След тежката трагедия на пътя не са достатъчни взаимните обвинения между управляващи и предишни власти. Необходими са точни отговори за причините, установяване на виновните и мерки, които да предотвратят повторението на подобен кошмар. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев в предаването „Панорама“.

В разговора той засегна и редица други горещи теми: санкциите срещу търговските вериги, натиска върху българските производители, високите цени, промените в Закона за личната помощ и приоритетите в бюджета. Гечев защити действията на Комисията за защита на конкуренцията, обясни защо спорният законопроект е бил оттеглен и пое ангажимент за нови законодателни разработки до Нова година.

Трагедията не трябва да се превръща в политическо прехвърляне на вина

На въпрос какви поуки трябва да бъдат извлечени от трагедията и дали управляващите не прехвърлят отговорността върху предишните власти, Гечев отхвърли подобна теза. Според него причините все още не са изяснени докрай, а най-важното е да бъдат установени конкретните пропуски и да не се допусне повторение.

„Не съм на това мнение. Поуките трябва да са точни и все още според мен не са известни. Ако има виновни за цялата тази работа, трябва да понесат съответната си отговорност, но по-важното ми се струва, че трябва да има наистина истински поуки. Ако трябва да се направи нещо по отношение на магистралата, на пътната безопасност, отвъд мъглата и метеорологичните условия, то трябва да си извлечем дадените поуки и да не повтаряме такива неща. Това е най-важното, което според мен трябва да се случи. Надявам се органите да установят точните неща, какво се е случило. Ако има такъв тип нарушения, би трябвало обществото да бъде нетърпимо към тях, както и управляващите, и опозицията, за да може да вървим напред.“

„Няма война с търговските вериги“

Гечев отхвърли твърденията, че управляващите водят война с големите търговски вериги заради наложената от КЗК значителна глоба. Той подчерта, че санкциите се определят от независимия регулатор, а не от правителството.

По думите му обществото отдавна очаква институциите да започнат да работят ефективно, а управляващите са установили сериозни пропуски в законодателството. Като първа стъпка в тази посока той посочи промените в Закона за защита на конкуренцията и в законодателството за защита на потребителите.

„Няма война с търговските вериги. Никога не е имало. Глобата може да я наложи само КЗК, която е независим орган. Тя дори не е избирана от нас като състав. Но това, което обществото искаше много дълго време, е институциите да започнат да работят както трябва. Това, което ние установихме, е, че има дефицит на законодателство. И първото нещо, което всъщност направихме в това Народно събрание, е промяна в Закона за защита на конкуренцията и в законодателството за защита на потребителите. Фиксирахме точно нелоялните търговски практики, доколкото имахме информация и конкретни данни“, каза той.

Гечев заяви, че се занимава с темата от дълго време и настоя, че законът трябва да важи еднакво за всички търговци, независимо от размера им.

„Няма война. Но когато в крайна сметка има нарушения на закона, всички – малки и големи, независимо какви са – са равни пред него. Не можем да поставяме граници на това колко е виновен някой и колко не е. След като има нарушение, санкцията трябва да се налага, за да не се повтаря. Това е най-важното. Методиките на КЗК показват колко трябва да бъде тя. И аз не мисля, че КЗК може да работи просто защото някой ѝ е казал нещо или не ѝ е казал нещо. Това е независима институция.“

Депутатът уточни, че окончателната дума за вината и размера на санкцията има съдът. Той обаче изрази мнение, че КЗК не би могла да изнесе данни за подобни нарушения без предварителна подготовка и установени основания за прилагане на закона.

Натиск върху българските производители и различни надценки

На въпрос дали управляващите се борят със сивата икономика и с неплащането на данъци, Гечев посочи, че това не изключва мерките срещу високите цени.

„Едното не отменя другото. Високите цени са нещо, с което постоянно трябва да се борим. Компонентът, който на практика има при веригите, е по сигнали на самото общество – както на потребителите, така и на българските производители.“

Той обърна внимание, че сигналите на родните производители са свързани не само с крайните цени, но и с натиска върху тях и условията, при които продукцията им достига до магазините.

Като пример Гечев посочи разликата в търговските условия за чуждестранни и български продукти. По думите му чужда марка може да има договор за 25% търговска надценка в цяла Европа, докато български продукт със сходно качество се продава при 80% надценка. Той говори и за допълнителни такси и механизми, които според него ограничават видимостта на родните производители пред потребителите.

 „Ще ви кажа, че българските производители не могат без собствените си потребители. Когато на практика имаш неща, които са очевидни – примерно търговска марка, която не е българска, произвежда сходен продукт, но притежава договор за 25% от търговската надценка в цяла Европа, а български продукт със същото качество има 80% търговска надценка. Има и такси, които на практика те задължават да използваш определени механизми, които заличават българския производител. Така потребителят не вижда бранда, тоест липсва доверието, което съществува и в западните магазини, където можеш да избереш конкретен производител. Аз не съм съгласен с тезата, че може да имаш 150% надценка и 2% печалба. Това можем да го изследваме, можем много да дебатираме по него – как изчезват парите.“

До Нова година ще представят план за подкрепа на производителите

Гечев коментира и поскъпването на услугите, при които според поставения в разговора въпрос често липсват фактури и касови бележки. Той заяви, че работата по този проблем продължава, и пое ангажимент до Нова година да бъдат представени разработките за промени в законодателството, свързано с кооперирането на производителите.

Целта е българските производители да получат по-силни позиции при договарянето с търговците и по-големи възможности за развитие на собственото производство.

