България очаква конкретни действия от НАТО след атаките срещу търговски кораби в Черно море, а залогът вече надхвърля сигурността на отделните плавателни съдове. Президентът Илияна Йотова предупреди, че продължителната ескалация може да блокира морската търговия, да застраши доставките и да предизвика продоволствена криза извън региона.

София очаква конкретни предписания от Алианса

„Очакваме да видим всички как ще помогне НАТО, защото се обърнахме към нашите партньори още преди няколко дни, след поредната атака в Черно море. НАТО има своите възможности“, заяви Илияна Йотова в предаването „Денят ON AIR“.

Държавният глава припомни, че е създадена специална стратегия „Източен страж“, която представлява инструмент за подпомагане на държавите членки в подобни ситуации и е част от общата стратегия на НАТО за източния фланг.

„Искаме да видим конкретните предписания, които ще получи оттам, и какво конкретно нашите партньори могат да ни помогнат. НАТО е едната страна, имаме ЕС, имаме Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която излезе вчера със становище“, подчерта Йотова.

Според нея България води активна дипломация на всички нива и очаква общ отговор от международните партньори.

„Всяка грешна стъпка може да бъде фатална“

Йотова заяви, че многостранните дипломатически усилия ще преминат през различни етапи, преди да се стигне до среща на лидерите и евентуални политически решения.

„Очакваме този общ отговор. Тази многостранна дипломация ще премине през много етапи, на най-различни нива, за да се стигне накрая до сядане на лидерите около една маса. Нямаме право на грешка“, каза президентът пред Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ е необходимо поне минимално доверие между държавите, за да могат те да седнат на масата за преговори.

„Професионалисти, истински дипломати трябва да подготвят тази почва и да се вземат след това политическите решения“, заяви Йотова.

Тя посочи като обнадеждаващи стъпки консултациите с румънските партньори и желанието ситуацията в Черно море да бъде включена като отделна тема в дневния ред на срещата на върха.

Войната вече засяга целия Черноморски регион

Според Йотова последиците от войната вече не се ограничават до Русия и Украйна, а засягат всички държави в Черноморския басейн.

„Войната слезе в Черно море, тя вече не е само Русия-Украйна. Тя засяга всички страни в Черноморския басейн. Блокира корабоплаването, което вече говори за потенциална криза в Африка и Азия. Има заплаха за продоволствена криза, има военна заплаха, за спиране на доставките“, предупреди държавният глава.

Йотова определи като положителен сигнал специалната среща на българския премиер Румен Радев с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, на която е присъствал и румънският президент Никушор Дан.

Според нея разговорите създават основа България и Румъния да действат съвместно.

Президентът припомни, че още след първите атаки в изключителната икономическа зона на България е разговаряла с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Тогава двамата обсъдили възможни варианти за предстоящото заседание и Йотова настояла Черно море да бъде обособено като отделна тема.

Шест държави, но без общи обвързващи правила за сигурност

Йотова изрази надежда България да получи мандат или поне политическа рамка, която да позволи започването на консултации и отварянето на дипломатически канали към шестте държави около Черно море: България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия.

„Всички ние сме заинтересовани от това морето да е безопасно. За съжаление, от десетилетие нямаме обвързващи документи между шестте държави около Черно море на тема сигурност“, отбеляза президентът.

Според нея създаването на работещи дипломатически канали е необходимо, за да се търси общ подход към безопасността на корабоплаването и предотвратяването на нова ескалация.

Член 4 от НАТО предвижда консултации при заплаха

Президентът подчерта, че в международните отношения съществуват различни степени на реакция и затова действията трябва да бъдат внимателно преценени.

„Всяка дума, погрешна стъпка може да бъде фатална. Член 4 от Устава на НАТО предполага точно консултации между държавите членки в момент, в който има заплаха за националната сигурност“, заяви Йотова.

Тя отбеляза, че в подобни ситуации може да се обсъжда и определен тип участие на територията на съответната страна, макар и не в степента, предвидена в член 5 от Северноатлантическия договор.

По думите ѝ консултациите са започнали след първите инциденти в Черно море.

„Не можем толкова евтино да харчим човешки животи“

Йотова предупреди, че ако атаките продължат със същата интензивност, последиците за морския транспорт ще бъдат сериозни. Освен че застраховките на корабите могат да поскъпнат, съществува риск плавателните съдове изобщо да спрат да преминават през опасните райони.

„Ако продължават по същия начин атаките в Черно море, не само ще се вдигнат застраховките, корабите няма да пътуват. Освен товарите, които са застрашени, имаме потопени кораби. Не можем да си позволим толкова евтино да харчим човешки животи“, подчерта президентът.

Тя очерта две основни опасности при продължителна ескалация. Първата е рискът от навлизане отвъд установените граници на териториалните води, а втората е свързана със защитата на българския търговски флот.

„Нашата първа задача е да се погрижим за сигурността на тези хора“, заяви Йотова.

България очаква от съюзниците не само политически уверения, а конкретни мерки за защита на корабоплаването и подкрепа за държавите от региона. Според Илияна Йотова дипломатическите усилия трябва да вървят успоредно с укрепването на сигурността, защото всяко ново нападение увеличава риска не само за моряците, но и за търговията, доставките и икономиките далеч отвъд Черно море.

Източник: Bulgaria ON AIR