Meta се съгласи да плати до 17 млрд. долара в рамките на 10 години, за да уреди искове, заведени от двупартийна коалиция от главни прокурори на американски щати. Щатите твърдят, че компанията умишлено е проектирала Facebook и Instagram така, че да пристрастява децата към използването на приложенията, подвеждала е обществеността относно вредите и неправомерно е събирала данни от деца под 13-годишна възраст.

Споразумението, обявено от Meta на 26 август, сложи край на федерално дело, което едва беше започнало в Оукланд, Калифорния. Потенциалната финансова експозиция на компанията по делото беше огромна, а цената на акциите ѝ понесе удар. Щатите твърдяха, че санкциите могат да достигнат стотици милиарди долари.

На този фон и при оценка на компанията, поставена под въпрос заради 1,4 трилиона долара, Meta се споразумя с властите, макар че компанията продължава да отрича да е извършила нарушение. 

Какво твърдят щатите

Делото в Оукланд обедини съдебни искове, заведени през 2023 г. от 29 главни прокурори на щати, след национално разследване, започнало през 2021 г.

Подобно на предишни съдебни дела в Лос Анджелис и Ню Мексико, щатите твърдят, че Meta е създала определени функции – например безкрайното превъртане, автоматичното възпроизвеждане, push известията, харесванията и филтрите за промяна на външността – така че да се възползва от уязвимостите, свързани с развитието на подрастващите, и да увеличи времето, което те прекарват в платформите.

Според щатите вътрешни изследвания на Meta са документирали връзки между използването на Instagram и вреди като депресия, тревожност и проблеми със самовъзприемането на тялото сред младите хора, докато публично компанията е омаловажавала или прикривала тези рискове.

Третата група обвинения се отнася до събирането от Meta на данни от деца под 13 години без съгласието на родителите, което според властите нарушава федералното законодателство за защита на личните данни на децата. Щатите твърдят също, че тези практики нарушават и законите за защита на потребителите на отделните щати.

Именно това твърдение за нарушаване на потребителските права е особено важно. В продължение на десетилетия раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите защитава онлайн платформите от отговорност за съдържанието, публикувано от техните потребители. Но щатите заведоха дело срещу Meta заради собствения ѝ дизайн на продуктите, бизнес практиките и предполагаемото подвеждане на потребителите, а не заради съдържание, създадено от потребителите.

В началните си аргументи адвокатът на Калифорния обобщи теорията само с четири думи, заявявайки, че бизнес моделът на Meta е да „зариби“ потребителите, да ги „задържи“, да „събере“ данните им и да „скрие“ вредите. А вече съществуваше и прецедент на щатско ниво – в Масачузетс съдилищата позволиха подобен тип искове да продължат.

Една съдебна битка, няколко различни дела

Важно е тези дела да не бъдат смесвани. Макар федералното дело в Оукланд да беше прекратено със споразумение като част от договореността с 47 щата, ключови дела срещу Meta продължават.

В Лос Анджелис отделно дело в съд на щата Калифорния доведе до решение на съдебно жури, че Meta и Google носят отговорност за небрежно проектиране на продуктите си по начин, допринесъл за проблеми с психичното здраве на тийнейджърка. На Meta бяха присъдени 4,2 млн. долара обезщетение, а на Google – 1,8 млн. долара. Тези суми изглеждат сравнително малки, докато не бъдат умножени по хилядите подобни индивидуални искове, които в момента са висящи. Meta обжалва решението.

А в Ню Мексико щатските власти заведоха собствено дело, твърдейки, че Meta застрашава децата и нарушава законите за защита на потребителите на щата. Ню Мексико спечели решения срещу Meta на обща стойност над 900 млн. долара, които компанията също оспорва.

Нито едно от тези две дела не беше част от федералното дело, така че последното споразумение не ги разрешава и не създава правен прецедент.

Какво всъщност променя споразумението

Промените в дизайна – като ограничаването на безкрайното превъртане и автоматичното възпроизвеждане, са същинската част от споразумението. При условие че съдът го одобри, тийнейджърите под 18 години в Instagram и Facebook в участващите щати ще получат:

• по подразбиране ограничение от два часа дневно, натрупващо се за двете приложения и за множество акаунти, което само родител може да премахне;
• блокиране на достъпа до приложенията между полунощ и 06.00 ч., както и заглушаване на известията по време на учебните часове – от 08.00 до 15.00 ч., с изключение на директните съобщения;
• напомняния за използването след всеки 15 минути непрекъснато превъртане;
• възможност за неалгоритмична и неперсонализирана емисия;

• възможност за изключване на автоматичното възпроизвеждане, като родителите могат да зададат настройката по подразбиране на „изключено“;

• скрити по подразбиране броячи на харесванията;
• блокиране на филтри за козметична хирургия и екстремен грим;
• по-строги системи за установяване на възрастта на потребителите под 13 години.

Някои от тези мерки са особено важни, защото променят изживяването по подразбиране, вместо просто да добавят още една настройка, която потребителят може сам да избере. Това намалява тежестта върху потребителя. Инструмент за безопасност, който изисква от тийнейджъра или родителя да го намери, разбере и включи, е фундаментално различен от ограничение за безопасност, което е вградено директно в самия продукт.

