Задълженията на „Топлофикация София“ вече са надхвърлили 1,3 млрд. евро, а финансовото състояние на дружеството постепенно се влошава, докато се стигне до момент, в който последствията могат да се проявят внезапно.

За този риск предупреди членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански в интервю за bTV. Според него кризата в столичната топлофикация отдавна се задълбочава и изисква спешни съвместни действия от страна на държавата и Столичната община.

Приватизация, публично-частно партньорство или оздравяване за „Топлофикация София“

Каримански определи финансовото състояние на дружеството като „бомба със закъснител“, чийто фитил вече е запален. По думите му не може повече да се отлага намирането на трайно решение, като институциите трябва да се обединят около конкретен модел за излизане от кризата.

Сред възможните варианти той посочи приватизация, създаване на публично-частно партньорство или разработване на цялостен оздравителен план. Според него е важно да бъде избран ясен механизъм, който да гарантира устойчивостта на дружеството и да предотврати задълбочаването на финансовите му проблеми.

Предупреждението на S&P за България и рисковете пред икономиката

Коментарът на Каримански засегна и решението на международната рейтингова агенция Standard & Poor’s да промени перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от положителна на стабилна.

Той определи оценката като сериозен сигнал за рисковете пред страната, но уточни, че тя не представлява понижение на самия кредитен рейтинг. Според него вниманието на агенцията е насочено основно към разходите в държавния бюджет, изпълнението на вече поетите ангажименти и осигуряването на надеждни и устойчиви източници на приходи.

Каримански подчерта, че бюджетната политика не бива да разчита на еднократни финансови решения, а трябва да бъде изградена върху дългосрочни мерки, които да осигуряват стабилност на публичните финанси.

Като допълнителен повод за притеснение той открои нарастващата разлика между вноса и износа. По думите му, ако вътрешното потребление продължава да се увеличава, без родното производство да успява да отговори с достатъчно конкурентни стоки, външните икономически дисбаланси ще се задълбочават.

Това може да доведе и до допълнително повишаване на цените. Каримански предупреди, че потребителите, които не успяват да спестяват и не ограничават разходите си, ще усещат все по-силно поскъпването.

„Хората, които продължават да потребяват, без да спестяват или да ограничават потреблението си, ще продължат да купуват на по-високи цени. Просто животът ще става по-скъп“, предупреди той.

Бюджет 2027: правителството трябва да представи ясна финансова стратегия

По отношение на Бюджет 2027 Каримански постави акцент върху необходимостта правителството да обясни по-конкретно какви икономически и финансови приоритети ще следва и по какъв начин ще изпълни планираните мерки.

Според него представената до момента информация не дава достатъчно ясна представа за намеренията на кабинета и за ефекта от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

„Историята трябва да бъде разказана по-подробно и по-ясно. В момента тя е мъглява. Не може да се разбере какво точно ще направи правителството с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза“, коментира той.

Като един от основните проблеми финансистът посочи обстоятелството, че българската икономика функционира близо до своя потенциал. Това ограничава възможностите еднократните бюджетни интервенции да доведат до съществено подобрение на структурното бюджетно салдо.

Каримански постави и въпроса дали при изготвянето на финансовата рамка са взети предвид потенциалните последици от кризата в Ормузкия проток. Според него е необходимо да се анализира как евентуалните сътресения ще се отразят върху цените на електроенергията както в Европа, така и в България.

Допълнително внимание трябва да бъде отделено на възможното поскъпване на торовете и последствията за селскостопанското производство. Тези фактори могат да окажат влияние върху разходите на бизнеса и крайните цени на стоките, което трябва да бъде отчетено при бюджетното планиране.

Съкращаването на над 5000 щатни бройки изисква секторни анализи

Каримански коментира и намеренията за съкращаване на 5042 щатни бройки в държавната администрация. Според него подобна реформа не трябва да се предприема механично, без предварителна оценка на необходимостта от служители и функциите на отделните административни структури.

Той настоява преди съкращенията правителството да представи подробни секторни анализи за всяко ведомство и всеки първостепенен разпоредител с бюджет. Така ще може да се установи къде действително има възможност за оптимизация и какви ще бъдат реалните последици от нея.

Освен броя на премахнатите длъжности трябва да бъде показан и конкретният финансов ефект върху консолидираната фискална програма за периода 2027–2029 г.

Финансистът обърна внимание, че въпреки забавянето на темпа на нарастване, общите разходи за възнаграждения в публичния сектор продължават да се увеличават. Според него обявените съкращения засега не показват достатъчно убедително отражение върху общата бюджетна картина.

„Имаме намаляващ темп на нарастване, но в сравнение с абсолютните стойности сумата за персонал продължава да се увеличава. Не виждаме по никакъв начин тези големи числа за съкращения да оказват толкова сериозно влияние“, посочи той.

Заплатите в МВР, НСО и отбраната трябва да бъдат уредени законодателно

Друг важен акцент в позицията на Каримански е свързан с възнагражденията в сектор „Сигурност“. Той призова да бъдат преразгледани параграфи 6, 7 и 8 от преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, които засягат заплащането в МВР, Националната служба за охрана и отбраната.

Според него временното замразяване на възнагражденията не представлява устойчиво решение на проблема. Подобна мярка може само да отложи необходимостта от промени, тъй като след определен период заплатите отново могат да бъдат увеличени.

Затова Каримански смята, че са необходими и изменения в съответните специализирани закони, които регламентират възнагражденията в тези структури.

Целта е разходите за персонал да бъдат отразявани прозрачно и предвидимо в държавния бюджет, вместо да се разчита на временни ограничения и последващи решения за увеличение.

Според него именно ясните законодателни правила, реалистичното бюджетно планиране и задълбочените реформи в държавната администрация са сред необходимите стъпки за подобряване на управлението на публичните финанси.

Енергийният министър Ива Петрова разкри, че предупрежденията за проблемите са отправени още през юли, но предписанията не са изпълнени.

Само пет екипа отстраняват авариите в столицата, а някои ремонти продължават повече от два месеца.

https://safenews.bg/pet-ekipa-za-czyala-sofiya-avarii-s-meseczi-ministarat-razkri-provala-na-toplofikacziy