Отношенията между Унгария и Украйна се влошиха значително през последния месец. В началото на март унгарските власти арестуваха седем украински банкови служители, които са превозвали милиони щатски долари в брой и злато през Унгария до Украйна. Унгарската данъчна администрация заяви, че са били задържани по подозрение в пране на пари, което предизвика яростна реакция от страна на Украйна. В публикация в социалните медии украинският външен министър Андрий Сибиха осъди действията и ги нарече „държавен тероризъм и рекет“.
Украйна като удобна „дъвка“
Този инцидент последва по-ранно решение на унгарския премиер Виктор Орбан да разположи военни за охрана на електроцентралите, след като предупреди, че Украйна планира да наруши енергийната система на страната. Преди това Орбан обвини Киев, че задържа доставките на руски петрол през петролопровода „Дружба“, който преминава през украинска територия.
В тези конфликти с Украйна погледът на Орбан със сигурност е насочен към вътрешния фронт. Унгарците се ще гласуват през април на парламентарни избори и тъй като обикновените хора страдат заради висока инфлация и ограничени перспективи за работа през последните години, Орбан може би започва да предизвиква международни инциденти, за да отвлече вниманието от лошите си икономически резултати.
Но по-задълбоченото вникване в историята на региона показва, че унгарският премиер често е водил дипломатически спорове със съседните държави, като Украйна поема основната тежест в тази кампания.
Когато Австро-Унгарската империя се разпада след Първата световна война, няколко държави в Централна Европа наследяват етнически унгарски общности в новите си граници. Една от тези общности е в Закарпатия, регион на Чехословакия, който е превзет от Съветския съюз през 1946 г. Унгарското малцинство там става част от независима Украйна през 1991 г., заедно с останалата част от Закарпатия.
Отличителен белег на националистическата политика на Орбан от 90-те години е готовността му да критикува съседните страни за отношението им към унгарските малцинства. И след като става министър-председател за втори път през 2010 г., той изпълнява дългогодишно обещание да предложи унгарско гражданство и паспорти на етническите унгарци в околните държави.
Няколко години по-късно, през 2014 г., Орбан призова за „автономия“ за етническите унгарци в Украйна и оттогава поддържа серия от оплаквания относно отношението на украинското правителство към унгарското малцинство в Закарпатието.
След нахлуването на Русия през 2014 г. в Източна Украйна, например, Киев въведе закони, ограничаващи използването на езиците на малцинствата. Тези закони бяха въведени, за да се насърчи украинският език и да се ограничи руският.
Орбан се оплака, че законите нарушават правата на унгарското малцинство в Закарпатието на собствената им култура и език. Впоследствие той използва обосновката за защита на правата на малцинствата, за да блокира различни мерки, насърчаващи сътрудничеството между Украйна и ЕС.
Украйна е основен фокус на кампаниите на Орбан относно правата на етническите унгарци. Но страната не е единствената, която е обект на критики от Будапеща. В реч от юли 2023 г. Орбан също така нарече Южна Словакия, където има голямо етническо унгарско малцинство, „разделена част“ от Унгария.
Руският съюз на Орбан
За Орбан стана сложно да поддържа реториката си за защита на правата на етническите унгарци, тъй като войната в Украйна продължава и Унгария се е отдалечила все повече в сферата на геополитическо влияние на Русия. Например, напоследък той спря с критиките си към съседните страни за отношението им към етническите унгарци, ако те подкрепят Русия.
Унгарският премиер първоначално погледна настрани, когато словашкото правителство, ръководено от проруския Роберт Фицо, прие нов закон, криминализиращ изказванията срещу набор от закони след Втората световна война, наречени „декрети на Бенеш“. Този закон е широко възприеман като насочен към етническите унгарци в Словакия.
Декретите на Бенеш бяха използвани от словашкото правителство за депортиране на хиляди унгарци от страната през 40-те години на миналия век. Докато лидерите на унгарското малцинство в Словакия продължават да осъждат тези декрети като престъпление срещу тяхната общност, съгласно новия закон те могат да бъдат вкарани в затвора за подобни изявления.
Първоначалната реакция на Орбан беше предпазлива. Той обеща да разговаря с Фицо, но само след като „достатъчно добре разбере“ ситуацията. Опонентът на Орбан на предстоящите избори, Петер Маджар, след това поведе протест пред словашкото посолство в Будапеща, където осъди новия закон. И под натиск Орбан обяви, че ще обжалва закона пред Европейската комисия.
Новият закон постави Орбан в затруднено положение. Трябва ли да критикува Словакия за това посегателство върху колективните права на етническите унгарци и да рискува да посее раздор с руски партньор? Или трябва да защити словашкото правителство от критики от страна на Маджар и да плати за това на изборите?
Вероятно е, че който и да е начело на унгарското правителство след предстоящите избори, ще продължи да се кара със съседните държави по въпроса за националните малцинства. Унгария сигнализира, че ще продължи подхода на Орбан, и не само с протеста си пред словашкото посолство.
През 2025 г. той пътува до Украйна и Румъния, за да се срещне с етнически унгарци. Освен това, в предизборните си речи, той постоянно демонстрира загриженост за тези малцинствени общности.
Като се има предвид историята му на критики към съседната държава за отношението ѝ към унгарските малцинства, победа през април няма да означава край на напрежението между Унгария и Украйна. Но все пак може да бъде ново начало след години на враждебност при управлението на Орбан.
The Conversation/превод: SafeNews





