Увеличеният трафик на търговски кораби в българските териториални води на Черно море създава нови рискове за безопасността на корабоплаването и поставя на изпитание възможностите на държавата да реагира при инциденти.

Причината е, че все повече плавателни съдове се придържат към крайбрежните води, за да избегнат районите с повишен военен риск. Това заяви капитан далечно плаване Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани, в „Интервюто в Новините на NOVA“.

Коментарът му идва на фона на поредните атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, които отново поставиха въпроса за сигурността на плавателните съдове и готовността на крайбрежните държави да реагират при извънредни ситуации.

„По-голямата част от корабите плават в териториалните води на крайбрежните държави – Турция, България и Румъния. Това създава проблеми за безопасността на корабоплаването, но от друга страна, корабите избягват военния риск, който съществува в останалата част на Черно море“, обясни Димитров.

Според него инцидентите в близост до българския бряг крият потенциална опасност не само за екипажите, но и за населението и инфраструктурата на страната. Дори при използването на прецизни средства за военни действия не може напълно да се изключи човешка или техническа грешка.

България трябва да укрепи спасителните си способности

По-интензивният корабен трафик изисква по-ефективно наблюдение и повече ресурси за управление на корабоплаването. Наред с това България трябва да подобри готовността си за провеждане на спасителни операции по море.

Димитров обърна внимание на отдавна обсъждания проблем с недостатъчните сили и средства за търсене и спасяване, както и на необходимостта да се осигури по-сериозно финансиране за тази дейност.

Осигуряването на нов специализиран спасителен кораб обаче не може да стане веднага. Затова според капитана държавата трябва още сега да предприеме организационни мерки, които да позволят по-бърза и адекватна реакция при бедствия и аварии.

„Дори само един човек да може да бъде спасен, той трябва да бъде спасен“, подчерта Димитров.

Изоставените кораби също застрашават българския бряг

Допълнителна опасност представляват плавателните съдове, които остават без екипаж и се движат неконтролируемо по море. Те могат да заседнат, да се сблъскат с други кораби или да нанесат щети на морска инфраструктура, включително нефтени платформи. Съществува и риск от разлив на гориво.

В подобни случаи задачата на държавата вече не се изчерпва със спасяването на хора, а включва и предотвратяването на екологични щети и опазването на морската инфраструктура.

„Вече не става въпрос за търсене и спасяване на хора, а за морско спасяване на имущество. Държавата трябва да разполага със сили и средства, за да предпазва своите брегове от инциденти с такива обекти, които се движат в нейните води“, посочи капитанът.

Кога трябва да спре издирването на оцелели?

Димитров коментира и продължителността на спасителните операции след потъване на кораб. Според него издирването трябва да продължава, докато има реален шанс за оцелели, а решението трябва да бъде взето от специалистите, които ръководят операцията.

„Една такава операция винаги продължава, докато има шанс за оцеляване“, обясни той.

Преценката зависи от редица фактори, сред които температурата на морската вода, условията в района и вероятността оцелели да бъдат открити. По думите на Димитров при подходящи условия човек, попаднал във водата, може да оцелее няколко дни.

Окончателното решение за продължителността на издирването обаче е в компетентността на ръководителите на спасителната операция.

Източник: Нова