Пазенето на българския език, заклеймяването на граждански организации като „чуждестранни агенти“ и постоянното търсене на враг са част от модел на управление, който подменя демократичните принципи с контрол и страх. За опасностите от подобни практики, натиска върху медиите и гражданския сектор и злоупотребата с власт говори журналистът Георги Марчев в предаването „Мрежата“ по БНР.

Той подчерта, че свободните избори сами по себе си не са достатъчни, за да има истинска демокрация. Необходими са независими медии, работещи институции и общество, което разполага с обща основа от факти, върху които да изгражда позициите си.

„Какво е демокрацията? В момента е много модерно тя да бъде посочвана като виновник, като злото, за този, който по някакъв начин е довел народа до някакво отчайващо положение. А демокрацията включва свободни избори, в които да няма корпоративен вот, да няма купен вот, да има избирателна активност. Това обаче не е достатъчно. Трябват ни свободни медии. Какво се случва в момента? Много журналисти са обругани и посочени“, коментира Марчев.

Ботове, тролове и загуба на общата основа от факти

Журналистът обърна внимание на нарастващото присъствие на ботове, тролове и други механизми за манипулиране на публичния разговор. Според него кризата вече не се ограничава до обичайните атаки в социалните мрежи, а включва и масово производство и разпространение на съдържание, включително изображения и видеа.

„В тази криза вече имаме ботове, които произвеждат нещо – пишат, рисуват, видеа се произвеждат или по-скоро разпространяват. Имаме тролове. Имаме елфи“, посочи Марчев.

Той смята, че един от най-сериозните проблеми е загубата на общата база от факти, без която демократичното общество не може да води смислен разговор.

„Загубихме основата на демокрацията, която включва едно много съществено нещо – фактите. Обаче фактите според много политици, включително и настоящите управляващи, са лошо нещо. Напротив, фактите са нещо хубаво. И те са хубаво не за да бъде някой критикуван или назидаван, а защото всички ние, като общество, стъпваме на тях и върху тях изграждаме своите мнения“, заяви журналистът.

Марчев обърна внимание и на конспиративното мислене, което според него се превръща в характерна черта на политическата среда. Когато фактите бъдат подменени или отхвърлени, възможността за конструктивен диалог се разрушава, а обществото все по-трудно постига съгласие дори по въпроси, които могат да бъдат проверени.

Гражданският сектор под натиск, законодателството като инструмент за контрол

По повод атаките срещу неправителствените организации и предложенията за законодателни промени, свързани с българския език и чуждестранните агенти, Марчев направи паралел с практики в държави, в които демократичните механизми са подложени на системен натиск. Той определи гражданския сектор като необходима част от демократичното общество, която запълва пространства, в които държавата не може или не успява да действа.

„Гражданският сектор е специфична част от демократичното общество, защото той попълва там, където държавата не може да влезе. Когато той бива систематично нападан, разговорът се отмества – не как да направим този сектор по-добър, а имаме ли нужда от него или не?“, коментира журналистът.

Според него предложенията за закони за чуждестранните агенти и за българския език напомнят законодателни модели, характерни за държави като Грузия, Беларус и Унгария.

„Има хора, които казват, че това се прави, за да се започне интеграцията на България с руското законодателство. Това е Законът за чуждестранните агенти. Такъв е и за българския език. Там, където такива закони са се появили до момента в този вид, в който се предлагат в България, е обикновено на места, където започва да се появява демокрацията с резерви. Автокрация му казват учените. Грузия, Беларус, Унгария – много примери“, посочи Марчев.

Когато властта престане да се самокритикува

Журналистът обърна внимание и на липсата на самокритичност сред управляващите. По думите му все по-рядко се среща политик, който е готов да признае, че е допуснал грешка, и да преосмисли предложено решение, вместо да атакува критиците си.

„От много време не си спомням политик да излезе и да каже: „Извинявайте, това беше много глупаво, което сме предложили, ще го помислим малко повече“, без да ни се кара, без да ни назидава, без да ни обяснява как ще ни пусне орди от тролове през своите проксита по телевизиите, без да ни плаши, без да ни вкарва страх“, коментира Марчев.

Според него подобна реакция е показателна за отношението на властта към критиката и обществения контрол. Вместо да се търсят слабостите в едно решение и да се коригират, критичните гласове се превръщат в мишена.

Кой печели от разделението и страха

Марчев постави въпроса и кой има интерес от разделено общество, отслабен граждански сектор и контрол върху институциите. Според него отговорът трябва да се търси в моделите на управление, при които властта се концентрира в ръцете на малцина, а механизмите за обществен контрол постепенно се обезсилват.

„Нека погледнем държавите, които са в такъв начин на управление – демокрации с резерви, автокрации, тоталитарни режими. Тези, които имат интерес, са тези, които успеят да владеят най-много всички тези демократични устои, за които говорихме досега. Този, който постигна контрол върху медиите, този, който постигна контрол, така че да няма граждански сектор, този, който постигна да има страх у гражданите, и този, който успя да владее институциите. Той има интерес“, заяви журналистът.

По думите му контролът върху медиите, ограничаването на гражданските организации, насаждането на страх и овладяването на институциите са взаимно свързани процеси. Именно те позволяват на управляващите да отслабят демократичните гаранции и да избегнат реалната отчетност.

„Отпаднала необходимост“ – от административен термин до език на тоталитарната власт

В разговора Марчев обърна внимание и на израза „отпаднала необходимост“, който според него има особено значение, когато се използва за хора, а не за вещи.

Той разказа, че при проверка на произхода на фразата е установил, че тя е характерна за административния език, в който се описват предмети, които вече не са нужни или не изпълняват предназначението си.

„Властта е особено състояние на човешкото мислене. Може да доведе до ситуация, в която да загубиш здрав разум. Когато тръгнах да проверя този израз, се оказа, че той е характерен за административния език, в който нещо вече не ни трябва – например микрофонът тук е предмет, който се е счупил, не работи, и вече е с отпаднала необходимост“, обясни журналистът.

Марчев припомни, че изразът е придобил популярност и през тоталитарния период в България, когато е бил използван за неудобни хора, включително офицери и партийни функционери, които в определен момент са преставали да бъдат полезни на властта или са започвали да ѝ пречат.

Така една на пръв поглед безобидна административна формулировка се превръща в напомняне за начина, по който тоталитарната система е третирала хората като заменими елементи, чиято съдба зависи от волята на управляващите.

Източник: БНР