Надценки от близо 100% при кашкавала и сиренето, 125% при маслото и до 150% при някои хранителни продукти. Такива разлики между доставните и продажните цени са установени при проверки на търговски вериги, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова в ефира на БНТ.
По думите ѝ проверките разкриват и допълнителни разходи, които търговците понасят, а впоследствие могат да бъдат прехвърлени върху крайните цени. Комисията настоява за законодателни промени, които да осигурят по-ефективна защита както на потребителите, така и на българските производители.
Маслото, кашкавалът и сиренето с най-сериозни надценки
Първоначалните резултати от проверките показват значителни разлики между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти. Сред посочените от Манолова примери са надценки от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При някои стоки надценките достигат 150%.
„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка.
Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.
Манолова направи важно уточнение: високата надценка сама по себе си не означава автоматично, че даден продукт е два пъти по-скъп в България, отколкото в Германия. Тя обаче посочи данни на Евростат, според които при определени групи храни има съществени отклонения в ценовите равнища.
„Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите“, коментира тя.
Председателят на КЗП посочи, че в държави като Хърватия, Румъния и Унгария има регулации, предвиждащи допустими надценки до 20% в определени случаи на държавна намеса за защита на потребителите от поскъпването на основни храни.
През следващата седмица комисията ще представи по-подробни резултати от проверките в пет големи търговски вериги. Данните ще обхванат и продуктите от инициативата „Кошница с грижа“, както и стоките, предлагани на промоция.
„Това не е пазар, а пазар с аномалии“
Според Манолова действащото законодателство не осигурява достатъчно инструменти за ограничаване на високите надценки. КЗП може да санкционира необоснованото повишаване на цените в предвидените от закона случаи, както и нелоялните търговски практики, но председателят на комисията смята, че са необходими и допълнителни законодателни мерки.
„Обяснението на говорителите на веригите е: „Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар. И тук е ролята на законодателя да регулира. Когато пазарът е изкривен, са необходими регулации, необходими са норми“, заяви Манолова.
Тя увери, че при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август и при доказани нелоялни търговски практики ще бъдат налагани санкции.
Сред проверяваните случаи е и предлагането на продукти с подвеждаща информация за произхода им. Като пример Манолова посочи картофи, представяни като български в търговска верига.
Българските производители също понасят удара
Високите надценки и условията за доставка според Манолова не ощетяват само потребителите. Те оказват натиск и върху българските производители, които невинаги успяват да реализират продукцията си.
Тя припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че големите вериги понякога могат да предпочетат вносни стоки пред продукцията на местните производители.
Допълнителен проблем са разходите за амбалаж. По думите на Манолова те могат да увеличат цените на някои плодове и зеленчуци с 10-20%.
Тя обясни, че производителите са задължавани да плащат за използването на касетки при доставките до магазините. Освен депозит се начислява и наем от 1,20 евро за всяка касетка.
Председателят на КЗП заяви, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради тази практика.
Електронните ваучери за храна също попадат под проверка
Манолова подготвя сигнал до КЗК и за разходите, които търговците плащат при приемането на електронни ваучери за храна.
Според нея таксите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато разходите за търговците при стандартните картови плащания обикновено са между 1% и 1,5%.
Манолова уточни, че потребителите, които плащат с ваучери, не заплащат директно по-висока цена за съответната стока. Според нея обаче допълнителните разходи на търговските вериги могат да бъдат разпределени върху цените на всички продукти в магазините.
„Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените. И то не само за тези, които имат ваучери, а за всички, които пазаруват основно в търговските вериги“, заяви Манолова.
48 ценови позиции на бензиностанции пораждат съмнения
КЗП проверява и поскъпването на горивата. Проверките в бензиностанциите са започнали на 23 септември, като до момента са обхванати 200 обекта и общо 600 ценови позиции.
По думите на Манолова при 48 от тях има съмнения за необосновано повишаване на цените, като се очаква да бъдат предприети съответните действия.
Първоначалните данни обаче не сочат спекулативното поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването.
При бензина установената надценка е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, предстои да бъде анализирано от КЗК.
Банковите такси остават друг голям проблем
Манолова постави акцент и върху приходите на банките от такси. По думите ѝ банковата печалба за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са дошли от такси.
Според председателя на КЗП разходите за реализиране на приходите от банкови такси са значително по-ниски от самите приходи, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги.
„Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите“, заяви Манолова.
Според нея по-ниските такси за основни банкови услуги биха облекчили домакинствата, особено при ежедневните плащания и административните операции.
КЗП настоява за промени, които да ограничат оскъпяването
Проверките в магазините, сигналите за разходите по електронните ваучери и касетките, както и наблюдението на цените на горивата очертават няколко направления, в които КЗП търси възможности за намеса.
Манолова подчерта, че защитата на потребителите от високите цени остава основен ангажимент на комисията, но само проверки и санкции няма да са достатъчни за трайно решение. Според нея са необходими законодателни промени, които да ограничат нелоялните практики и да осигурят по-справедливи условия за потребителите и българските производители.
Предстоящото обявяване на резултатите от проверките в петте големи търговски вериги ще покаже по-подробно къде се натрупват най-сериозните разлики между доставните и продажните цени и какви действия могат да последват.
Източник: БНТ
