Световноизвестният криминален психолог и писател Крис Картър посети България, за да представи пред българските читатели новия си роман „Криеница“ и да разкаже повече за професионалния си път, срещите си с хора, извършили тежки престъпления, както и за тъмната страна на човешката психика. В интервю за „120 минути“ той говори откровено за работата си като криминален психолог, за реалните случаи, които са оставили траен отпечатък върху него, както и за някои от най-обсъжданите криминални случаи в България.

От криминалната психология до литературата

Крис Картър е роден в Бразилия в семейство на италиански имигранти. Завършва гимназия едва на 16 години, след което заминава за Мичиган, САЩ. Именно там продължава образованието си и се специализира в областта на криминалната психология.

Професионалният му път го отвежда в прокуратурата на щата Мичиган, където работи като криминален психолог. Работата му го среща лице в лице с едни от най-тежките престъпници, сред които серийни убийци и хора, получили доживотни присъди.

Опитът, натрупан по време на тези разговори и анализи, впоследствие се превръща в основа за литературното му творчество. Преди да се отдаде изцяло на писането обаче, Картър има и друг сериозен интерес – музиката. В продължение на няколко години той свири на китара с различни представители на рок и поп сцената.

Днес Крис Картър е сред разпознаваемите имена в света на трилъра. Професионалният му досег с престъпници придава на книгите му психологическа достоверност. Сред популярните му романи са „Престъпен ум“, „Хамелеонът се завръща“ и „Екзекуторът“, в които централна фигура е криминалистът Робърт Хънтър. Към тях се присъединяват и десетки други заглавия, които се продават в различни държави по света.

„Криеница“ – различна история от тази за Робърт Хънтър

Новата му книга „Криеница“ обаче се различава съществено от познатите на читателите истории за Робърт Хънтър. Този път Картър се насочва към романтичния трилър, като поставя в центъра жена, която се опитва да избяга от насилственото си минало.

„Тази нова книга е съвсем различна. Не е детективска история. Историята е за една жена, която се казва Саманта и която се развежда със съпруга си, защото той е много агресивен, упражнява насилие над нея. Тя успява да го вкара в затвора, но знае, че той няма да я остави на мира, въпреки че е в затвора, защото ѝ казва: „Аз никога няма да спра да те търся“. Тя се опитва да остави стария си живот зад себе си и да започне нов. Сменя името си на Мери и това е историята на Мери, която пътува из Америка и се опитва да намери нов живот. Така че, докато книгите за Хънтър са криминални истории, тази е романтичен трилър с много обрати, така че е много, много различна“, казва Крис Картър.

Според писателя границата между измисленото и реалното понякога е много тънка. А когато става дума за престъпления, действителността нерядко надминава и най-мрачните литературни сюжети.

„Срещал съм много хора в професията си, които са се превърнали в чудовища почти без причина. Реалността може да бъде много, много по-страшна от измислицата, със сигурност“, посочва Картър.

Защо човек причинява зло?

Когато говори за причините, които могат да подтикнат човек към насилие и престъпление, Картър подчертава, че няма универсално обяснение. Мотивите могат да бъдат различни и често са свързани с конкретната ситуация, характера и психиката на извършителя.

„Няма един-единствен отговор, но има определени причини хората да вредят на другите: пари, ревност, завист, желание да прикрият престъпление, да прикрият предишно престъпление, да накарат някого да направи нещо, което те искат“, коментира Крис Картър.

За да илюстрира колко непредвидимо може да бъде човешкото поведение, той разказва случай от практиката си в САЩ.

Пет жертви за една нощ

„Ще ви дам един кратък пример. Когато бях в Америка, интервюирах арестант, той беше масов убиец. Той беше убил петима души за една нощ. Говорех с него и той обясни, че бил в бар и се скарал с един човек. И решил: „Ще го убия“. Но вместо просто да изчака малко и евентуално да му мине гневът, последвал този човек до дома му“, разказва Картър.