„Първо, поемам ангажимент пред вас. Смятаме до Нова година първо да покажем разработките, които имаме по отношение на промяната в закона за кооперирането. Но първо ще го направим с научните среди, за да можем да усъвършенстваме и текстовете, които сме разработили. След това ще ги обсъдим по-широко. Целта е да има пазарна сила за българския производител, по-добро ниво на договаряне и по този начин да расте самото българско производство.“

Паралелно с това се разработвали и гаранционни фондове чрез Българската банка за развитие, които да осигурят гаранции и финансиране за производството.

„Второто, което разработваме успоредно с това, са редица гаранционни фондове през Българската банка за развитие, които да гарантират тази продукция и да осигурят финансиране на производството. Идеята е например продукцията да може да се контрактува година по-рано, както са спецификите при големите вериги.“

Цените продължават да са под наблюдение

По думите на Гечев през последните два месеца се наблюдават малко по-високи надценки и цени. Той посочи, че освен поскъпването непосредствено преди въвеждането на еврото, което според него към момента не е толкова значително, влияние оказват и други фактори, включително цените на услугите и дейности, които не се фактурират.

„В последните два месеца има малко по-високи надценки и малко по-високи цени. Другият компонент е този при услугите, включително и такива услуги, които на практика не се фактурират. Така че тази борба продължава. Както виждате, и в бюджета, и в законите, които правим, има такъв тип мерки, които предвиждаме.“

На въпрос дали очакванията за по-ниски цени са били сред основните причини за идването на „Прогресивна България“ на власт и защо поевтиняване все още няма, Гечев подчерта, че управляващите никога не са обещавали рязък спад на цените.

Той обаче смята, че има възможност за овладяване на цените и за промяна в разпределението на приходите по веригата от производителя до крайния потребител.

„Моето лично мнение е, че цените все пак могат да бъдат овладени и че има луфт, който специално при хранителните продукти може да донесе повече приходи както на производителите, така и да доведе до намаляване на цените.“

Оттеглиха закона за личната помощ заради проблемен текст

Гечев коментира и оттегления законопроект за промени в Закона за личната помощ, свързан с личните асистенти. Той призна, че в предложението има текст, който е създавал проблеми и е трябвало да бъде преработен.

По думите му управляващите са преценили, че е по-добре законът да бъде коригиран цялостно, вместо да се опитват да поправят спорните разпоредби между първо и второ четене.

„Ще призная няколко неща. Оттеглихме закона, защото щеше да бъде трудно да обясним какво ще направим между първо и второ четене. Най-добре е законът наистина да бъде оправен в цялост. Един от компонентите, който е объркан в този закон е автоматизмът при махането на автоматизмите при договорите. Знаете, че всички се обединихме, не само ние, а всички политически партии, около това, че трябва да бъдат отвързани от минималната и средната работна заплата всички работни заплати. Но тези договори също са договори, които на практика автоматично са обвързани. Мисля, че тези неща трябва да се детайлизират. Майките няма да пострадат. Категорично го казвам. Доходите при тях не би трябвало да спаднат по никакъв начин и ние ще се погрижим за това.“

90 000 асистентски помощи и близо 1 милиард от бюджета

Депутатът посочи, че според него е необходим по-строг контрол върху социалните плащания. Той съобщи, че майките, получаващи помощи за асистенти, са около 13 000, докато общият брой на асистентските помощи надхвърля 90 000.

По думите му за седем години броят им се е увеличил девет пъти. Гечев изрази съмнение, че всички плащания са обосновани, и настоя за внимателна проверка на разходите, които според него достигат около 1 милиард от бюджета.

„Майките, които получават такъв тип помощи за асистентите, са 13 000. Всичките асистентски помощи обаче са 90 000 и нагоре. За седем години са увеличени девет пъти. Всички имаме усещането и информацията, че някои от тях не са реални. Но категорично този милиард, който излиза от бюджета – около 1 милиард е сумата, която излиза за такъв тип помощи – трябва да бъде разгледан много внимателно.“

Гечев подчерта, че евентуалните злоупотреби трябва да бъдат пресечени, без това да се отразява на семействата, които действително се нуждаят от подкрепа.

„Трябва да се каже, че хората, които злоупотребяват със социалната нужда и със социалните плащания, крадат от тези, които наистина имат нужда. Затова ние ще се борим с това, но категорично то не трябва да бъде за сметка на майките. Казвам го абсолютно в прав текст.“

Бюджетът ще реже държавни разходи, но не и социалните

В края на разговора Гечев коментира бюджета и възможностите на управляващите да осигурят средства за изпълнение на заявените политики.

Той призна, че мнозинството е имало амбиция за повече промени, но финансовите възможности не са позволявали да бъдат изпълнени всички намерения. Според него бюджетът предвижда съкращаване на държавни разходи, без това да става за сметка на социалните плащания, както и подкрепа за бизнеса в условията на войните в региона.

„Да, имахме желязна воля, но нямахме желязна каса, с която да осигурим всичко, което трябваше да се направи. Бюджетът се опитва се да реже държавни разходи за сметка на това да не реже социалните разходи. Едновременно с това се предвижда помощ за бизнеса, като се отчита и трудната ситуация, в която се намираме заради войните около нас. Той изземва по-малко от брутния национален продукт, отколкото предишните бюджети. Спадаме с около 40%.“

Гечев заяви, че се работи и по реформи в държавната администрация, които според него трябва да вървят заедно с развитието на електронното управление и използването на изкуствен интелект при обработката на документи.

Той призна, че всяка реформа е трудна, и изрази надежда управляващите да не допуснат грешки в процеса.

От пътната безопасност и контрола върху търговските вериги до социалните плащания и бюджета, посланието на Гечев е за повече проверки, ясни правила и отговорност. Но обещанията ще бъдат оценени не по заявените намерения, а по реалните резултати: дали ще има по-малко жертви, по-справедливи условия за производителите и сигурност за хората, които разчитат на държавна подкрепа.

Източник: БНТ