Електоралните данни засега запазват структура, близка до тази от отминалите избори, с изявено лидерство на ГЕРБ. Макар да не са съвсем убедени, българите по-скоро вярват, че държавата има как да ограничи наркотичните вещества сред младежите, въпреки изобретателността на разпространителите. Това става ясно от публикувани дании на социологическа агенция „Мяра“.
Психичните проблеми са видими сред обществото ни, а поколенията са разделени в отношението си към инжектиране на вещества за естетични корекции. Висока е декларативната готовност за бойкоти на търговски обекти, но остава въпросът доколко ще се реализира.
Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно.
Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но отрицателно в 56,7% от случаите. Останалите се колебаят. Данните са сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас и са начален кредит на доверие. По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат, но 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“.
По отношение на личното доверие отново както и при институционалното, най-високи показатели има президентът Румен Радев с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков , лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов, председателката на НС доц. Наталия Киселова.
Трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“.
Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-удачно остава, като че ли, отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, ако и да не са оперативни председатели на своите партии.
Рейтингите не дават яснота толкова за работата на една или друга фигура, а за логиката на масовите предпочитания. По традиция личностите, които са отвъд ежедневната политическа борба, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка подкрепа за лидерите си, повечето политически стаж означава и намаляване на рейтинга.
Ако изборите бяха днес, 26,5% от участващите бяха гласували за ГЕРБ-СДС, 13,9% – за „Продължаваме промяната-Демократична България“, 13,5% за „Възраждане“, 10,1% за ДПС – Ново начало, 7,0% – за ДПС-Демокрация, права и свободи, 6,8% – за БСП, 6,4% – за ИТН, 5,9% – за МЕЧ, 4% за „Величие“, а 5,9% – за други по-малки формации. Отделно, 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“.
Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори. Тепърва ще оказва влияние текущият политически живот.
Обществото ни все пак по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н., държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара.
„Има мерки, които държавата може да вземе и търговията да бъде окончателно прекратена“, казват 46,1%. „Търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде окончателно прекратена“, избират 36,4%.
13,6% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а останалите се колебаят.
Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
SafeNews припомня още по темата:
Източник: Мяра