След това ситуацията ескалира по начин, който според психолога показва колко трудно понякога е да се открие логика в действията на извършителя.

„Човекът се прибирал и затварял вратата, а убиецът сложил крака си на вратата, разбил я, влязъл в къщата, убил мъжа, убил жена му, двете им дъщери, сина и кучето. Убил всички в къщата. Така че го попитах: „Разбирам, че сте се скарали с този човек и сте искали да го убиете, но защо убихте цялото семейство?“. И не се шегувам — той ме погледна и каза: „Бяха си вкъщи“. Значи е убил всички, защото са били вкъщи. Това беше всичко“, допълва той.

Именно този пример според Картър показва разликата между реалните престъпления и начина, по който те трябва да бъдат изградени в художествената литература.

„Точно това имам предвид. Реалността не е длъжна да има логика. Хората вършат най-безумните неща без причина. Виждал съм хора да бъдат убити заради бутилка бира или заради цигара. Убиват хора без причина. Но в художествената литература трябва да има логика“, казва писателят.

Случаят с пребития мъж в Пловдив

В разговора е обсъден и случай от Пловдив, при който група тийнейджъри организират среща с мъж, привлечен от профил на момиче, представящо се за непълнолетно. Младежите приемат, че срещу тях стои педофил, след което го нападат, пребиват и измъчват. Действията им са заснети и на видео.

За Картър самият факт, че насилието е било заснето, е важен детайл при анализа на поведението.

„Значи не само са го измъчвали, но и са го заснели? Обикновено снимаш подобно нещо по една или две причини: или искаш да го покажеш на други хора какво правиш, или искаш да го гледаш отново и отново, и отново, за да подхранваш желанието си. И двата мотива ясно показват предварителен замисъл“, коментира Картър.

Според него са възможни различни психологически обяснения за поведението на участниците.

„В първия вариант вероятно някой им е казал, очевидно сигурно са чували много истории за педофили от родителите си или от хора в тяхната общност, които им влияят. Приели са, че този мъж е направил нещо лошо и това е натрупало ярост в тях. Вторият вариант е по-тежък за изследване — да са развили агресия и склонност към садизъм, за който са намерили жертва и оправдание“, посочва той.

Какво мисли Картър за случая „Петрохан“

Криминалният психолог коментира и случая „Петрохан“, при който трима мъже, живеещи изолирано в планинска хижа, бяха открити простреляни, а впоследствие други трима представители на същата група бяха намерени в кемпер на различно място. Една от основните официално обсъждани версии е групово самоубийство.

Картър обаче посочва, че подобен сценарий с огнестрелно оръжие не съвпада с случаите на групови самоубийства, с които той се е сблъсквал професионално.

„Виждал съм случаи на групово самоубийство, но никога с огнестрелно оръжие. Всички групови самоубийства, които съм виждал, са били чрез пожар — имало е два такива случая — и чрез отрова, виждал съм няколко. Но това са единствените случаи, които съм виждал. При пожара всички се заключват в една стая и подпалват помещението“, казва Картър.

„Drink the Kool-Aid“ и трагедията в Джоунстаун

При разговор за отровата Картър прави връзка с широко разпространен американски израз – „drink the Kool-Aid“.

„Колкото до отровата — Kool-Aid. Затова в Америка има израз „drink the Kool-Aid“ — заради това, което се е случило в Джоунстаун“, посочва той.

Става дума за масовото самоубийство в Джоунстаун, Гаяна, през 70-те години на XX век. Тогава лидерът на религиозна секта Джим Джоунс и над 900 негови последователи приемат напитка, съдържаща цианид. Именно от тази трагедия произлиза и изразът „drink the Kool-Aid“, който днес се използва в преносен смисъл за човек, приел безкритично чужди идеи и следващ сляпо определена доктрина.

Картър обръща внимание и на криминалистичните следи, които могат да помогнат при разграничаването между самоубийство и убийство.

