Опитът на държавата да изчисли „справедлива стойност“ на основните хранителни продукти няма автоматично да промени цените, а по-скоро ще даде ориентир къде по веригата се появяват сериозни изкривявания. Това заяви бившият министър на икономиката Никола Стоянов в „Денят ON AIR“.

Министерството на икономиката събра производители и търговци, за да обсъдят методиката за изчисляване на т.нар. „справедлива стойност“. Формулата вече е предмет на обществено обсъждане, но въпросът как точно ще бъде определена тази стойност остава спорен.

„Справедливата цена“ няма да промени правилата

„С каква цел се прави – не бих могъл да коментирам, но така или иначе такова понятие като „справедлива цена“ и една формула зад него няма да променят правилата. Тази „справедлива цена“ няма да промени нищо“, заяви Стоянов.

Според него идеята вероятно е да има определена ориентировъчна точка, спрямо която да се преценява дали дадена цена е прекалено висока или ниска.

„Разбира се, в крайна сметка това ще е субективна справедлива цена, защото ще зависи от формулата, която тази работна група ще изработи, и тя може да варира спрямо формулата, която се избере“, обясни бившият министър.

Той заяви, че с интерес очаква да види как точно ще бъде изработена формулата.

По думите му тя няма да променя правилата, а ще даде ориентир за наличието на изкривявания по веригата.

„Целта е да се види къде има изкривяване, тъй като в момента, доколкото наблюдавам, правителството върви не към административни принуди, а се опитва да има проследяемост“, каза Стоянов.

Той отбеляза, че за потребителите справедливата цена обикновено е просто по-ниската цена.

„Винаги негативът от крайните клиенти отива към този, от когото купуват. Понижение би трябвало да се очаква, защото и аз, и много други експерти сме убедени, че има изкривявания по веригата. На места по веригата се натрупват много големи надценки“, допълни той.

Четирите критерия за минималната заплата

Стоянов коментира и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата.

„Няма как синдикатите, работодателите и държавата да се разберат за МРЗ, тъй като всеки от тях има различна роля и различни желания“, посочи той.

Според него държавата се опитва да балансира между различните интереси, синдикатите настояват за по-високи възнаграждения, а работодателите предпочитат по-ниски разходи за труд.

Стоянов постави под въпрос и новата формула, в която четирите критерия имат еднаква тежест.

„От предложената нова формула с четирите критерия, които имат еднаква тежест, трудно може да се разбере в каква посока държавата се опитва да постигне баланс. В момента и четирите критерия имат еднаква тежест. Запазва се единият критерий, който беше досега – обвързаността със средната работна заплата“, подчерта бившият министър.

По думите му именно средната работна заплата може да създава сериозни изкривявания.

„Има хора с много големи доходи и те вдигат средната заплата. А медианната заплата ще даде една линия – колкото хора има под нея, толкова хора ще има и над нея“, обясни Стоянов.

Той определи като важен елемент и включването на малката потребителска кошница.

„Правилният ход е да се търси нов механизъм. Този механизъм със средната заплата беше далеч от реалността“, каза той.

Според Стоянов в момента се усеща и липса на диалог, а икономическата ситуация допълнително засилва усещането за криза заради свръхдефицита.

В заключение бившият министър посочи, че един от основните приоритети в настоящата ситуация трябва да бъде привличането на инвеститори.

Източник: Bulgaria ON AIR