Нощем джигитите все по-често натискат газта необезпокоявани, тъй като КАТ рядко разполага мобилните камери триноги в тъмната част на денонощието. Причината е рискът от инциденти, недостигът на патрули и стремежът да се пестят средства за нощен труд.
Липсата на триноги обаче е рай за джигитите, които вечер, особено в малките часове, се чувстват недосегаеми.
Едва около 200 патрула на денонощие може да осигури Пътна полиция за цялата страна.
С този състав и наличната техника трябва да бъдат покрити градове, села, главни артерии и второстепенни пътища от републиканската и общинската мрежа. При това положение контролът неизбежно остава съсредоточен в отделни точки, а нарушителите имат достатъчно възможности да натискат газта, особено след полунощ.
Парадоксът е, че самите триноги могат да работят и в пълна тъмнина. Модели като ARH CAM-S1 и Cordon M разполагат с инфрачервена подсветка, която позволява разчитането на регистрационните номера без видима светкавица. Устройствата могат да засичат автомобили в няколко ленти едновременно, включително при неблагоприятни метеорологични условия.
Това означава, че проблемът не е в техническите възможности на камерите, а по-скоро в организацията на контрола и присъствието на полицейските екипи на пътя.
Вечерни проверки все пак се извършват, но предимно по големите градски булеварди, осветените изходи на населените места и участъците с повишен риск от гонки.
Извън тях контролът все повече разчита на стационарните камери на МВР, общинските системи и устройствата на АПИ за измерване на средната скорост. Те заснемат нарушения денонощно, без да е необходимо полицейски автомобил да стои край платното.
Извън населените места през нощта патрулират и служители на „Гранична полиция“. Те обаче задължително стоят с включени светлини, за да бъдат забелязвани отдалеч. Така вместо скрит контрол със скоростомер шофьорите получават предупреждение за присъствието на униформените.
Резултатът е, че в тъмните часове нарушителите разчитат на по-редки проверки и ограничено присъствие на КАТ. А когато вероятността да бъдат засечени намалява, изкушението да натиснат педала на газта става още по-голямо.
От лятото на 2026 г. камерите за скорост вече не само заснемат нарушителите и налагат глоби, но и водят до отнемане на контролни точки.
Новата мярка важи и при електронен фиш, издаден въз основа на снимка от мобилна тринога или стационарна камера. Така шофьорите могат да загубят част от точковия си актив, без изобщо да бъдат спирани от Пътна полиция.
При превишаване на скоростта с над 40 км/ч в населено място или над 50 км/ч извън него санкцията е 18 контролни точки. При повторно нарушение отнетите точки стават 21, а при системно неспазване на ограниченията достигат 26. Правилата важат и за нарушения, установени чрез измерване на средната скорост.
Максималният брой точки остава 39 за опитните шофьори и 26 за новите водачи.
Загубеният актив може да бъде възстановен чрез допълнително обучение. Другата възможност е точките да бъдат върнати автоматично след две години, ако през този период водачът не извърши нарушение, за което се отнемат контролни точки.
Така една снимка от камера може да се окаже много по-скъпа от обикновената глоба.
Източник: Телеграф