„Така че масови самоубийства с отрова съм срещал, но никога с огнестрелно оръжие. Но при стрелба остават барутни следи по ръката и ако се е самоубил, ще има следи от изстрела по ръцете. Ако няма такива следи, тогава този човек не се е самоубил, а е бил убит. Някой го е прострелял. Така отиваме на тезата убийство и самоубийство, която се застъпва и в случая, но дали те са застреляни от един убиец-самоубиец, или ситуацията е по-сложна? Въпрос на факти и изследване в дълбочина“, казва Крис Картър.

Четири типа серийни убийци

В интервюто Картър говори и за различните категории серийни убийци и за това какви мотиви могат да стоят зад техните действия.

„Ами да кажем, при серийните убийци има четири типа, четири категории, но ще отнеме много време да ги опишем. Има такива с налудности, които чуват гласове от Бог, а Бог или нещо друго им казва да убиват. Има такива, които вярват, че правят нещо за доброто на човечеството — че прочистват света от лошите хора. Има и такива, които извършват серийни убийства заради сексуално удовлетворение, нали? Това са хедонистичните убийци, защото убиват, за да получат някакво сексуално удовлетворение от това“, казва той.

Според криминалния психолог обаче не съществува прост и универсален начин човек да бъде разпознат като потенциален сериен убиец само по поведението или външния му вид.

„Но няма лесен начин да ги разпознаем. Единственият начин да ги установите е да ги изучавате, да седнете с тях и да разговаряте с тях. Това е техника, когато провеждате интервюта или терапия“, посочва криминалният психолог.

При домашното насилие сигналите могат да бъдат по-видими

Когато става дума за домашно насилие, Картър смята, че определени признаци могат да бъдат забелязани по-лесно. Причината е, че в много случаи самата жертва се опитва да прикрие следите от насилието.

„При домашните насилници е по-лесно да се види, защото тук човекът, който крие насилието, всъщност е този, който го понася — жертвата. Знаете, тя прикрива синините. Ако има синини, започва да носи например блузи с дълги ръкави и високи яки“, обяснява Картър.

Една секунда може да промени всичко

Психологът коментира и идеята за „временно умопомрачение“, при която човек за кратък момент губи контрол над поведението си.

„Но реалността може да бъде много безумна и вижте, много е лесно да убиеш човек. Често ми се налагаше да работя с понятието „временно умопомрачение“. Да кажем, че шофирате, ядосвате се много за нещо и удряте стената с юмрук, разбирате ли? Знаете, че това е глупаво, защото ще си нараните ръката, но го правите, защото за момент сте изгубили контрол, нали?“, казва Картър.

Той дава и друг пример, за да покаже колко кратък може да бъде моментът между гняв и фатален резултат.

„Представете си, че спорите с някого, ядосвате се страшно много и го бутате. Той пада, удря си главата и умира. Не сте искали да го направите, но се е случило. Една секунда ти е достатъчна понякога, за да убиеш човек“, допълва той.

От криминалната психология към музиката

Освен с психологията и литературата, Крис Картър има своя история и в музиката. В определен период от живота си той се занимава сериозно с музика и свири на китара в глем метъл групи.

„Имах собствена група и винаги исках да подпишем договор със звукозаписна компания, но така и не успяхме. В крайна сметка имах късмет, свирих на китара с много различни изпълнители, но всичко беше поп музика. Свирих за Шаная Туейн, свирих за Рики Мартин“, казва той.

Защо напуска криминалната психология

Зад решението му да напусне професионално света на криминалната психология стои и натрупването на огромно психическо напрежение. Работата ежедневно го сблъсква с убийства, насилие, страдание и човешка жестокост.

„Вижте, криминалната психология е страхотна професия, но е много мрачна професия психически, нали? Всеки ден работиш с мрака, работиш с убийства и зло, с тъга, болка и страдание. А както е казал Ницше: „Ако се взираш достатъчно дълго в бездната, бездната започва да се взира обратно в теб“. Така се преместих в Калифорния, станах китарист“, казва Крис Картър.