България трябва да поставя националния си интерес на първо място и да не позволява идеологическите позиции да изместват здравия разум. Ако военните конфликти в Украйна и Иран не бъдат прекратени, последиците за Европейския съюз и България могат да бъдат изключително тежки.

Това заяви деканът на Юридическия факултет на Софийския университет и бивш министър на образованието проф. Даниел Вълчев в интервю, в което засегна още политическите отношения между Илияна Йотова и Румен Радев, позицията на страната ни по войната в Украйна, политическото разделение и необходимите промени в съдебната система.

Йотова може да влезе в противоречие с политиката на Радев

Проф. Даниел Вълчев припомни свой коментар, направен преди президентските избори, когато е изразил мнение, че евентуалното избиране на Илияна Йотова за държавен глава може да създаде напрежение между нея, Румен Радев и правителството.

Той уточни, че тогава думите му са били свързани с разпространяваните очаквания, че при президентство на Йотова Радев ще има възможност да упражнява цялата власт, без да среща реално противопоставяне.

Вълчев обаче не смята, че подобен сценарий е задължително да се реализира в полза на Радев.

„Аз не познавам отблизо чак госпожа Йотова, но доколкото я познавам, бих казал, че тя по-скоро би създавала проблем на всеки, ако ще счита, че тази политика, която се води, е неправилна“, обясни Вълчев.

Попитан дали очаква подобно развитие, той беше категоричен:

„О, това е характерен въпрос. При госпожа Йотова със сигурност виждам такъв потенциал.“

България трябва да следва собствения си интерес по отношение на войната в Украйна

Значителна част от разговора беше посветена на позицията на България спрямо войната в Украйна и подписаната с определени резерви от страната ни Декларация от Дъблин.

Според Вълчев документът показва, че България се придържа към вече заявената позиция на министър-председателя – страната да не се включва активно в подкрепата за Украйна, но същевременно да не възпрепятства подобни действия.

Професорът постави въпроса каква стратегия трябва да следва Европа, ако действително иска да се стигне до прекратяване на военните действия.

„Когато Европейският съюз иска да преговаря, той все пак би трябвало да изходи от някаква позиция. И още повече, ако върнем разговора, от моя гледна точка той изглежда така. Ние, европейците, трябва да си отговорим на няколко въпроса“, посочи той.

Като първа стъпка европейските държави трябва да преценят дали продължаващата война е в техен интерес. Според Вълчев отговорът на този въпрос е категорично отрицателен.

След това идва и въпросът по какъв начин може да приключи конфликтът. По думите му реалистичните възможности са две – постигане на договореност чрез преговори или военна победа на едната страна над другата.

„Две възможни решения. Или по някакъв начин се водят преговори и се намира решение – по-добрият вариант според мен. Или едната държава влиза в столицата на другата държава. Аз не си представям трето решение. Едната капитулира. Какво може да бъде третото решение?“, попита Вълчев.

Той изрази съмнение, че украинската армия би могла да достигне до Москва, която е столица на една от най-големите ядрени сили в света. Именно поради това според него дипломатическите усилия са неизбежни.

„Е, оттук нататък трябва ли да водим преговори? Да, трябва да водим преговори“, категоричен беше той.

Вълчев обаче смята, че сегашната европейска позиция поставя условия, които не улесняват започването на преговорен процес. Европейският съюз осъжда руската агресия като непредизвикана и заявява категорична подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Според професора подобен подход оставя малко пространство за обсъждане на причините за конфликта и на възможните компромиси.

„Ние казваме така. Първо, нас не ни интересува защо е започнала войната, тъй като е непредизвикана агресията. Очевидно няма никакви причини за това и няма да ги обсъждаме. И второ, ние не обсъждаме нищо, което може да накара украинците да имат поведение, което те не искат да имат. Току-що приключиха преговорите“, коментира той.

По думите му България се разграничава в известна степен от общия европейски подход, като изразява резерви към него.

„Нека да не смесваме идеологията със здравия разум. Общо взето XX век ясно показва, че идеологията и здравият разум са спали в едно легло“, заяви Вълчев.

На въпрос дали тази позиция показва политическа смелост, той отговори, че по-скоро става въпрос за прагматичен подход и здрав разум.

Професорът предупреди, че продължаването на конфликтите в непосредствена близост до Европа може да има сериозни последици за целия континент.

„Ако по някакъв начин не се сложи край поне на едната, а дай Боже и на двете войни, които се водят от двете ни страни – имам предвид Украйна и Иран, Европейския съюз, това, че са за съжаление и България, я чака тежко бъдеще“, предупреди той.

Според него международната обстановка вече оказва влияние върху различни части на света, а излизането от кризата изисква появата на лидери, способни да намерят работещо решение.

