Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева отправи ясно послание към България относно управлението на публичните финанси. По думите ѝ правителството трябва да продължи усилията си за ограничаване на бюджетния дефицит, като същевременно гарантира устойчивост на финансовата политика и запази средствата за ключови инвестиции.
Намаляването на дефицита е положителна стъпка
Георгиева оцени положително намерението на правителството да заложи в бюджета постепенно намаляване на дефицита през следващите две години. Според нея това е знак за готовност да се ограничи разходването на средства, с които държавата реално не разполага.
„Има положително развитие. Правителството има волята да предложи бюджет, в който дефицитът през следващите две години да падне, тоест да намалим харченето на пари, които нямаме“, заяви Георгиева пред Би Ти Ви.
Приходите трябва да бъдат устойчиви
За да даде траен резултат, политиката за свиване на дефицита трябва да се основава на стабилни и предвидими приходи, а не на временни мерки. Според управляващия директор на МВФ е важно бюджетните постъпления да имат постоянна основа, която да позволява по-добро планиране на държавните финанси в дългосрочен план.
„Нашият съвет е, ако искате устойчиво да свалите дефицита, приходите да се основават на нещо постоянно и системно. По отношение на разходите трябва много да внимавате да не отрежете това, което ви е необходимо за повишаване на производителността на труда“, посочи управляващият директор на МВФ.
Внимание при съкращаването на разходите
Георгиева подчертава, че ограничаването на публичните разходи не бива да става за сметка на дейностите, които допринасят за повишаване на производителността на труда. Според нея постигането на бюджетна дисциплина изисква внимателен подход, при който се търси баланс между намаляването на дефицита и запазването на необходимите инвестиции за икономическото развитие.
Посланието на ръководителя на МВФ е, че устойчивите публични финанси зависят както от контрола върху разходите, така и от наличието на надеждни източници на приходи. Затова усилията за подобряване на бюджетното състояние трябва да бъдат последователни и да не подкопават условията за бъдещ растеж на българската икономика.
Управляващите обещават строга бюджетна дисциплина, а спорът за минималната заплата и сигурността в Черно море отваря още фронтове пред кабинета
Управляващите няма да раздават средства без ясни разчети, а сред възможните цели на планирания данък върху свръхпечалбите вече се споменават и големите търговски вериги.
Това стана ясно от думите на депутата от „Прогресивна България“ и председател на парламентарната икономическа комисия Стефан Белчев в ефира на „Денят на живо“. Той коментира протестите на КНСБ за по-висока минимална заплата, предстоящия бюджет за 2027 г. и рисковете за България заради войната и зачестилите инциденти в Черно море.
Минималната заплата раздели очакванията и възможностите
КНСБ настоява минималното възнаграждение да достигне 690 евро вместо предложените 660 евро. Белчев определи протеста като очакван и защити позицията на управляващите, че решенията за доходите трябва да се основават на икономическите показатели.
„Това са хора, чиято работа е да защитават правата на работещите. Но в крайна сметка бюджет 2027 г. няма да бъде като фирма за бързи кредити. Оттук нататък ще има ясни разчети. Няма да се раздават пари на парче. Ще има един наистина строг разчет“, заяви депутатът.
