стари черковища и оброчища, край лековити води и параклиси или в дворовете на църкви и свети обители.
Имен ден празнуват Мария, Мара, Мариам, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Марияна, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслава и Преслав.
Честит празник!
Източник: Фокус