Българската икономика усеща последиците от международното напрежение

Вълчев подчерта, че особената позиция на България едва ли ще промени съществено развитието на международния конфликт. Въпреки това страната трябва ясно да заявява какво защитава и кои са нейните приоритети.

Той не приема тезата, че по-сдържаното отношение към Русия означава подкрепа за Москва. Според него целта не е България да заема по-мека позиция спрямо която и да е страна, а да работи за прекратяване на военните действия.

„Ние не искаме да бъдем меки с никого. Ние искаме по-скоро това нещо да приключи. И ако госпожа фон дер Лайен или който и да е има някаква концепция как това нещо да приключи извън, чрез преговори, хубаво е да го каже на един глас“, коментира Вълчев.

Той постави под съмнение и прогнозите, че руската държава е близо до икономически или политически срив. По думите му подобни очаквания се повтарят от години, без да се вижда реализацията им.

„Аз разбирам, че един ден Русия ще се срине. Аз това чувам от четири години. Вие да забелязвате нещо такова? Това, което аз виждам, е, че ние ще се сринем“, заяви той.

Според бившия министър България не трябва да пренебрегва икономическите последици от войната и да поставя идеологическите съображения над собствените си интереси.

„Тези глупости трябва да приключат вече. България има своя национален интерес. Българската икономика е под натиск и ние по някакъв начин трябва да се справим с този натиск. Това е моето разбиране“, каза той.

Вълчев обърна внимание и на географската близост на военните действия до България, като посочи, че конфликтът се води на няколкостотин километра от страната ни.

Той отхвърли твърденията, че България е страна във войната, и заяви, че подобна позиция трябва да бъде ясно отстоявана.

„И ако някой твърди, че ние сме страна в този конфликт, да взима пушката и да заминава. Аз твърдя, че България не е страна в този конфликт“, заяви Вълчев.

Като аргумент той припомни и решението на Народното събрание, с което беше заявено, че български военнослужещи няма да бъдат изпращани в Украйна.

„България не е страна в този конфликт. Това е много важно да се казва. Така че аз не виждам никаква драма в това нещо. Това наистина е чиста идеология“, допълни той.

Професорът коментира и по-широкото политическо разделение в международен план. Според него в момента се наблюдава сериозно противопоставяне между либерално-глобалистките и консервативните възгледи за развитието на обществата.

Самото наличие на подобен сблъсък не е непременно проблем, смята той. По-притеснително е, че в общества, натоварени с ежедневни икономически и социални трудности, политическите различия често придобиват по-крайни форми.

„Нищо лошо няма, че има такъв разлом. За мен големият проблем е, че в общества, които са изнервени от своето ежедневие, той има малко по-остри изяви“, посочи той.

Защо проф. Даниел Вълчев се отказа от президентската надпревара

В интервюто беше засегната и темата за възможното участие на Даниел Вълчев в президентските избори. Името му неведнъж беше споменавано като потенциален кандидат, но той в крайна сметка не се включи в надпреварата.

Бившият образователен министър призна, че е разглеждал различни възможности, но е преценил, че моментът не е подходящ.

„Благодаря за тези, които са се сетили за мен. Преценил съм, че не е подходящо, така че тази тема е затворена. Сега ние имаме прясно избран президент, няма защо да се тюхкаме за нещо, което не се е случило“, заяви той.

Вълчев отрече да е получавал предложения от политически партии да бъде техен кандидат.

Според него подобна кандидатура би имала смисъл само ако човек запази достатъчна степен на самостоятелност и не е обвързан с партийните интереси.

„Има смисъл човек като мен да се яви за каквато и да е идея, ако той има относителна независимост. Ако той ще е партиен кандидат, това няма никакъв смисъл. Ние партийни кандидати, както се видя, си имаме“, коментира бившият министър.

Той изрази съмнение, че кандидатите в последните президентски избори са били действително независими, независимо от начина, по който са били издигнати.

Според неговата оценка Илияна Йотова е представлявала управляващото мнозинство, докато Андрей Гюров е бил кандидат, свързан с либералната общност.

„Това няма никакво съмнение за мен. Мисля, че и за никой с друго мислещ човек няма съмнение“, посочи Вълчев.

Той определи последните дни от предизборната кампания като особено напрегнати. По думите му политическото съревнование е преминало границите на нормалния дебат и е прераснало в лични нападки между участниците.

Ще успеят ли партиите да постигнат съгласие за нов ВСС?

Друг важен акцент в разговора беше предстоящият избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС). Вълчев коментира шансовете на политическите сили да намерят общ език за попълването на състава на институцията на фона на сериозното политическо противопоставяне.

Според него задачата е особено трудна заради съвпадането на процедурата за избор на парламентарната квота на ВСС с обсъждането и приемането на държавния бюджет.

Той напомни, че бюджетът е сред най-важните инструменти на всяко управление, тъй като отразява неговите политически приоритети и намерения за следващата година.

