Два търговски кораба са засегнати от нови инциденти в Черно море, а единият е потънал на около 17 морски мили от Крапец. Другият е бил ударен на приблизително 15 мили от Бяла. Само седмица по-рано два други кораба бяха атакувани, като единият потъна, а другият се запали. На този фон експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов предупреди за недостатъчните възможности на България да противодейства на подобни заплахи.
„Черно море доста отдавна е военна зона“, заяви проф. Николай Радулов от Нов български университет в интервю, посветено на новите инциденти с търговски кораби. Според него повтарящите се удари показват, че военните действия засягат все по-широко морското пространство и създават рискове и за държавите в региона.
Един от основните въпроси е какво би се случило, ако следващ подобен инцидент стане по-близо до българския бряг
Радулов предупреди, че при промяна на обстоятелствата и курса на корабите ситуацията може да придобие много по-сериозни измерения за националната сигурност.
По думите му, когато инцидентите са извън териториалните води на България, страната има ангажимент да събира информация и да оказва помощ на засегнатите плавателни съдове. Той направи разграничение между тези задължения и възможността за превантивно противодействие на дронове, мини и други заплахи.
Дронове ли са атакували корабите?
Проф. Радулов постави под въпрос дали при всички случаи действително става дума за атаки с дронове. Според него наличните данни не позволяват категорични заключения за използваното оръжие и за извършителите.
Той посочи, че повредите по един от потъналите кораби не доказват сами по себе си, че е бил ударен от дрон. Като възможни обяснения спомена и други видове оръжия, включително торпедо, както и вероятността за наличие на минирани участъци. Това бяха хипотези, представени от експерта, а не установени заключения от разследване.
Радулов подчерта, че е важно да се установи не само какъв е произходът на използваното средство, но и кой го е задействал. По думите му фактът, че даден дрон е произведен в определена държава, не означава автоматично, че именно тя стои зад конкретната атака.
Той предупреди и срещу приписването на вина единствено въз основа на политически предположения. Според него логическите догадки за това кой има интерес от даден инцидент не могат да заменят доказателствата, необходими за установяване на извършителя.
България разполага ли с необходимата защита?
Сред най-сериозните проблеми, поставени в разговора, е липсата на достатъчни способности за противодействие на дронове. Радулов разкритикува публичните уверения, че страната е защитена от подобни атаки, и заяви, че България все още не разполага с необходимата противодронова защита.
Според него придобиването на съвременни системи за наблюдение и противодействие изисква значителни средства и координация с други европейски държави.
„Изграждането на обща система за защита със съседните страни би било по-реалистичен подход, отколкото България да се опитва да реши проблема самостоятелно“.
Като пример за забавяне в модернизацията експертът посочи придобиването на триизмерни радари. По думите му сделката за тях вече е сключена, но заради натоварените производствени графици доставките може да се забавят до края на десетилетието. Така страната рискува да чака години за техника, която е необходима за по-добро наблюдение и ранно предупреждение.
Радулов отбеляза, че съвременните конфликти с използване на безпилотни системи са заварили много европейски държави неподготвени. Според него защитата изисква не само закупуване на оборудване, но и развитие на технологии, научни разработки и капацитет на службите.
Загубени производства и изоставане в технологиите
В интервюто Радулов се върна и към българското производство на отбранителна техника преди 1989 г. Той посочи бившия завод „Черно море“ във Варна като пример за предприятие, специализирано в производството на радарни системи.
Според него страната е загубила част от индустриалния и научно-развойния си потенциал, вместо да го развива и адаптира към новите технологични предизвикателства. Той даде за пример и прекратеното производство на определени видове преносими ракетни системи.
Експертът постави акцент и върху оборудването на специалните служби. По думите му инвестициите не бива да се съсредоточават основно върху заплати и администрация, докато средствата за техническо обновяване остават ограничени.
Радулов смята, че службите трябва да разполагат със съвременни технологични средства, за да реагират адекватно на заплахи, които се развиват бързо и не се съобразяват с административните процедури на държавата.
Дипломацията не отменя необходимостта от защита
Новите инциденти с кораби в Черно море съвпадат и с активни дипломатически контакти от българска страна, включително срещата на премиера Румен Радев с руската посланичка Елеонора Митрофанова. Ефективността на подобни действия остава отделен въпрос, докато практическата готовност за реакция при нов инцидент продължава да буди тревога.
Основният проблем, очертан от Радулов, е необходимостта България да може своевременно да установява произхода на заплахите, да събира надеждна информация и да разполага със средства за защита. При зачестили инциденти в близост до българския бряг въпросът вече не е само кой стои зад отделните удари, а доколко държавата е подготвена да защити собствената си сигурност.
Източник: Дарик