Споразумението засяга архитектурата, която определя начина, по който работи продуктът. По този начин то признава, че Meta носи част от отговорността за средата, която създава – нещо изключително важно, тъй като компанията има значителна власт да определя начина, по който се използват нейните продукти.

Защо промените в дизайна са по-важни от парите

Дори 17 млрд. долара, разпределени за десетилетие, представляват само около 1% от очакваните приходи на Meta за същия период. Компанията е заявила пред инвеститорите, че споразумението няма да промени финансовите ѝ прогнози, освен чрез еднократен разход за едно тримесечие.

По-значимото последствие за Meta и за обществото е изискването Facebook и Instagram да бъдат преработени.

Но преработването без сериозна прозрачност и отчетност лесно може да се превърне в поредната маркетингова кампания. Meta вече е обещавала промени в областта на безопасността, включително специални акаунти за тийнейджъри и разширен родителски контрол. Затова проверката на промените и на реалното им въздействие във времето е от ключово значение.

Именно тук споразумението е едновременно обещаващо и непълно. Независим одитор ще проверява ежегодно дали Meta спазва условията, но само пет години, докато самото споразумение е за 10 години. Освен това Meta се е ангажирала с най-строгите ограничения – дневния лимит за използване и блокирането през нощта – само за пет години. Те ще бъдат удължени до 10 години, с още по-строги настройки по подразбиране, само ако YouTube и TikTok също се присъединят.

Meta също така се е ангажирала да създаде независима изследователска фондация. Това може да адресира един от най-дълбоките проблеми в управлението на технологиите: платформите разполагат с доказателствата за собственото си въздействие, докато независимите изследователи често нямат достъп до тях.

Но ефективността на тези механизми ще зависи от детайли, които все още не са публични. Кой ще избира одитора? До каква информация ще има достъп той? Ще могат ли изследователите независимо да възпроизвеждат резултатите? Какво ще се счита за нарушение и какви санкции ще следват, ако Meta формално спазва споразумението, но преработи продукта така, че да заобикаля ограниченията? И накрая – как изследователската фондация ще избегне влиянието на Meta?

Управлението на технологиите все по-често се проваля не на ниво правила, а на ниво прилагане и контрол.

Има и нещо друго, което споразумението прекратява. Съдебните процеси създават публичен архив, но споразуменията прекратяват процеса на публично изясняване на доказателствата. Вътрешните документи и свидетелските показания, които започнаха да излизат наяве в Оукланд – включително доказателства за собствените изследвания на Meta върху младите потребители и начина, по който адвокатите на компанията са се отнасяли към тези резултати – сега ще останат само частично достъпни.

Щатите постигнаха значимо правно решение, но обществото загуби част от възможността да види доказателствата за това как се стигна дотук.

Какво следва

Три неща заслужават особено внимание:

Първо – детайлите по прилагането са от значение.

Значението на споразумението зависи от това какво ще се случи, след като прессъобщенията изчезнат от новините. Действително ли новите настройки по подразбиране ще ограничат употребата? Ще бъде ли трудно да бъдат заобиколени чрез различни акаунти и устройства? Контролът на възрастта в технологиите е изключително труден. А дали тийнейджърите просто ще се преместят към други платформи, които не са обхванати от споразумението, или ще използват директните съобщения, които самото споразумение изключва?

Второ – въпросът за конкурентите на Meta.

Участващите щати ще получат гарантирано около 70% от 17-те млрд. долара, или приблизително 12,7 млрд. долара за десетилетие. Останалите 30% – около 5,3 млрд. долара – ще бъдат освободени само ако YouTube и TikTok приемат сравними мерки за защита на тийнейджърите и извършат съответните плащания.

По същество Meta е превърнала част от собствената си санкция в механизъм за привличане на конкурентите, като казва на TikTok и YouTube: тези правила идват и е по-добре да ги приемем заедно, отколкото всеки поотделно да се сблъска със следващата вълна от съдебни дела.

За Meta има и ясен икономически стимул да се опита да изравни условията на пазара. Ако тези мерки направят продуктите ѝ по-малко печеливши, налагането на сходни изисквания и върху конкурентите би предотвратило ситуацията, в която само Meta поема тези разходи. Дали тази стратегия ще проработи може да се окаже също толкова важно, колкото и самото споразумение.

Трето – федералната политика на САЩ по отношение на социалните мрежи е блокирана.

Именно главните прокурори на отделните щати, използвайки законите за защита на потребителите, успяха да наложат правила за времеви ограничения, настройки по подразбиране, известия и практики при дизайна – правила, които Конгресът можеше да обсъди и приеме още преди години.

По-дълбокият урок от споразумението е, че дизайнът на продуктите може да бъде ефективна основа за юридическа отговорност.

Отчетността започва в момента, в който една компания се съгласи да преработи своя продукт. Споразумението дава на щатите, и на всички останали, десетилетие, за да разберат дали тези промени са реални и, ако са такива, дали действително постигат желания политически резултат.

Критичният въпрос е дали през цялото това десетилетие някой независим ще разполага с достатъчно правомощия, достъп и стимули, за да реши какво всъщност означава тези промени да „работят“.

The Conversation/превод: SafeNews