„Бюджетът, в крайна сметка, е основният политически акт на едно управление. Това е нещо като заявката какво ще правя догодина и с какви средства ще го направя“, обясни той.

Въпреки трудната политическа обстановка Вълчев не изключва възможността партиите да постигнат необходимото съгласие. Той обаче остава скептичен дали това ще стане при спазване на принципите на добрия политически тон и коректността.

„Феърплей и така нататък, в което аз дълбоко се съмнявам, между другото. Но така или иначе, дано това да стане. Защото това е най-малкото, което трябва да се направи в името на нормална съдебна система – поне да има нормално функциониращи органи без изтекли мандати“, коментира той.

Ако политическите сили не успеят да се договорят и парламентарната квота остане незапълнена, ще продължи да действа настоящото положение.

Вълчев смята, че подобно развитие няма да доведе до непосредствен срив на държавата, но ще бъде негативен сигнал за състоянието на институциите.

„Това няма да пропадне държавата, но това е много лош знак за мен. Много лош знак“, посочи той.

Новият ВСС няма автоматично да реши проблемите на съдебната система

По-дълбокият проблем според проф. Вълчев не се изчерпва с необходимостта да бъде избран нов състав на Висшия съдебен съвет. Той смята, че сегашният модел на функциониране на институцията създава предпоставки за концентрация на влияние и постепенно отдалечаване от първоначалните очаквания.

Професорът предупреди, че дори в състава на новия съвет да влязат най-добрите възможни кандидати, това само по себе си няма да гарантира очакваната от обществото промяна.

„При тези свои правомощия Висшият съдебен съвет, дори ангели да изберем, той за година-две ще се еманципира. И помнете ми думата. Дано всичко, разбира се, е добре, гладко. Но той няма да произведе ефекта, който обществото очаква“, заяви Вълчев.

Като основна слабост на настоящата конструкция той посочи съсредоточаването на твърде много кадрови правомощия в една институция.

По думите му във ВСС са обединени както възможността да се предлагат кандидати за ключови позиции в съдебната власт, така и правото да се вземат окончателните решения за техните назначения.

Според него тези две функции трябва да бъдат разделени, за да се ограничи възможността за формиране на зависимости и затворени отношения в системата.

Вълчев предложи министърът на правосъдието, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и главният прокурор, да имат право да номинират кандидати. Окончателното решение обаче трябва да остане в правомощията на Висшия съдебен съвет.

„Правилното е да се разкачат едно от друго. Тоест министърът на правосъдието, председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главният прокурор само да могат да правят предложения, а Висшият съдебен съвет да казва „да“ или „не“. В противен случай започва сдружаване, независимо дали някой отвън ги толерира или не“, обясни той.

В същото време професорът подчерта, че необходимостта от реформа не означава, че цялата съдебна система е нефункционираща.

Според него критиките трябва да бъдат насочени към конкретните слабости и проблеми, а не да се правят обобщения, които представят правосъдието в страната като напълно блокирано.

„Това мисля, че всеки средно мислещ човек, който поне малко е запознат със състоянието в тази система, го разбира. Но пък да твърдим, че системата не функционира и едва ли не ние сме без правосъдие, също е изключително некоректно“, заяви Вълчев.

Президентът може да получи по-голяма роля при липса на нов ВСС

В разговора беше обсъдена и възможността за промени в начина, по който се избира парламентарната квота на ВСС, включително предложенията за въвеждане на така нареченото падащо мнозинство – избор с по-малко от 161 гласа.

Вълчев не подкрепя подобен подход. Според него намаляването на необходимото мнозинство би върнало процедурата към ситуация, в която обикновеното парламентарно мнозинство може само да определи представителите на своята квота.

По-положително той оценява възможността президентът да получи допълнителни правомощия при продължителна невъзможност за избор на нов състав на съдебния съвет.

Като възможно решение Вълчев посочи въвеждането на срок, след който държавният глава да може да назначи служебен състав.

„Съвсем спокойно може да кажем така: да, ако не може до шест месеца след изтичането на мандата на ВСС да бъде избран нов състав, президентът назначава служебен“, обясни той.

Професорът даде пример и с назначаването на временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Според него може да се предвиди механизъм, при който президентът да поеме тази функция, когато няма действащ орган, който да направи предложение за титуляр.

„Какъв е проблемът? Той така и така го назначава, само че като няма кой да му го предложи, тъй като на тима му е изтекъл мандатът, ще го назначава той“, коментира професорът.

В заключение Вълчев изрази надежда, че политическите сили ще успеят да преодолеят различията си и да постигнат съгласие за избора на нов Висш съдебен съвет. Според него това е една от необходимите стъпки към по-нормално функциониране на съдебната система и възстановяване на доверието в институциите.