От две решения на КС постановени днес, 8 октомври става ясно, че Народното събрание има правомощието да избира и освобождава ръководителите на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) по предложение на правителството.

КС с тези си решения отхвърлят исканията на 53-ма народни представители, които оспориха законовите промени

Двете дела са свързани с един и същ въпрос – кой трябва да има последната дума при назначаването и освобождаването на ръководителите на ключови служби за сигурност: президентът или парламентът.

С промените в законодателството това правомощие беше прехвърлено към Народното събрание. Предвижда се Министерският съвет да предлага кандидат за ръководител на съответната агенция, а депутатите да решават дали да го изберат. По същия ред ще се извършва и освобождаването му.

По първото дело Конституционният съд разгледа измененията в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“

Тази служба отговаря за събирането и анализирането на разузнавателна информация, свързана с националната сигурност и интересите на България.

Магистратите приеха, че Конституцията не изисква председателят на агенцията задължително да бъде назначаван от държавния глава. Според съда, след като организацията и функциите на службата са определени със закон, Народното събрание може да реши и по какъв ред да се избира нейният ръководител. Същите аргументи стоят и в основата на второто решение, което засяга Държавна агенция „Технически операции“.

ДАТО е специализираната служба, която осигурява техническото прилагане на СРС

ДАТО е специализираната служба, която осигурява техническото прилагане на специални разузнавателни средства, включително подслушване и проследяване, когато за това са налице предвидените в закона основания и разрешения.

Конституционният съд постанови, че и при тази агенция законодателят може да възложи избора и освобождаването на председателя на парламента по предложение на Министерския съвет. И в двата случая съдът потвърди и законовата възможност агенциите да имат по трима заместник-председатели.

Промените станаха повод за институционален спор относно разпределението на правомощията между президента, правителството и НС

Преди измененията държавният глава участваше в процедурата по назначаване на ръководителите на двете служби. Новите правила премахват тази негова роля и дават решаващия глас на парламента.

Решенията са постановени с особени мнения на Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети по част от оспорените разпоредби. Това означава, че тримата не споделят изцяло правните изводи на мнозинството, но техните позиции не променят крайния резултат. Докладчик и по двете конституционни дела е съдия Сашо Пенов.

Източник: КС