България участва активно в договарянето на европейските правила за финансовите пазари и допринесе за компромис, който значително намалява финансовата тежест върху националните надзорни органи. Споразумението беше постигнато на заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), където министрите разгледаха и редица ключови теми за банковия сектор, икономическото възстановяване и финансовата стабилност на Съюза.
Компромис за финансовия надзор и интеграцията на пазарите
ЕКОФИН постигна съгласие по Пакета за пазарна интеграция и надзор, който е ключов елемент от Съюза на спестяванията и инвестициите на ЕС.
Министър Донев благодари на ирландското председателство за усилията за намиране на компромис, в който са отчетени и съображенията на България.
Първоначално държавите членки имаха различия относно методологията за разпределяне на вноските за финансиране на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). След активното участие на България беше договорен вариант, който съществено намалява финансовата тежест върху националните органи.
Постигнато е съгласие и за управленската рамка на ESMA, която трябва да запази баланса между правомощията на Съвета на надзорниците и новия Изпълнителен съвет.
Банковият сектор се нуждае от по-широк подход към конкурентоспособността
Министрите обмениха мнения и по доклада на Европейската комисия за конкурентоспособността на банковия сектор.
Министър Донев подчерта, че подобряването ѝ изисква цялостен подход, който не се ограничава до хармонизиране на надзорните правила и разумно управление на рисковете. Според него трябва да се отчитат и регулаторните, технологичните, икономическите и пазарните фактори, които определят развитието на сектора.
Обсъдена беше и европейската рамка за преструктуриране на банките. Тя трябва да насърчава кредитните институции да изграждат необходимия капацитет и готовност за прилагане на мерки при кризи.
Особено внимание беше отделено на ефективното използване на инструментите за преструктуриране на банкови групи, включително по отношение на структурите им в приемащите държави.
България изтъкна и значението на ликвидността при преструктуриране на банки. Предложенията за подобряването ѝ трябва да запазват доверието на пазара и едновременно с това да гарантират фискална неутралност.
Украйна, икономическото възстановяване и Европейският семестър
Министрите обсъдиха икономическите и финансовите последици от руската агресия срещу Украйна.
Европейската комисия представи актуална информация за икономическото възстановяване в Европа, като беше отчетено, че крайният срок за подаване на исканията за окончателно плащане е бил 30 септември.
В рамките на дискусията за Европейския семестър участниците разгледаха поуките от тазгодишния цикъл, постигнатите резултати и възможностите за подобряване на процеса.
Съветът прие и две препоръки. Едната е за одобряване на преразгледания средносрочен фискално-структурен план на Чехия, а другата предвижда задействане на клаузата за дерогация за Гърция.
ЕС координира позициите си пред Г-20 и МВФ
Председателството и Европейската комисия информираха министрите за основните резултати от срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20, проведена на 31 август и 1 септември.
В подготовка за предстоящите годишни срещи на Г-20 и Международния валутен фонд на 15 октомври 2026 г. Съветът одобри мандата на ЕС за Г-20 и изявлението на Съюза пред Международния паричен и финансов комитет.
Министрите приеха и заключения относно финансирането на борбата с изменението на климата. Документът е свързан с подготовката за Конференцията на ООН по изменението на климата COP31, която ще се проведе в Анталия, Турция, от 9 до 20 ноември 2026 г.
Еврогрупата обсъди икономиката и енергийните пазари
В рамките на заседанието на Еврогрупата на 8 октомври министрите разгледаха международните срещи и последните икономически развития.
Сред темите бяха напредъкът по Съюза на спестяванията и инвестициите, ефективността на публичните финанси и отражението на енергийните пазари върху еврозоната.
Постигнатият компромис за финансовия надзор е част от по-широките усилия на ЕС за по-интегрирани пазари и по-устойчива финансова система, в които националните интереси трябва да бъдат съчетани с общите европейски цели.
Източник: МС
